Пълен хаос в пощенския сектор
Въпреки успешната либерализация на пощенския сектор в Европа, регулацията на дейността на предоставящите универсалната пощенска услуга (УПУ) пощенски оператори до голяма степен остана в XX век. В наши дни от дружества като „Български пощи” ЕАД се очаква да гарантират почти перманентна готовност за събиране и доставка на писма и пратки, които на практика никога не биват изпращани. Резултатът е ясен – оперативна загуба, която бива компенсирана от държавния бюджет. Системата е сложна, а както стана ясно през последните месеци, в България меко казано, не функционира гладко.
Кашата
През 2011 г. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) прие Методика за изчисляване на нетните разходи от извършване на универсалната пощенска услуга (утвърдена с ПМС №199 от 11.07.2011 г.). По тази методика се определя компенсацията от държавния бюджет, която задълженият да извършва УПУ оператор („Български пощи”) следва да получи при доказване на т.нар. „несправедлива финансова тежест”. По закон размерът на компенсацията за предоставянето на услугата в дадена година (в случая 2011 г.) се утвърждава от регулатора през следващата такава (2012 г.), след което се предвижда в държавния бюджет за по-следващата (2013 г.).
С Решение №2224 от 19 декември 2012 г., КРС определя размера на дължимата компенсация за 2011 г. на 22,75 млн. лв. Сумата е потвърдена и от външен одитор. Само два месеца по-късно с решение №148 от 21 февруари 2013 г. КРС представя за обсъждане проект на нова методика, която да отмени предишната такава. Регулаторът се мотивира с постигането на пълно съответствие с новата Европейска рамка за компенсиране на услуги от общ интерес. В същото време последната е в сила от началото на 2012 г., т.е. тя е била в сила при първоначалното изчисляване на дължимата компенсация, което де факто обезсмисля цялото упражнение по изчисляване на сумата по старата методика.
На 13 март 2013 г. в КРС постъпва становище на Синдикалната организация на съобщенията към КНСБ, в която синдикатите призовават регулатора да оттегли проекта от обществено обсъждане, докато не бъдат изплатени утвърдените с Решение №2224 от 19 декември 2012 г. 22,75 млн. лв. Становища постъпват още от МТИТС и „Български пощи” ЕАД. КРС на практика отхвърля почти всички бележки с Решение №298 от 18.04.2013 г. Регулаторът твърди, че исканите 22,75 млн. лв. няма да бъдат одобрени от ЕК.
На 11 юли 2013 г. на страницата на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията е публикуван Проект за Постановление за изменение и допълнение на Постановление №1 на МС от 9.01.2013 г. за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2013 г. Текстът му се изчерпва с: Параграф единствен. В Приложение № 5 към чл. 9, ред 5 „Български пощи” ЕАД числото „2 000 000” се заменя с „12 548 000”.
От мотивите към него става ясно, че в бюджета за 2013 г. за компенсацията на „Български пощи” са били предвидени не 22,75 млн. лв., а 2 млн. лв. На запитване на ИПИ какво налага увеличението до именно 12,5 млн. лв., получихме отговор:
„Компенсацията, изчислена съгласно указанията на ЕК, е в размер на 12 548 хил. лв., за което Министерството на финансите е уведомено от КРС с писмо № 11.00.28 от 07.01.2013 г. Тази информация своевременно е сведена и до знанието на ЕК.”
Цялата тази каша означава няколко неща:
1. В периода 19 декември 2012 – 7 януари 2013 г., размерът на дължимата сума е бил намален от 22,75 на 12,5 млн. лв.
2. Процедурата по изчисляване на несправедливата финансова тежест явно не е изчистена. КРС признава, че в старата методика са налице неточности, които са довели до завишаването на изчисленият през 2012 г. размер на компенсацията за 2011 г.
3. Комуникацията между КРС, МТИТС и „Български пощи” не е на необходимото ниво. От таблицата на постъпилите в КРС становища относно проекта на новата методика става ясно, че често институциите работят с различни дефиниции. Това е и една от причините КРС да отхвърли почти всички забележки към текстовете на методиката.
