Промените в правителството: смисъл и възможни резултати
Word Format
(Word Format)
Промени правителството имат само една ясна цел – подобряването на имиджа на министър председателя и кабинета. Слабо е вероятно да се стигне до подобряване на политиката, която от изборите досега е популистка по характер и неосъществима като послание.
Първата очевидна промяна е изчезването на „великденския дух“, поради смяната на работното място на г-н Василев. Не съвсем очевидна е промяната на обвързаности на правителството.
„Труд“ и „капитал“
Новата работа на министър Шулева е пълна с неясноти. Тя преминава от обслужване на интереси на работници към положение, което изисква обслужване на интереси на работодатели. Нейната приемничка в министерството на труда и социалната политика няма да може да промени с нищо завареното положение: по-висока закостенялост на пазара на труда, привилегировано третиране на НОИ и държавни схеми за създаване на временна заетост. Досега Христина Христова се занимаваше със помощи и с програми за хора с увреждания. И в едната, и в другата област свършената работа остава да се желае нещо по-добро. (Виж например: тук ). Г-жа Христова ще се старае да засилва преразпределителната роля на нейното министерство и вероятно ще се ползва с подкрепата на бившата министърка.
Според реториката и изявленията на различни представители на правителство, ход с назначаването на г-Шулева трябва да подобри работата на министерството на икономиката.
С досегашната си работа тя показа, че е един от най-активните министри, като за две години започна повече проекти и инициативи от който и да е било друг в администрацията ( виж списък). Много от тези мерки бяха насочени към борба със „сивата“ икономика (без ясно разбиране на нейните причини и характер). В тази връзка бяха въведени минималните осигурителни прагове, както и задължителната регистрация на трудовите договори.
Така наречената „сива“ икономика съществува поради високи административни разходи (виж – Първи видими резултати, а също и Осигурителните прагове и регистрацията на трудовите договори). Тоест тези действия бяха в противоречие с обявеното намерение на правителството за по-малко намеса в икономиката и е слабо вероятно новият министър на икономиката да промени своите възгледи. Това е предчувствието и на г-н Василев, който пътьом коментира, че очаква „повече социални елементи“ в стопанската политика.
Само един проект министерството на труда и социалната политика имаше известна пазарна насоченост. Това е програмата, според която хората, които така или иначе получават социални помощи, следва да вършат обществено полезна работа. „Шулевчетата“ сега метат улици и прекопават паркове и градинки и тава е добре.
Щом г-жа Шулева да пренесе своя деен заряд в министерството на икономиката, най-вероятно ще се стигне до ускоряване на старите идеи за фондове и програми, които да „развиват“ различни части от стопанството или нови защитни мита за местни производители.
Управлението на парите на другите
Съществената разлика между корпоративния мениджмънт и правителството е, че в първия случай се управляват собствени ресурси, а във втория става въпрос за поддържане на правила. Когато правителството започва да прилага „корпоративни“ методи за управление, резултатът е повече намесата в стопанството, опит за моделиране на пазарния процес.
С промените в правителството се обещава да бъде направена и промяна в политиката. В какъв смисъл?
Опозицията (БСП, но и СДС с малки изключения) иска повече държавни програми и повече „социални“ елементи. В крайна сметка, това е критика от ляво и ако такава ще бъде промяната в политиката – по-добре е да няма такава промяна.
Досегашният министър на икономиката отива на друга работа седмица след като разпространява нещо като концепция за развитието на конкурентността на българската икономика. Разбира се, тази концепция не е нова, това са идеите на г-н Василев от октомври м.г. Защо той трябваше да се занимава с правене на стратегия в момента, в който отива на друга работа? Най-вероятно той не е очаквал тази промяна или е искал да остави нещо черно на бяло, за приемственост. (Ние коментираме отделно неговото „завещание“ на г-жа Шулева.)
Така или иначе, конфигурацията в т.нар. „икономически екип“ на правителството вече е променена. Вече е налице по-голямо струпване на министри, които са свикнали и имат желание да харчат парите на другите и за разлика от г-н Василев нямат проблем със загуба на великденска репутация. Министърът на финансите остава самотна фигура, с голям външен авторитет, но сила в кабинета, която се крепи предимно на споразумението с МВФ.
Транспортът и другите отрасли
Тази смяна на позицията на Николай Василев – от министър на икономиката на министър на транспорта и високите технологии – най-често се тълкуваше като „понижение“. На пръв поглед, „икономиката“ е всичко, докато „транспортът и съобщенията“ са само два сектора от същата тази икономика. Но новият министър на икономиката ще срещне следната действителност:
– хранително-вкусовата промишленост вече се регулира от министъра на земеделието;
– създава се отделна агенция по туризъм;
– почти всички активи (държавни предприятия), управлявани в миналото от министерството, са вече приватизирани.
