Производителите срещу търговските вериги (продължение)

Проблемът, който коментирах миналата седмица, за оплакването на български производители от исканията на търговските вериги за големи отстъпки набра още по-голяма популярност.[1] Странно е, че спорът се представя доста едностранно в медиите, като доминират изказвания на представящата производителите Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Затова бих искал да разясня още няколко факта за случая.

Пазарната сила, която търговските вериги упражняват зависи от това колко е силна конкуренцията между тях. Колкото по-голям пазарен дял имат те, толкова повече сила ще прилагат те в преговорите с доставчици. От КРИБ твърдят, че веригите са монополисти.

Това обаче е далече от истината. Самите те заявяват, че пазарният дял на веригите в търговията на дребно е около 50%.[2] Това съвсем не е монопол. Освен това, лично успях да преброя близо 20 вериги супермаркети, което не е никак малък брой конкуренти. А за какъв монопол може да става дума, при положение, че малките и средни магазини все още правят добри обороти.

Но по-важно: да се отвори магазин не изисква голям финансов и производствен капитал, високи технологии, висококвалифициран персонал и др. Да се затвори също не е трудно. Което прави навлизането в бранша лесно, ако той започне да регистрира големи монополни печалби. Затова може да се каже, че това е един уязвим пазар. Това не позволява на настоящите участници в него да слагат прекалено големи надценки, защото това ще привлече нова конкуренция. Самата заплаха засилва конкуренцията и поддържа цените ниски, дори тя да е само въображаема.

Тези факти правят твърденията на КРИБ пресилени и безпочвени. Няма смисъл държавата да регулира търговските вериги. Пазарът може да прави това и сам.

* Велин Пеев е стажант в ИПИ