Проектозакон за дружествата със специална инвестиционна цел

14.12.2006
0 гласа, средно: 0.0 от 5
Преглед на стопанската политика - Word Format (Word Format)

Точно преди народните представители да излязат в лятна ваканция в Парламента бе внесен (от депутатите Агаин и Севлиевски) проект на Закон за дружествата със специална инвестиционна цел (ДСИЦ).

Това са акционерни дружества, които се занимават единствено с инвестиция в активи, като те не плащат данък върху печалбата. Данъчното третиране на дохода на ДСИЦ всъщност се отнася до акционерите на дружеството - независимо дали са физически или юридически лица - като самото ДСИЦ е "данъчно-прозрачно". Както е записано в законопроекта, цели се да се създадат "условия за развитието на секюритизацията на активи".

Всъщност и без да има специален закон секюритизацията на активи вече се случва в България. Доколкото ни е известно, това се отнася не само за недвижима собственост, но и за вземания. Преимуществата на секюритизацията са очевидни, а самото раждане на този процес на свободния пазар (без преференции и държавна интервенция) е доказателство, че играчите отдавна вече са открили ползата.

В същото време данъчното третиране на ДСИЦ, според сегашните данъчни закони, предполага, че има различна тежест за доход от (1) пряко притежаване на актив и (2) притежаване на акции в ДСИЦ (косвено притежаване на актив). Ако основната цел на закона е премахване на пречките пред секюритизацията, това може би е първото нещо, което трябва да се постигне - еднаква данъчна тежест за пряко и косвено притежаване на активи. Независимо от сценариите за развитие на данъчното бреме (и на данък печалба, и на данъка върху личния доход), равното третиране е предпоставка за по-динамичното развитие на секюритизацията на активи.

Внесеният проект на закон не решава проблема с еднаквото данъчно третиране. Това е лесно поправимо с няколко изменения в ЗКПО и ЗОДФЛ.

За съжаление законопроектът въвежда ограничения пред създаването и дейността на ДСИЦ, които не съществуват в общото третиране на търговските дружества в България, например:

" Дружеството трябва да е публично.

" "За учредяване на ДСИЦ е необходимо не по-малко от 30 на сто от основния капитал да бъде записан от името и за сметка на институционални инвеститори."

" При учредяване на ДСИЦ учредителното събрание приема решение за задължително увеличаване на капитала - в размер не по-малко от 30 на сто от основния капитал -със същия клас акции като записаните на учредителното събрание от момента, в който дружеството бъде регистрирано като публично ("първично увеличаване на капитал").

Това със сигурност ще свие кръга предприемачи, които биха могли да секюритизират в рамките на този закон. Ще бъде затруднено участието на дребни инвеститори и ще създаде условия за ухажване на институционалните инвеститори, което в крайна сметка ще намали чистотата и честността на тяхната преценка. Тези няколко разпоредби ще затруднят дейността (инвестициите) на онези, които сега са създали такива дружества.

Сравнението с практиките в други страни показва, че подобни закони изглежда са популярни в страните от ЕС (като например Белгия, Франция и Ирландия). В същото време най-развитият пазар за акции на ДСИЦ се е развил във Великобритания, където няма специален регламент за дейността на тези дружества.

Още от началото на дебата относно правилата за ДСИЦ е важно да се има предвид поне следното: (1) данъчни промени и фина настройка на данъчните закони е възможна и без специални закони; (2) изместването на облагането от корпорацията към нейните акционери (т.е. премахване на корпоративните данъци и облагане единствено на физическите лица) е рационално решение и от микроикономическа, и от фискална гледна точка; (3) добре е, че няма ограничение секюритизацията да възниква в рамките на общите правила (ЗЗД и Търговския закон) и е добре това да не се променя, дори ако бъде приет специален закон.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!