Прозрачности отчетност на държавните институции
В интернет страниците на българските държавни институции понякога могатда се открият интересни неща. Така например в една от страниците напарламента е записано следното:
В парламентарния клуб-ресторант могат да се организират коктейли,сватбени и други тържества, поръчани и от външни лица и организациивъз основа на молба от ползувателя, подписана от началник сектор „Хранителнообслужване“ и с разрешението на главния секретар на Народното събрание.
Така, ако видим хора около парламента, ще знаем, че те не показватвсенародната любов към управляващите, а просто някой използва парламентарнияклуб, за да отпразнува сватбата си.
За съжаление, в повечето случаи в интернет страниците на държавнитеинституции не може да се намери важна информация, която би трябвалозадължително да присъства там. Става въпрос, най-общо, за информацияза това как са използвани парите на данъкоплатците, предоставени насъответната институция, по-конкретно какви резултати са постигнати,как са постигнати, колко хора са били нужни за целта, какви разходиса направени и т.н. и т.н.
В тоталитарните страни най-важната единица е държавата, символизиранаот правителството и неговата бюрокрация. В тоталитарните страни държаватаизисква от хората, живеещи на нейна територия, да дават отчет каквоса направили за постигане на държавните цели, независимо какви са теи как биват наричани публично. Ако хората не са съгласни с държавнитецели, обикновено биват наказвани – чрез забрана за извършване на определенивидове труд, заточение, затвор, лагер, мъчение, или направо биват убивани.
В свободните страни нещата стоят, общо взето, по точно обратния начин– хората преследват собствените си цели, а държавата е помощна институция,създадена, за да извършва неща, които мнозинството от хората са й възложилии финансирали чрез данъци (съдебна система, отбрана, полицейска защитаи др.). По тази причина най-нормалното нещо е държавата (в лицето нанейните структури) да дава отчет какво е направила с парите на данъкоплатците.Има и още една важна причина за това – много от българските гражданине се радват, че плащат толкова високи данъци и най-малкото, което имсе дължи за иззетите от тях пари, е отчет за свършеното.
Държавните институции в България, обаче, все още се изживяват каторъководещи страната, хората, икономиката, културата, образованието ивъобще всичко, което се движи или не се движи. Съвсем не изглежда, чедържавните институции са разбрали, че след премахването на тоталитарнатадържава бяха премахнати и всички тези техни правомощия и им бяха вменени.Може би по тази причина те също така и не чувстват нужда да се отчитатпрез хората.
Какво бихме научили, ако държавните институции бяха по-прозрачни?
1. Всички щяха да знаят колко хора работят в отделните държавни структурии да разберат, че там работят прекалено много хора (например в НоваЗеландия в повечето министерства работят по 70 – 80 човека, а в Българиятолкова хора работят в една дирекция на министерство). По някаква причинаединственият документ, в който тази информация е налична (приложениеномер 1 към Доклада за държавния бюджет), не е достъпно в интернет.
2. Всички щяха да имат данни за пенсионната система без да се налагада кореспондират и да получават разрешение за ползване на такива данниот Националния осигурителен институт. Същото се отнася и за даннитеза данъчната система.
3. Всички щяха да имат достъп до анализите на министерствата и бюрократитенямаше да обясняват, че това са вътрешни документи – тогава щеше дастане ясно, че всъщност отделните министерства нямат никакъв аналитиченкапацитет и не правят нищо значимо в тази област. Това щеше да накарасъответните министри да се замислят по въпроса.
4. Щеше да има информация за това какви дейности са извършили държавнитеструктури, какви разходи са направили и какво са постигнали в изпълнениена целите, които са заложени.
5. Щеше да има информация за активите на отделните ведомства – сгради,гори, автомобили, земи и т.н.
6. Щеше да има информация за държавните компании – брой на заетите,приходи, разходи, печалби.
Без да навлизаме в повече детайли само ще посочим, че прозрачносттае много важна реформа на държавната администрация и в същото време тяе много лесно осъществима (при нея няма оправдания от типа за социалнатацена на реформите и др.под.).
