Рационалността vs държавата

От всички макроикономически проблеми най-чувствителен за индивидите се оказва безработицата. Според множество анализатори и теоретици[1] електоратът е склонен да оцени с много по-голяма тежест защитата на трудовите си интереси, отколкото например би оценил повишаване на ценовото равнище. Това дава огромен стимул на политиците да се опитват всячески да влияят на пазара на труда с цел да спечелят благоразположението на електората.  Въобще в съвременната практика в България намесата на държавата в пазара на труда е основен инструмент за събиране на позитиви от избирателите.

Но доколко административно налаганите правила (минимална работна заплата, минимални осигурителни прагове, разпространение на колективни договори и пр.) влияят на поведението на индивидите и дали всъщност не са абсолютно противопоставящи се? Това е въпрос, чийто отговор ще потърся чрез настоящата статия.

Фактологията на поведението на фирмите след настъпването на икономическата криза в България показва повишаване на ефективността за всяка единица производствен ресурс. Показателно в това отношение е поведението на коефициента на общата факторна производителност[2] (ОФП) като принос в произведения краен продукт. В периода 2005 – 2008г. стойностите му са доста ниски и постоянно намаляващи, което е признак за екстензификация на растежа. Голямата „дупка”, която се образува на фиг. 1 за 2009г. е свързана с това, че реакцията на фирмите при настъпването на кризата и спада в БВП идва след известен лаг. За период 2010 – 2011г. стойностите на ОФП са на по-високи равнища в сравнение с предходния период.

Тази оптимизация на стопанството обаче сякаш убягва на управляващите и те се впускат в начинания и инициативи за „стабилност” на трудовия пазар, а истината е проста – фирмите правят корекция в размера на наетите трудови ресурси спрямо периода на прегряване на стопанството до 2008г. Друг аргумент, подкрепящ подобна теза е представен в табл. 1.

След този кратък обзор става ясно, че ръстът в  заплатите до 2008г. е задвижван главно от екстензивната компонента в производството на крайния продукт, а в периода след 2008г. – от повишаване на минималната работна заплата, ежегодно повишаване на минималните осигурителни прагове, повишаване на осигурителната тежест, разпространението на колективни трудови договори (т.е. администрирано повишаване) и оптимизация на персонала, предимно в частния сектор. От статистическа гледна точка, ако една фирма се раздели с най-нискоквалифицираните си кадри, които получават и най-ниски заплати, средната работна заплата във фирмата се повишава.

От страна на предлагането на труд също има известна промяна в поведението на индивидите. Работните места стават все по-скъпи и поради тази причина повечето от търсещите работа са склонни да работят каквото и да е. Така например, само 43% от висшистите работят според квалификациите си[5]. Това число със сигурност е знак за несъответствие между изискванията на бизнеса и подготовката на студентите, но е твърде голямо за пренебрегване на тезата, че индивидите са станали много по-гъвкави в търсенето на работа. Коефициентът[6], отразяващ съотношението между нормата на безработица и свободните работни места се покачва от 0,056 през 2008г. до 0,1628 (виж фиг. 2). Т.е. склонността на индивидите да работят дори и срещу по-ниско заплащане нараства. Още повече, че близо 90% (338 хил. души [7]) от безработните са без висше образование и остават неконкурентни на пазара на труд. В същото време държавата повишава минималната работна заплата, осигуровките и осигурителните прагове – това е фатално, особено за населението в  по-малките градове!

Изводът е, че намесата на държавата влиза в пълно противоречие с поведението на индивидите и бизнеса, а като резултат получава многобройни нискоквалифицирани безработни, които имат желание за работа, но за тях няма свободни работни места, защото административно определените препятствия не позволяват създаването им.

*Авторът е стажант в ИПИ

[1] За повече информация виж: W. Nordhаus (1975);

[2] Има много методологии за изчисляване на ОФП. За нуждите на тази статия е използван методът, приложен в Г. Минасян (2010);

[3] Изчислена като процентно изменение на БВП/зает при постоянни цени от 2005г., по данни на НСИ;

[4] Изчислена като процентно изменение на средната работна заплата, дефлирана с ХИПЦ при база 2005г., по данни на НСИ и Евростат;

[5]По данни на Институт „Отворено общество“ по време на конференцията „Бизнес и образование“;

[6] Подобен коефициент на ригидност (негъвкавост) се използва от нобеловите лауреати Мортенсен-Писаридис-Даямънд (повече на http://nobelprize.org). В техния модел има известни ограничения, затова на практика този индекс силно се влияе от цикличните колебания. В случая е използван по-скоро за изследване на склонността за напасване на индивидите към пазара на труд; по-ниските стойности на този коефициент означават по-ниска склонност и обратно, по-високите – по-силна склонност;

[7] НСИ, структура на безработните по образование на възраст към четвърто тримесечие на 2011г.