4. Предвиждането на едва 2 млн. лв. за компенсация за пощенския оператор в Бюджет 2013 е най-малкото несериозно от страна на предишното правителство.
Какво следва
Сега следват преговори между синдикати и ръководство, нови опити за подобряване на управлението на дружеството и, разбира се, закани за масови стачки. В такава атмосфера твърде често се прилагат инертни решения със спорна ефективност. Такива са непазарните идеи за отдаване на част от помещенията на пощите на Българска банка за развитие или идеята за продажба на билети за БДЖ. Навързването на държавни предприятия (някои от които в очевидна несъстоятелност) в подобна паралелна икономика рядко е добра идея, тъй като увеличава риска от натрупване на неплащания между държавните предприятия и „ефект на заразата”. Ако БДЖ забави плащания, което е крайно вероятно, пощите също ще бъдат ударени.
Няколко факта:
При предстоящите преговори между синдикатите и ръководството на „Български пощи”, както и при евентуални протести на работещите, е добре както за служителите на пощите, така и за широката общественост да се имат предвид няколко неща:
1. Съкращаването на броя на заетите в „Български пощи” ЕАД е процес, започнал още през 2004 г. Навлизането на нови технологии в сектора и свиването на пазарния дял и приходите на дружеството налагат тази политика да продължи. Оптимизацията на пощенската мрежа в страната, която също ще трябва да започне все някога, ще доведе до нови съкращения. В противен случай „Български пощи” няма как да оцелее.
2. Увеличаване на заплатите в „Български пощи” не е възможно без чувствително подобряване на печалбата на дружеството, съчетано с усилия за оптимизация на пощенската мрежа и по-нататъшно намаляване на персонала. Въпреки постепенното намаляване на броя на служителите пред последните няколко години, 67% от общите приходи на дружеството след това биват изразходвани за персонал под формата на заплати, осигуровки, помощи, обезщетения при пенсиониране и т.н. В допълнение: подобряването на конкурентоспособността на „Български пощи” няма как да се случи без сериозни инвестиции в ново техническо оборудване. Това също предполага намаляване на дела на разходите за персонал.
3. В рамките на либерализиран пазар на пощенските услуги универсалната пощенска услуга е губеща по дефиниция. Това е и причината задължението на националния оператор да я изпълнява да бъде обвързано с компенсаторни плащания от държавата. В действителност услугите, влизащи в обхвата на УПУ, ще стават все по-малко търсени, което ще прави цената по предоставянето им все по-висока. Време е за цялостно преосмисляне на концепцията за универсалната пощенска услуга.
В заключение, както ИПИ вече писа:
Бизнес моделът на пощите и законите, които ги регулират, не предоставят възможност за навременна и достатъчно адекватна реакция на промените в сектора. Резултатът от това е нарастващ дисбаланс между постъпленията и разходите. Дори ако приемем, че след възстановяването на „несправедливата тежест” компанията ще изглежда по-добре на хартия, наличието на подобна помощ далеч не предполага стремеж към реформи, който е нужен, за да се гарантира дългосрочна стабилност. Резултатът е, че в крайна сметка предприятието увисва на врата на българския данъкоплатец и се финансира чрез съмнителни обществени поръчки и споменатата вече държавна помощ.
В обхвата на УПУ влизат голям брой традиционни пощенски услуги, чието търсене пада непрекъснато. Последните са до голяма степен изместени от по-евтини (или направо безплатни) електронни алтернативи. Задължението за поддържане на необходимия за предоставянето на всички услуги капацитет обаче остава. По всичко личи че дебатът за промяна на характера и обхвата на универсалната услуга тепърва предстои. Редица чуждестранни оператори се видяха принудени от обстоятелствата да форсират промени и реформи в регулацията на сектора в страните си. Така пред ръководството на „Български пощи” се очертава избор: да разчита на нарастваща държавна подкрепа за предоставянето на УПУ или да се опита да поведе процес на реформи на национално (а защо не и на европейско) ниво, който в крайна сметка да доведе до една по-гъвкава и съвременна дефиниция на универсалната пощенска услуга.
