Публични разходи и стопански растеж

Съществува дискусия дали разширяването на ролята на държавата подпомага или спъва стопанския растеж. Защитниците на по-голямата държава твърдят, че тя предоставя ценни публични блага, като образование и инфраструктура. Те твърдят също, че нарастването на публичните разходи може да подпомогне икономическия растеж като увеличи парите в ръцете на хората.

Привържениците на по-малката роля на държавата заемат противоположна позиция. Те обясняват, че правителството е твърде голямо и по-високите разходи подкопават стопанския растеж като прехвърлят допълнителни ресурси от продуктивния сектор на икономиката към правителството, което ги използва по-малко ефикасно. Те предупреждават, че разширяването на публичния сектор затруднява усилията да се провежда политика за повишаване на растежа като цялостна данъчна реформа и лични пенсионни сметки.

Икономическата теория не дава категорични изводи относно въздействието на публичните разходи върху икономиката. Все пак почти всеки икономист би се съгласил, че съществуват обстоятелства, при които по-ниските нива на тези разходи ще повишат стопанския растеж и други, при които по-високите нива биха били желателни.

Ако правителствените разходи са нулеви, вероятно ще има много нисък растеж , тъй като прилагането на договорите, защитата на собствеността и изграждането на инфраструктурата би било твърде трудно. Следователно са необходими някакви разходи за успешното функциониране на върховенството на закона. Графика 1 илюстрира това. Стопанската дейност е много ниска или изобщо не съществува при липсата на правителство, но значително нараства, когато се финансират основните функции на държавата. Това означава, че ползите от държавата превишават разходите. След определено равнище обаче тези разходи водят до по-нисък растеж от възможния.

Графика 1: Крива на Ран: Икономиката се свива, когато държавата става твърде голяма.

Източник: Brimelow, P., "Why the Deficit is the Wrong Number", Forbes, March 15, 1993

Разходите за държавата могат да бъдат разделени на няколко отделни типа:

Разходи за финансиране – почти всички възможности за реализиране на приходи за държавата имат неблагоприятен ефект – данъците обезкуражават продуктивното поведение; заемите използват капитал, който иначе щеше да е наличен за частния сектор и по този начин може да се повишат лихвените проценти; инфлацията обезценява националната валута, което води до големи изкривявания в икономиката.

Разходи за изместване – всеки долар, похарчен от правителството, задължително означава един долар по-малко в производителния сектор на икономиката. Това забавя стопанския растеж, тъй като при икономическите сили насочват разпределението на ресурсите на пазара, докато политическите сили доминират, когато политиците и бюрократите решават как да се изразходват парите. Някои разходи (като поддържането на добре функционираща правна система) могат да имат възвръщаемост. По принцип правителствата не използват ресурсите ефикасно, което води до по-ниско производство.

Негативно мултиплициращи се разходи – правителството финансира някои вредни намеси в икономиката – пример за това са множество регулатори, които разполагат с относително малки бюджети, но налагат големи разходи за продуктивния сектор.

Разходи, които влияят върху поведението на хората – правителствените разходи насърчават разрушителния избор. Много програми субсидират икономически нежелани решения – социалните програми насърчават хората да изберат свободното време пред работата, програмите за осигуряване срещу безработица създават стимули за хората да стоят безработни. Това са примери за програми, които понижават стопанския растеж и производството, тъй като водят до неправилно разпределение или до недостатъчно използване на ресурсите.

Разходи, които наказват доброто поведение – правителствените програми често обезкуражават желаните решения от икономическа гледна точка. Спестяванията са важни за осигуряването на капитал за нови инвестиции, но стимулите за това се подкопават чрез програмите, които субсидират пенсионирането, жилищата и образованието. Защо даден човек да отделя настрана средства, след като съществуват програми, които финансират тези големи разходи? Други програми генерират отрицателно влияние, тъй като правилата за участие в тях окуражават хората да декларират по-ниски доходи и да преразпределят богатството си.

Разходи поради изкривяване на пазарите – на конкурентните пазари купувачите и продавачите определят цените в процес, който осигурява най-ефикасното разпределение на ресурсите, но някои публични програми се намесват на тези пазари. При здравеопазването и образованието субсидиите за намаляване на разходите създават допълнителни проблеми. Когато хората използват чужди пари, те не се интересуват толкова от цената. Това намалява ролята на конкурентните пазари, като причинява значителна неефикасност в тези сектори. Публичните програми водят до неправилно разпределение на ресурсите, тъй като хората, организациите и компаниите изразходват време, енергия и пари, за да получат услуги от правителството или да намалят своите разходи за него.

Разходи за неефикасност – правителствените разходи са по-малко ефективен начин за доставяне на услуги. Правителството предоставя много услуги и дейности като образование, летища и пощенски услуги. Съществуват доказателства, че частният сектор може да предоставя тези услуги при по-ниски разходи и по-високо качество. В някои случаи това може да стане чрез приватизация. В други – това може да се случи чрез по-голяма конкуренция и избор.

Разходи поради забавяне на развитието – публичните разходи пречат на иновациите. Поради конкуренцията и желанието за повишаване на доходите и богатството хората и организациите в частния сектор постоянно търсят нови възможности и алтернативи. Стопанският растеж се повишава чрез този откривателски процес на «съзидателно унищожение». Правителствените програми са негъвкави по своята същност заради централизацията и бюрокрацията. Намаляването на размера на правителството и прехвърлянето на част от решенията на местно ниво може да премахне или да помогне за решаването на този проблем.

Сравнението между Съединените щати и Европа е показателно за необходимостта от намаляване на дела на правителствените разходи в брутния вътрешен продукт на страната.

Графика 2: Показатели за Европа и Съединените щати

Източник: Mitchell, D., "The Impact of Government Spending on Economic Growth", Heritage Foundation Backgrounder No. 1831, March 15, 2005

Разбира се, разликите между двете икономики не се ограничават единствено до посочените показатели, но те представят добра картина за цялостните стопански политики, които се провеждат в тях. Резултатите от тях са следните:

Графика 3: Доходи на човек от населението в Европа (ЕС-15) и САЩ през 2004 г. в USD

Източник: Mitchell, D., "The Impact of Government Spending on Economic Growth", Heritage Foundation Backgrounder No. 1831, March 15, 2005

Графика 4: Реален икономически растеж в Европа (ЕС-15) и Съединените щати

Източник: Mitchell, D., "The Impact of Government Spending on Economic Growth", Heritage Foundation Backgrounder No. 1831, March 15, 2005

Графика 5: Дългосрочно безработни към общо безработни лица в Европа (ЕС-15) и САЩ

Източник: Mitchell, D., "The Impact of Government Spending on Economic Growth", Heritage Foundation Backgrounder No. 1831, March 15, 2005

Резултатите са показателни за влиянието на публичните разходи върху развитието на икономиката. Резултатите от различни емпирични изследвания на връзката между размера на правителството и отделни икономически показатели са обобщени в следващата таблица.

Таблица 1: Емпирични изследвания за връзката между публичните разходи и икономическия растеж

Като цяло може да се направи заключението, че оптималното отношение на публичните разходи към брутния вътрешен продукт е значително по-ниско отколкото е текущата му стойност в България.