Публични ли са наистина обществените поръчки

Ако правите аналогия между обществена поръчка и непрозрачност, то най-вероятно сте напълно прави

Както знаем обществените поръчки са тръжни процедури, които се използват, най-общо казано, когато се харчат държавни пари. Без значение каква е формата на търговете или конкурсите – открити, ограничени, на договаряне, информацията за тях е достъпна, включително и в Интернет(1) . За тази цел е създаден регистър, в който се записват редица факти, свързани с изпълнителя, възложителя и провеждането на обществените поръчки. И това е много хубаво и правилно – ние гражданите, които плащаме данъци и така правим възможно тяхното провеждане имаме пълното право да знаем как става това и при какви условия се сключват договорите. На пръв поглед законодателите са на същото мнение и са записали още в самото начало на Закона за обществените поръчки (ЗОП) , че процедурите се провеждат в съответствие със следните принципи:

  • публичност и прозрачност

  • свобода и честна конкуренция

  • равнопоставеност на всички кандидати

Подобни формулировки могат да срещнат и в някои подзаконови актове(2), свързани с обществените поръчки. Дотук добре – ние искаме да знаем какво става, а те (законодателна и изпълнителна власт) са готови да ни го кажат. Но дали това наистина е така можем да разберем ако прескочим красивите думи и видим какво има и още по-важно какво няма там, където трябва да го има. Правилното място е Интернет страницата на Агенцията по обществени поръчки (АОП) – “Регистър”. Той в унисон с горепосочените три принципа трябва да ни показва обявените и отворени за участие конкурси, а също така кой, кога, как, с кой и на каква цена е печелил търговете и сключвал сделки, които в края на краищата са се заплащали с бюджетни средства. Това е, което логично следва от думите прозрачност и публичност.

Първото условие е изпълнено брилянтно – в регистъра има изчерпателни данни за откритите процедури и конкурси, в които може да се вземе участие, за необходимите документи, срокове, адреси, описания, уточнения. Това е чудесно – който има интерес може бързо и евтино да се информира, ако иска да участва и ако е достатъчно конкурентноспособен да спечели. Какво обаче става с информацията за вече спечелилите обществена поръчка кандидати и конкретните условия в договора, в това число и цената? Не си губете времето, колкото и да е жалко такива данни напълно отсъстват. А ако се замислим тази информация е безценно по-важна. Какъв е смисълът да знаем останалото, след като не знаем цената, която плащаме! Тя може да е справедлива, близка или същата като преобладаващата пазарна (1 хляб ? 1 лв.), но може и да не е (1 хляб = 100 лв.). За нещастие след като не можем да разберем това, няма как да знаем дали системата на обществените поръчки в България работи ефективно, дали се избират най-подходящите кандидати и дали цената, която се плаща не е завишена и следователно дали интересите на обществото грубо се накърняват.

След като вече познаваме проблема логично би било да видим и от къде идва той:

Възложители и изпълнители на обществени поръчки са законово задължени след сключването на всеки договор да изпращат цялата информация, включително и за цената в много кратки срокове до Агенцията по обществени поръчки (АОП). Те в общия случай нямат интерес да нарушават закона, предоставят исканите данни и следователно вината не е в тях.

От своя страна АОП, като законната институция, която поддържа и обновява Регистъра на обществените поръчки (РОП) публикува цялата необходима информация, т.е. тази, която е предписана от закона. Следователно присъдата и тук е “невинен”.

Единственото, което остава е да хвърлим поглед и във възхваляващия прозрачността закон (ЗОП). Колкото и внимателен да е прочита никъде няма да открием член или алинея, които да задължат АОП да оповести информацията за финализираните договори и цените, по които са сключени. Веригата, както се вижда се къса по средата – Агенцията получава цялата информация, но публикува само част от нея – и това по воля на законодателя, същият, който в началото на закона е заложил принципите на публичност и прозрачност като водещи. Това е истинско безсрамие.

Ако сега си спомним трите точки, цитирани в началото, какво бихте казали,- аз че са празни думи!

Следва продължение .

 

––––––––––––

(1) Изключение правят такива поръчки, чийто предмет е обект на класифицирана информация, но те не се включват в това изследване

(2) Правилник за прилагане на Закона за обществените поръчки, Наредба за възлагане на малки обществени поръчки, Методически указания на Агенцията за обществени поръчки ( АОП )

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).


Свързани публикации.