Просто безобразие
Word Format
(Word Format)
През изминалата седмица обществеността стана свидетел на скромни протести срещу част от безсмислените изисквания за започване на бизнес като туроператор или туристически агент.
В съответните регламенти може да се види ясно начина на мислене на администрацията по повод предприемачите. Случаят показва още колко време е необходимо обществото (медиите) да реагират на осъществена със закон глупост.
Бързина на осмислянето
Да започнем отзад напред. Несъгласие със споменатите изисквания се появиха в репортаж на една от телевизиите с национално покритие на 10 ноември 2002 г. Изискванията за този лиценз се появиха в конкретен вид като постановление № 223 в края на септември. Оттогава минаха два и половина месеца. Основанията за това постановление са в Закона за туризма, обнародван на 7 юни т.г., но внесен в Народното събрание на 10 декември 2001 г. Т.е. за плах израз на несъгласие са били необходими точно единадесет месеца. Причините за тази скорост на реакции са две: а) представителните организации в туризма защитават малък сегмент от вече работещите в отрасъла предприемачи; б) универсалните организации като БТПП, БСП, СРБ, БИБА и други подобни се занимават с макро-въпроси на бизнес средата и не обръщат внимание на дреболията, че философията на регулиране на бизнеса е сбъркана.
Основания за недоволството
Част от изискванията по Закона за туризма и спомената наредба са следните.
1. За да стане човек туроператор са необходими тринадесет (13) документа, ако в туроператорската фирма работи едно лице в едно помещение. Но минималният „специализиран персонал“ на туроператора е най-малко 5 души, а на туристическия агент – 6 (според чл. 14 от наредбата), т.е. документите са поне двадесет и осем (28).
2. Документите се предоставят на вниманието на министъра на икономиката, но „се разглеждат от Централната експертна комисия по лицензиране и категоризиране, назначена със заповед на министъра“. В тази комисия има представители на сдруженията, споменати по-долу.
3. Един от документите е „препоръка от национално представено туристическо сдружение на лица, извършващи туроператорска и/или туристическа агентска дейност“. Не са ясни условията, при които би била дадена препоръка.
4. Срокът на работа на комисията по заявлението е два месеца, плюс две седмици са отстраняване на „констатирани непълноти“. До три месеца министърът (или упълномощен от него) подписва заповед, която или дава, или отказва лиценз. (Към тези срокове следва да се добавят и двуседмичните уведомления за заповедта и непълнотите, т.е. най-краткият удължен срок е около четири месеца.) Ако всичко мине добре, до една седмица трябва да бъде издаден лиценз. Обжалването на решението на министъра ще отнеме вероятно около 18 месеца. Докато кандидатстваш за лиценз, нямаш право да работиш като туроператор.
5. Лицензът се предоставя, ако се представят още два документа (за такса и застрахователен договор, който покрива редица обстоятелства ). Общият брой на документите става 30.
6. Лицензът се вписва регистър, който се поддържа с различни нива на достъп: по-дълбоко за администрацията, по-ограничено за публиката.
7. Освен числеността на персонала (която трябва да е налице преди започването на дейността, т.е. да има подписани договори, те да са регистрирани в НОИ и да е подготвена друга документация), има изисквания към персонала и помещенията, като например:
а) за туроператор или туристически агент – „завършено висше образование или придобита професионална квалификация съгласно Закона за професионалното образование и обучение“, „най-малко 10 години стаж в областта на туризма“ и „да владее писмено и говоримо два чужди езика, удостоверени с документ“; за осъществяващия „функции по организация на туризма“ – същото, но само 2 години стаж в туризма; за екскурзовода – същото, без стаж, но със сертификат за екскурзовод;
б) помещенията на туроператора трябва да са оборудвани с компютър, телефон и факс; те трябва още да са разположени „на партерния или на първия етаж в жилищна сграда или до третия етаж в офис сграда“, да разполагат „с витрина и/или с указателни и информационни табели и табла“, да са с „16 кв. м търговска площ и да има най-малко 2 работни места с компютър, телефон и факс.
8. Освен всичко казано има и изисквания към работното време.
Зад хартията на закона стои следното.
Предприемач туроператор или туристически агент може да стане само лице, свързано с туристическата промишленост по комунистическо време или започнало работа в бранша между Указ 56 и 1992 г. стига да се е сдобило с тапия от не особено смислените образователни учреждения в туризма. Търсенето на дипломи и сертификати за туристически „професии“ и знание на езици на черно ще се увеличи.
Основанието за приемане на целия закон за туризма бе прилагането на законодателството на ЕС, но то изисква само едно – застраховане на клиентите, ползващи туристически услуги.
Министерството смята, че знае по-добре колко време трябва да се работи туристическият оператор или агент и каква трябва да е класификацията му. Господства схващането, че държавата е преди, по-време и в бизнеса. (В теологията е известно схващането на Тома Аквински, че Бог преди, по-време, в и след нещата. Министерските правници и службаши едва ли са чели Св. Тома, но очевидно се самоосъзнават като богове.)
Дори и да има административно наложени стандарти към този и други видове бизнес, тяхното изпълнение спокойно може да мине на режим мълчаливо съгласие. Но тогава контролиращата администрация ще остане без работа. Разгледаният регламент показва защо държавната администрация се противи на въвеждането на мълчаливото съгласие.
Колегите на министъра на икономиката не подкрепят законопроекта за намаляване на лицензионните и разрешителни режими. Един аргументите им е, че самото негово министерство въвежда повече такива режими, отколкото маха.
1. Ако не се смятат нашите коментари по същия по дух и буква проектозакон, присъствал програмата и на предишния парламент.
2. Т.е. „причинени вреди вследствие неразплащане със своите контрагенти, включително и при неплатежоспособност и несъстоятелност, като застраховката трябва да покрива: 1. възстановяване на платените от потребителя суми по договора преди започване на пътуването; 2. заплащане на разликата в случаите, когато по време на пътуването са предоставени само част от услугите, уговорени в договора; 3. разходите, свързани с връщането на потребителя до началния пункт на пътуването“. Видът туроператорска дейност, нейния обем и възможни застрахователни събития едва ли могат да бъдат предвидени преди започването на дейността.
