Производителността отговаря на условията на пазара на труда

Автор: Зорница Славова / 05.08.2011
4 гласа, средно: 3.0 от 5

През изминалата седмица една доста тревожна новина се завъртя из медийното пространство. Данните на Евростат показаха, че производителността на труда в България продължава да е най-ниската в Европа – едва 41,5% от средното за страните-членки през 2010 година.

Тази статистика най-вероятно не изненадва никой, като се имат предвид, че България постоянно е посочвана за пример за неадекватни на пазарното търсене знания и умения на работната сила, най-ниско технологичното производство, най-ниското заплащане на заетите. Често, обаче, вместо да се потърси причината за тези резултати, се опитват да се манипулират самите резултати – управляващите се опитват да привлекат нови технологии и да запазят висококвалифицираните специалисти чрез различни привилегии към инвеститорите, а синдикатите непрестанно настояват за увеличение на заплащането на труда.

Всъщност проблемът тук е именно в това, което често се нарича решение. Грубата намеса на държавата във всеки един аспект на пазара на труда не позволява ефективната работа нито на работниците, нито на работодателите, нито на развитието на икономиката като цяло. Така например, през определен период от време правителството вдига осигурителните прагове или минималното заплащане на труда без оглед на производителността. Наскоро Евростат публикува данни, които показаха, че България е шампион по ръста на разходите за труд в ЕС. От съпоставката на разходите за труд с производителността на труда (виж тук) за последните десет години пък се вижда, че докато производителността нараства съвсем леко и дори има периоди на спад в началото на кризата, разходите за труд се вдигат постоянно, независимо от икономическата ситуация, изпреварвайки трикратно производителността.

 

Производителност на труда и размер на минималнатата работна заплата в ЕС за 2010 г.

 

Източник: Евростат

 

В тази връзка исканията за ежегодно увеличение на минималните прагове и редовно повишаване на минималното заплащане изглеждат повече от неоснователни. Сравнявайки производителността на труда с заплащането, показва че заплатите всъщност отговарят на условията на пазара на труда. Причината за ниската гъвкавост на пазара на труда е именно регулирането от страна на държавата, от което никой няма полза.