В същото време, в транспорта и съобщенията пазарните реформи предстоят:
“ БТК още не е приватизирана (може би новият министър ще успее да продаде БТК на „Адвент“);
“ Липсва подзаконова нормативна уредба, която да създаде условия за достъп до фиксираната инфраструктура на телефонния монополист;
“ В началото си е използването на електронни документи, включително при работа с държавната администрация;
“ Пощенските услуги са все още монопол, но той трябва (поне по закон) да отпадне от началото на 2006 г.;
“ БДЖ продължава да губи, от волята на министъра зависи дали ще се предприеме по-радикална реформа и намаляване на загубите;
“ Пристанищата и летищата все още се стопанисват от държавата – с видими последици за качеството и ефективността, възможни и желани са реформи по дерегулация и приватизация;
“ От министъра зависи степента на свобода и конкуренция на пазара на автомобилни превози.
От всичко това става ясно, че в това министерство има много работа по създаване на пазарни правила. В същото време обаче е притеснителен акцентът върху т.нар. „високи технологии“. Засега намеренията в тази област са се изчерпвали до субсидии, преференции и публични инвестиции, най-вече – чрез използване на фондовете на ЕС.
Г-н Дикме, получил хранително-вкусовата промишленост ще трябва да реши какво да прави с нея. Тя работи с вероятно 80 на сто външни доставки. Досега министърът защитаваше крайно непроизводителните български фермери и каубои, които иначе са най-привилегированите данъкоплатци. Отсега нататък той има два изхода: или да подчини относително ефективната промишленост на непроизводителните селяни, или да субсидира селяните така, че да печели хранително-вкусовия бранш.
Иначе като цяло се увеличават възможностите за регулиране на пазарите чрез нормативни актове, издавани от министъра на земеделието, които вече ще се отнасят не само до земеделската продукция. Регулирането означава най-общо ограничаване на конкуренцията, обикновено облечено в посланията или за „защита на българския производител“, или за „зашита на българския потребител“. Конкретните измерения на ограниченията пред конкурирането по традиция се отнасят до административни бариери пред влизането на пазарите, вносни мита, минимални изкупни цени, субсидии за производители.
Може да очакваме, че исканията на представителите на хранително-вкусовата промишленост ще се пренасочат (поне частично) към министъра на земеделието (освен този на финансите). В такъв случай министърът ще се наложи да премисли отново някои видове подкрепа. Държавната подкрепа за българските фермери, която увеличава цените на тяхната продукция, е допълнителен разход за производители, които поне частично използват български земеделски продукти. При подобен конфликт обаче вероятно фермерите няма да бъдат лишени от подкрепа. Поне една добра причина е, че те са значително по-голям електорат в сравнение с хората, заети в хранително-вкусовата промишленост. Нещо повече, най-вероятно производителите на храни ще получат някаква компенсираща подкрепа (например ограничения пред вносни конкурентни стоки), когато се въвеждат твърде скъпи подкрепи за фермерите. Сметката на политиките на министъра на земеделието се плащат от всички: от потребителите, които купуват по-скъпо; от заетите, във държавно подкрепяни отрасли, където производителността на труда расте със забавен темп заради притъпения конкурентен натиск.
В туризма, здравето и образование се предполага, че хората, които досега не успели да направят нещо, ще се справят по-добре на друго равнище. Най-странно е решението за туризма. В личностен план: г-н Хаджиниколов пробутваше промени в лицензирането на туроператорите, които целяха да оставят на работа само бившите деятели на „Балкантурист“ и „Болкан Холидейс“. След убийството на Илия Павлов, тези старания са безпредметни. Но това не означава, че няма да се намери друг интерес за пробутване. В обществен план: дейците от туристическия бранш – и малки, и големи – сами искаха държавен надзор. Новата структура не след дълго ще накара тези хората да съжаляват, че са искали нарочна администрация в туризма. Единственият начин те да останат доволни, макар и за чужда сметка, е агенцията да започне да ги предпазва от конкуренция.
Самотен бегач и проблема за имиджа
Другата съществена промяна е назначаването на г-н Пламен Панайотов като вицепремиер по европейските дела. На пръв поглед е странно, че при наличието на г-жа Кунева се появява такава длъжност. Но тава всъщност е най-ясната промяна. От една страна, тези европейски дела пресичат областите на отговорност на всички министри и г-н Панайотов ще има основание да се меси навсякъде, действайки и по длъжност, и като доверено лице на премиера. От друга страна, г-жа Кунева очевидно не може да се справи с липсата на координация на усилията за присъединяване към ЕС както в правителството, така и с мнозинството в законодателното събрание. Новият вицепремиер има повече опит в тази работа. От трета страна, премиерът се надява, че това ще бъде всъщност ключовият вицепремиер, който ще го замества и по партийна, и по държавна линия.
Разбираемо е, че премиерът има надежда с промените някак да възстанови облика си на „спасител“ на България от 2001 г. Две обстоятелства ще пречат на превръщането на тази надежда в реалност. Първо, той самият не полага достатъчно усилия за обсъждане и усъвършенстване на политиката. Второ, нито администрацията, нито парламентарната му група има желание да прави това без него. Затова и се създава общото впечатление, че кипи безсмислена работа. А между временно всички се блъскат за привилегии.
© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:[email protected]).
