Програма за по-добро регулиране

Проектът на програмата за по-добро регулиране в България (2008-2010 г.) е достъпен на портала за обществени консултации (http://www.strategy.bg/) и може да бъде коментиран от всички желаещи. Тази програма е част от инициативата за по-добро регулиране и намаление на административната тежест на европейско равнище, която се провежда съвместно между органите на ЕС и националните законодателни органи във всяка страна-членка.

Поставените конкретни цели в националната програма са следните:

• 1. Премахване и облекчаване на съществуващите административни режими и подобряване на административното обслужване.
• 2. Изготвяне на предварителна оценка на въздействието на нормативните актове и създаване на звено за по-добро регулиране към Министерския съвет.
• 3. Провеждане на консултации със заинтересованите страни по време на изготвяне на оценки на регламентите.
• 4. Преглед на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност на областно и общинско ниво и отмяна на съществуващите незаконообразни режими, въведени от местната власт.

В момента България изостава от ЕС-27 и ЕС-10 (десетте нови страни-членки от 2004 г.) по отношение на качеството на регулациите според индикаторите на Световната банка за добро управление. Самата програма сама по себе си представлява набор от добри препоръки и цели, които – ако бъдат изпълнени – имат потенциала да доведат до осезаемо подобряване на бизнес средата в икономиката.

Програмата дава ясни насоки къде да бъдат насочени усилията на управляващите и публичните органи, но, за съжаление, тя не е гарант, че ще бъде изпълнена. Защото и в момента голяма част от проблемните области в процеса на регулирането на стопанската дейност в страната не е резултат от явни пропуски в законите, а по-скоро от тяхното неспазване – например местната власт в редица общини не спазва Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол (ЗОАРАК) и въвежда незаконосъобразни режими; Законът за нормативните актове предвижда всеки законопроект, внесен в Народното събрание, да бъде  придружен задължително от доклад с целите и очакваните резултати от прилагането му (включително финансовите), но често липсват основните реквизити на докладите. Спорен е и моментът по отношение на „мълчаливото съгласие". В прогрмата изрично е записано, че се цели по-обширно прилагане на принципа на „мълчаливо съгласие". В края на 2003 г. се въвежда принципът на "мълчаливо съгласие" чрез ЗОАРАК, но промени в административно-процесуалния кодекс от 2006 г. въвеждат мълчаливия отказ, освен ако изрично не се регламентира мълчаливото съгласие в специални закони (чл. 58).

Въпреки тези резерви, обаче, приветстваме програмата за по-добро регулиране, тъй като това е инициатива, за която от ИПИ настояваме от години наред. Още преди 6-7 години ИПИ започва кампания в полза на оценка на регулациите като средство за по-голяма отчетност и отговорност на управляващите при приемането на различни регламенти, като изхождаме от идеята, че всеки вид вмешателство от страна на държавата в стопанската дейност трябва изрично да се доказва, че носи повече ползи от разходи[1]. В противен случай с властта може да се злоупотребява, да се преследват лични облаги или да се защитават интересите на политически силни групи за сметка на всички останали.

Препоръките на ИПИ

Конкретните препоръки на ИПИ за опростяване на административната тежест и повишаване на качеството на регулациите в страната са следните:

1. Прилагане на механизма на оценка на въздействието на регулациите;
2. Премахване на изискването за минимален капитал при регистрация на фирма – това ще улесни правенето на бизнес за всички;
3. Намаляване до минимум на броя на лицензионните режими и облекчаване на административните режими – добрите практики в ЕС са Дания, Естония, Полша, Финландия.
4. Премахване на ограниченията пред практикуването на свободните професии;
5. Подобряване на административното обслужване на гражданите чрез въвеждане на електронни административни услуги на централно и общинско ниво и прилагане на принципа "едно гише".
6. Да се забрани на публичните органи да изискват информация, предоставена вече на друг държавен орган или публичен регистър – обмяната на информация между отделните звена на администрацията трябва да става "за нейна сметка".
7. Държавното регулиране на стопанската дейност трябва да се ограничи до спазване на правата на собственост, спазване на договорите и поддържане на обществения ред.

Част от тези тези препоръки са намерили място в програмата. Ще следим хода на тяхното изпълнение на практика.

[1] Вижте специализираната страница, която се поддържа от ИПИ: http://www.ria-studies.net/