Промените в Търговския закон
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
Как се фалира в България? Това е въпрос, който като че ли няма еднозначен отговор, поне в практиката. Примери бяха дадени тази сутрин на публичната дискусия: министър Николай Василев например каза, че процедура по несъстоятелност в България отнема средно 3 години и половина, преминава през 16 стъпки и хиляди дела по несъстоятелност висят.
И така, Красен Станчев и Христо Иванов, един икономически и един юридически поглед върху несъстоятелността.
КС: Осъществяването на права на собственост се отнася до активи, съответно – до задължения; от това логически следва и осъществяването на правата на кредиторите. Чисто икономическите аргументи са много ясни. Ако делата по несъстоятелност се бавят средно по 3,5 години, загубите на кредитора – при примерно средна инфлация от 5% – са 17.5% от онова, което би трябвало да бъде възстановено от кредитора. Средногодишната инфлация за периода на формиране на българската икономика след 1989 г. е доста по-висока от 5%.
Не само в ТЗ, но и в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), и донякъде във възгледите на тези, които правят и прилагат законите, са пречките пред бързото прилагане на несъстоятелността.
Промените, предлагани днес, се мислят отдавна, като текст те са готови от средата на 1998 г. (заедно с ГПК), но не бяха приети, когато се променяха тези закони след това, не поради лоши намерения впрочем.
КМ: Да кажем какви са точно тези промени. Вероятно най-същественото е, че ще се въведе един срок, с изтичането на който длъжникът се признава за неплатежоспособен. И съдебното производство от три инстанции се съкращава на две.
ХИ: Мисля, че и за правниците, и за икономистите няма съмнения в необходимостта за изменения в производството по несъстоятелност. Очевидно е, че то не работи. Сроковете, цитирани от министър Василев, са само за предприятия, които са държавна собственост. Проблемите, които предложените изменения опитват да решат са, от една страна, с откриването на производството по несъстоятелност (Това е голям проблем, тъй като, за да се открие производство по несъстоятелност, трябва да е напълно ясно, че има проблеми с плащането. Тази оценка е много трудна.), от друга страна, началото на процеса по несъстоятелност също трябва да бъде безспорно.
КМ: Кои са тези 16 стъпки, които са необходими да се стигне до такова производство?
ХИ: Не мога да кажа дали са точно 16, но са много. Аз по-скоро бих подходил функционално. Първо, следва да се определи дали наистина длъжникът е неплатежоспособен или в бъдеще ще стане такъв. (Сега действащият закон гласи, че критерий за това е неизпълнението на плащания или пък неговите задължения са по-големи от активите му.) Следва назначаването на синдик, който прави списък на кредиторите. Противоположно на някои днешни изказвания, съдът няма право по собствено намерение да сменя синдиците. Те се назначават и сменят по искане на кредиторите, защото колкото и да се спори в правната доктрина, производствата по несъстоятелност трябва да защитават основно интересите на кредиторите, които трябва да си върнат парите.
Затова в началото на процеса трябва да се конституират кредиторите – като субект в производството; т.е. трябва да се уточни кои са те, колко са вземанията им; да се учреди събранието на кредиторите и то взима решение кой да е синдик, дали да има осребряване, ликвидация или да се премине към оздравяване. Следващата стъпка е преглед на плана за оздравяване; ако бъде приет, той трябва да бъдеодобрен от съда; ако не бъде приет, синдикът предприема ликвидация.
Това е общата история на едно производство по несъстоятелност. Неизбежно тя е сложна.
Искам да се върна към 60-дневния срок. Като идея звучи много привлекателно да се въведе автоматичен механизъм, според който – без никой да се замисля – се определя дали длъжниците са несъстоятелни. Но това просто няма да работи, за съжаление. Простотата наистина е сестра на гения, но не винаги има място за гениални решения.
КМ: Защо няма да проработи?
ХИ: Тази проста схема не може да обхване всички случаи, които практиката ще предложи. Защо 60 дена, а не 30? Какво ще стане с вземания, които се оспорват?
КС: Когато имате плащания на кредит към банка и сте подписали запис на заповед, практиката за физически лица и по-малки фирми е, че около един месец след като е спряло плащането, кредиторът прави постъпки да влезе в правата си. Проблем са относително големите предприятия, при които има няколко кредитора и нещата са сложни. Законът в сегашния му вид се прилага относително добре към частни предприятия и относително добре в малки градове.
