Промяната на подсъдността – подмяна на справедливостта

Автор: Иван Брегов / 30.06.2017
0 гласа, средно: 0.0 от 5

Ако има нещо, по което можем да приравним всички партии в действащото Народно събрание (НС), то това е виждането им за българското правосъдие и в частност как то да бъде „реформирано” в посока повече справедливост. И в предизборните платформи на повечето партии, и в поведението им през последните години присъства тезата, че законите са лоши и трябва да бъдат променени, като това се отнася с пълна сила за кодекса, уреждащ организацията на наказателния процес –  Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

И ето че променяният 32 пъти от приемането му през 2006 г. Наказателно-процесуален кодекс ще бъде прекрояван отново. Ще си помисли човек, че България прави световни открития в наказателното право и процес. Или пък политическата класа е направила 32 неуспешни съдебни реформи чрез НПК за 11 години?

Ако основен акцент на готвените изменения в НПК бяха именно проблемните звена във воденето на делата като остарелите способи за доказване или взаимодействието между полицията и прокуратурата, тогава принципно можем да изразим подкрепа за начинанието на 44-то НС. Дали, обаче, това е така?

Под безбройните предлагани редакции на НПК една прави съществено впечатление – тази за промяна на подсъдността на делата за корупция по висшите етажи на властта. В настоящия момент те са подсъдни на Софийски градски съд (СГС). „Реформираният” НПК ще ги изпрати за разглеждане в Специализирания наказателен съд (СНС).

  • Колко по-специализиран е специализираният съд от Софийски градски съд?

Според мотивите[1] на законопроекта за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс СНС е по-подходящ да се произнася по делата за политическа корупция „с оглед на компетентността и по-голямата си специализация да решава дела с висока правна и фактическа сложност.”

Върховният касационен съд (ВКС) изглежда не е на това мнение. При извършване на анализ[2] на дейността на СНС, ВКС е установил следното: „Освен това, прави впечатление, че по някои дела определеното на подсъдимите наказание, освен че е силно занижено, е и в размер на изтърпяното до този момент като мярка за неотклонение задържане под стража и/или домашен арест, което сочи на безкритичност от страна на съда.” ВКС също така отбелязва и неразбиране от страна на СНС на основен принцип в наказателния процес - „неучастие на защитник в хипотезата на задължителна защита”. Налице са и редица други притеснителни констатации в анализа.

  • Експертизата на юридическата общност

Според заместник-председателя на ВКС съдия Павлина Панова[3] Специализираният наказателен съд  е наскоро създаден, а работещите в него съдии идват от най-ниска инстанция и от прокуратурата, като тепърва започват да разглеждат дела срещу организираната престъпност.

Висшият адвокатски съвет, чрез адвокат Емилия Недева, също се противопоставя на концепцията Специализираният съд да гледа делата за корупция по високите етажи на властта като припомня, че такава идея вече е била аргументирано отхвърлена през 2010 година[4].

  • Кому е нужно всичко това?

След като политическото назначение на бившата председателка на Софийски градски съд Владимира Янева доведе СГС до институционален упадък (предвид скандалите „Гнилите ябълки” и „Яневагейт”), за председател на СГС бе избран неудобният на статуквото Калоян Топалов. Така политиците изгубиха влияние над този съд и в момента търсят начин да прехвърлят делата в институция, която да им донесе съдебно спокойствие. След като вече имат ненарушаваща покоя им прокуратура, изглежда те са на път да си обезпечат и съд, в случай че нещо се обърка. Паралелната държава е вече факт, а от общественото съгласие по темата ще проличи имаме ли и послушно да участва в такава държава население.

 


[1] Виж текст на мотивите и ЗИД на НПК на сайта на НС.

[2] Виж цялостното съдържание на анализа на сайта на ВКС.

[3] Подробни аргументи виж на специализирания портал „Съдебни репортажи”

[4] Подробности отново на специализирания портал „Съдебни репортажи”