Ран: Какво е икономически стимул?*

Колко трябва да похарчи правителството на САЩ за програма за икономическо стимулиране? Ако не можете да отговорите на въпроса, то е защото това е грешен въпрос.

Икономиката на Съединените щати (а и световната икономика) е (или поне беше през последните няколко месеца) в период на спад с нарастващи темпове на безработицата. Според мнозина правителството трябва да „направи нещо". Политическата класа и медиите, а дори и много икономисти, призовават за „програма за икономическо стимулиране". Но какво имат предвид те под „стимулиране" и ще доведе ли то до ползи?

Предложеният аргумент е, че много американци страдат от спад в доходите и поради това правителството трябва да им даде пари, за да могат те да купуват повече и да върнат останалите обратно на работа. Звучи добре – но откъде всъщност правителството взема парите? То трябва или да обложи някои друг сега, или да вземе повече пари назаем, което отклонява продуктивното спестяване към текущо потребление. Във всеки случай, това ще доведе до повече загуби, отколкото печалби.

Всеки път, когато правителството е опитвало преки плащания, те са се проваляли. По време на Великата депресия правителствените разходи набъбнаха значително като процент от брутния вътрешен продукт, но пълната заетост не се завърна до Втората световна война. През последните осем години американските правителствени разходи значително се повишиха и в абсолютно изражение, и като процент от БВП, но икономиката все още се представя по-лошо отколкото преди десет години.

Когато едно лице се облага повече, за да се плати на друго, стимулите за работа намаляват, а заедно с тях и общият доход, ползван и от двете лица. Получателят може да бъде малко по-добре за няколко месеца, но икономиката (т.е. всички останали), а накрая дори и първоначалният бенефициент ще бъдат по-зле. Правителството може да отклонява спестявания (чрез допълнителни продажби на държавни облигации) за ограничен период от време преди всеки да бъде по-зле. Доказателството е, че първото намаляване на данъците от Буш през 2001 г., което беше всъщност данъчна отстъпка, донесе малко ползи. В действителност, вече е известно, че хората спестяват голяма част от парите, така че правителството взема назаем спестяванията на някои хора, за да предостави средства на други (били те дори същите – които не ги харчат, но са ги спестили). Урокът бе научен и през 2003 г. данъчните ставки бяха орязани, което увеличи стимулите за работа, спестяване и инвестиране и следователно донесе доста ползи.

Историята, и по-точно различните икономически експерименти и добре обосновани теории (за разлика от голяма част от Кейнсианското празнословие), ни учи, че правителствените милостини или данъчните отстъпки едва ли ще доведат до добро и често могат да бъдат вредни.

Някои защитават държавните разходи за инфраструктура като част от стимулиращ пакет. На теория държавните инфраструктурни разходи (магистрали, мостове, язовири и т.н.) могат да помогнат на икономиката: ако проектът отговаря на солиден тест разходи-ползи; ако е управляван добре; ако има малко или никаква корупция; и ако може да се направи бързо, за да помогне на текущия спад. Искате ли да заложите парите, които давате за данъци, на всички тези „ако"?

Ако правителствeните милостини, данъчните отстъпки и инфраструктурните разходи е малко вероятно да помогнат, какво може да се направи? Първо, познайте какво причини проблема – погрешно насочена парична политика на правителството и финансово регулиране, които създадоха грешни стимули и лошо управление на държавно спонсорирани предприятия (т.е. Фани Мей и Фреди Мак). Така, щафетата е за онези във Фед, Министерство на финансите, Конгреса и т.н да изчистят финансовата бъркотия, която създадоха.

Правителството също може да намали и подоходните данъци и социалните осигуровки и за работниците, и за работодателите за най-малко две години, за да позволи на икономиката да се върне към пълна заетост. Намаление на социалните осигуровки и подоходните данъци би донесло полза от увеличаване веднага на заплащането вкъщи на работниците, давайки им допълнителни стимули за работа и предоставяйки на работодателите допълнителен стимул да запазят или да наемат повече работници. Критиците на идеята ще се оплакват, че това ще бъде нападение срещу доверителния фонд за социално осигуряване, но тъй като Конгресът вече е изхарчил парите от фонда за други неща, допълнителната отговорност би означавала малко.

Намалението на социалните осигуровки и подоходни данъци ще увеличи дефицита (и това е по-скъпо, отколкото намаление на повсеместния данък, но има политическо предимство за избрания за президент Обама, че няма да има бъдещо намаление за „богатите" ), но ако върне повече хора обратно на работа и помогне за края на рецесията по-бързо, разходите ще бъдат оправдани.

Що се отнася до допълнителната дупка в доверителния фонд, правителството може да прехвърли правото на собственост на някои от земите, които притежава (приблизително една трета от всички земи в Съединените щати) на фонда.

Политиците се оплакват, че компаниите пренасочват работни места в други страни. Основната причина е, че корпоративните данъци в Съединените щати са по-високи от тези в другите страни и регулациите са по-тежки. Ето защо, добър „стимул" за създаването на нови работни места ще бъде намаление на корпоративния данък, което да направи отново конкурентни американските компании.

Фондовата борса се е потопила, отчасти, поради страха, че данъчната ставка върху капиталовите печалби ще бъде увеличена. Ако г-н Обама каже, че няма да се увеличават данъците върху капиталовите печалби и индексира базата за инфлацията, пазарите ще скочат, което ще укрепи балансовите отчети на много компании. И накрая, ако конгресното ръководство и новоизбраният президент кажат, че ще позволят пълното отписване (или поне значително увеличат сегашната граница от 3500 долара) на капиталовите печалби/загуби за всяка нова покупка на акции или други продуктивни активи, включително недвижими имоти, ще се увеличи значително стремежа за покупка. Сегашните ограничения са несправедливи и икономически разрушителни (правителството отнема част от печалбата, а вие поемате загубата).

Горните мерки ще бъдат по-евтини и по-ефективни от различните предложени варианти за „пускане на пари от самолети" и ще осигурят реален „икономически стимул".

* Статията е публикувана за първи път във вестник "Washington Times" в сряда, 3 декември 2008 г. Преводът е с любезното позволение на автора. Преводът е на Игнат Ангелов, стажант в ИПИ. Оригиналната статия е достъпна тук.

** Ричард Ран е старши изследовател в Института Катон и председател на Института за световен икономически растеж.