Промени в Закона за виното и спиртните напитки

Word Format (Word Format)

На заседанието си в сряда (09.07) депутатите от икономическата комисия приеха на първо четене два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки. Единият проект е разработен от Министерството на икономиката, а другият е внесен от група депутати, сред които Валери Димитров, Никола Николов и Пламен Моллов.

1/ Законопроектът на Министерството на икономиката е първият акт, насочен към съобразяване на действащото законодателство с изискванията на новоприетия Закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД). Предложението на министерството е лицензионният режим за производство на спирт, дестилати и спиртни напитки да се замени с регистрационен режим. Регистърът на производителите ще се води в министреството на икономиката. Същевременно, обаче, не се предвиждат промени в лицензионния режим за складиране, съхраняване и търговия на едро и търговия на дребно с вино и спиртни напитки. Тези лицензи се издават от кмета на общината по местонахождението на съответния обект. Този лицензионен режим пряко противоречи на ЗОАРАКСД, чиито разпоредби предвиждат издаването на лиценз да става само от централен административен орган.

2/ Проектът на групата депутати предлага съществени изменения в действащия закон. Сред тях е подробната регламентация на режима за регистрация на лозарските стопанства. Регистърът се води от Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛП).

Същевременно се облекчават административните процедури при вноса на вино. Отпада изискването (и съответно разходите за) вносителите на вино и гроздова мъст да декларират внесените количества пред ИАЛП. Вносът ще се декларира пред Изпълнителна агенция Митници, която служебно ще предоставя информацията на ИАЛП.

3/ Предлага се създаване на фонд „Българско вино“, който да покрива разходите по провеждане на рекламни кампании за представяне на българските вина, участието в панаири и изложения, организиране на промоции и т.н. Три са особеностите на това предложение, които заслужават коментар. Първо, не е ясно защо трябва да има колективен/солидарен принцип на финансиране на частни дейности. Още повече, че липсва регламент за отпускане на въпросното финансиране. Второ, фондът се учредява като юридическо лице, което ще има съответни органи на управление и служители. Липсва анализ на потенциалните разходи, свързани с поддържането на фонда и на ползите от неговото функциониране.

Трето, и най-важно, предвижда се фондът да се финансира от годишни вноски в размер на 0,05 лв. на всеки произведен литър вино, плащани от производителите. На практика това означава въвеждане на квази-данък за производителите. При това базата за облагане не е реализацията (или консумацията), а производството. В съвременната данъчна практика няма случай на данък (или квази данък), който да се налага върху производството. Такъв би имало смисъл да съществува единствено, ако контролът върху реализацията е по-труден от контрола върху генерацията на дадено стопанско благо. Няма индикации случаят с винопроизводството в България да е такъв.

Аргументацията на въвеждането на този квази данък от страна на един от вносителите – Пламен Моллов е, че „производителите така или иначе са свикнали да плащат акциз, просто част от тези пари, които са свикнали да плащат, ще отиват във фонда“. За какви суми става въпрос? Нека да приемем за база производството на вино през 2001 г. Статистиката на аграрното министерство показва, че през 2001 г. са произведени 1 908 276 000 литра вино. От тях 61 % са произведени в домашни условия, т.е. върху това производство не се държат вноски за фонд „Българско вино“. Вноски се дължат върху останалите 748 956 000 литра промишлено вино. Общата сума на тези вноски възлиза на 37 447 800 лв. само за произведеното през 2001 г. количество промишлено вино. Много малко вероятно е на производителите на вино да им е все едно дали ще платят общо 37,5 млн. лв. за една година изхождайки от позицията, че така или иначе са свикнали да плащат. Още повече, че този общ пул от ресурси ще се харчи солидарно и по неясни правила, а ползите за отделния производител са съмнителни.

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:[email protected]).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.