Това е интересно. В София, Варна и Пловдив проблемът произтича от това, че съдиите-изпълнители от комунистическо време (когато не са имали работа, защото не е имало сделки, а работодателите са агенти на държавата) са назначавани според населението, не според очаквания обем на работата. Очевидно, при около 30% от бизнеса в страната, сделките и договорите по тяхното изпълнение се нарушават най-често в София. Съдиите не могат да се справят физически с обема работа.
КМ: Вие казвате, че двата месеца идват от практиката?
КС: Казвам, че в относително силния хаос, който съществува в големите градове, не може да се намери друго решение, което да позволява на съвета на кредиторите или на съда да преценяват относително ясно, без да се проточват относително дълго нещата. Затова единственото решение е да се отсече – 60 дни. И това е добър срок, защото той е два пъти по-дълъг от срока, при който при запис на заповед, подписана от физически лица и малки фирми, кредиторът влиза в изпълнение на своите права.
КМ: Г-н Иванов убеден ли сте?
ХИ: Всъщност това, което аз оспорвам не са 60 дена. Вероятно този срок има смисъл. Не вярвам един такъв автоматизъм да обхване всички случаи в практиката. И сега, ако има запис на заповед, на кредитора ще му бъде много по-лесно да открие производство по несъстоятелност, отколкото ако има вземане, което не е обективирано в така сигурен документ, какъвто е записът на заповед. Именно за тези случаи не съм убеден, че този автоматизъм ще работи. Длъжникът ще може да оспори вземането и тогава ще се върнем към хипотезата на действащия закон, която сега се предлага за отпадане.
Вие казвате, че на днешното обсъждане юристите не са искали изменения, а икономистите – точно обратното. Въпросът е, че изменение на парче, което е доста набързо направено не почива на един наистина сериозен икономически анализ, какво е необходимо на бизнеса и какъвто наистина ще работи най-добре за обслужване на интересите на кредиторите. Без това да се направи това, ще е поредното изменение, което само ще задръсти съдилищата.
КМ: Кога бе променен Търговския закон в тази му част за последен път?
ХИ: През 2000 г. Българската съдебна система има слаб институционален капацитет и това е житейски факт. Тази система не може да абсорбира и да работи с постоянни частични изменения. Т.е трябва да се направят изменения на несъстоятелността, но това което искам да пледирам е да има цялостно, дълготрайно изменение, което да почива на сериозен икономически анализ.
КМ: Вие подозирате, че преди тези предложения сериозен икономически анализ не е направен?
ХИ: Аз не знам такъв анализ в хартиен вид да е подложен на обсъждане.
КС: Има анализи. Най-общи са оценките на Комисията на ЕС за изпълнение на критериите за действаща пазарна икономика. От приемането (през 1994) на главата по несъстоятелността досега го следим в Института за пазарна икономика. Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии следи процеса от 1999 насам. (Неговите коментари по критериите са публикувани от Европейския институт.) Има анализ, свързан с подготовката на промените в Гражданския процесуален кодекс. Те бяха внесени в предишния парламент през ноември 1998 г. Асоциацията на търговските банки има предложения по въпроса.
КМ: Този анализ до какъв извод стига? Вероятно, най-общо казано системата е запушена.
КС: Това е факт. Става дума за анализ на причините и на средата за възможни решения. Смятам, че в сегашната среда единственото възможно решение е да се сложи срок.
Ще ви разкажа една история. През 1942 г. една фирма е единственият в България производител на сода за хляб. Поради грешка на инженер, се разваля цялата дневна продукция. Собственикът съответно дължи неустойки по договори. За да ги покрие обявява фабриката за продажба и за една седмица продава цялото си имущество (земя, къщи и пр.), за да покрие задълженията си. Отива с трите си деца да живее на село. Това той прави сам, защото знае какво е при неизпълнение на задълженията, предвиждайки начина, по който ще работи както законът, така и инстититуциите.
Ако вашето предприятие е банка (банките са предприятия, които търгуват с договори), процедурата трябва да е различна. И законодателят е предвидил такава, макар засега (тя също подлежи на промяна) да е по-несъвършена от тази по търговския закон. За такива предприятия е необходим специален ред, но е безсмислица всички предприятия да се третират като банки.
Изводът от този случай е следният: не може несъстоятелността да бъде работа само на съда. Става дума за система правила и за увереност, че те ще се изпълняват, за система на вярвания на обществото, че така трябва да се постъпва. Срокът ще кара неплатежоспособния да се оправя в неговите рамки, да мисли отдалеч.
Продължение в следващия брой.
