ПРОЕКТОБЮДЖЕТ 2011 – РАЗХОДИ

В проектобюджет 2011 частта за бюджетните разходи започва така: „За първи път в най-новата ни история държавата планира да похарчи не повече от предходната година. Това е израз на волята на правителството за предприемането на мерки за фискална консолидация”.

Да, като погледнем цифрите става ясно, че планираните разходи (с вноската за ЕС) възлизат на общо 27 807 000 000 лв. в сравнение с очакваните разходи за 2010 от 27 810 300 000 лв. Сигурно разликата ще ви извади очите, но да, наистина става въпрос за намаление на общите разходи с точно 3 300 000 лв. За да си представите мащаба на общото намаление, нека посочим, че три милиона лева е предвижданият бюджет за туристическа реклама, толкова пари се предвиждат да бъдат похарчени от депутатите за представителни разходи през 2010 и почти толкова е бюджетът на Комисията Кушлев за тази година.

Общата картина

Ето и как ще се харчат парите.

Най-голяма част от бюджета отново ще заемат разходите за пенсии и социално подпомагане (9,7 млрд. лева или 12,6% от БВП). Няма и как да бъде иначе при пенсионна система, която не разчита на лични спестявания, а на държавния бюджет. Затова и през 2011 се планира разходите за пенсии и помощи да бъдат колкото общите разходи за издръжка на администрацията, образование, здравеопазване, отбрана и сигурност. Огромните средства обаче не се очаква да доведат до по-достойни пенсии, защото в проекта не е заложена реформа в тази посока. Единствените споменати промени са в посока строг контрол за достъп до пенсии, което по никакъв начин не адресира основните проблеми на системата.

Графика 3: Консолидирана фискална програма: разходи по избрани функции за 2011

Източник: Доклад към проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2011 г., МФ 

Огромно увеличение се планира на средствата за програмите за подпомагане на заетостта, въпреки редицата констатации и анализи за абсолютната неефективност и нерационалност на този подход за справяне с безработицата и ниските доходи. Харченето на огромни средства според усмотрението на администрацията и чрез изплащане на обезщетения няма да направят пазара на труда по-голям или по-гъвкав, но ще пропилеят значителни ресурси, които ще бъдат иззети от все още работещите в страната. Средно на човек от населението разходите за пенсии и социално подпомагане през 2011 ще възлизат на 1293 лв.

Разходите за селско стопанство, транспорт, туризъм, минно дело и др., които се включват в категорията „Икономически дейности и услуги” са на второ място с общо предвидени 3,76 млрд. лв. за 2011 или 4,9% от БВП. Тук се включват средствата за селско стопанство, лов и риболов, минно дело, горива и енергия; транспорт и съобщения; промишленост и строителство и туризъм. С огромния си размер тези разходи надвишават сбора от парите за култура и образование, например. Тук най-голям дял имат парите за транспорт и съобщения – изграждане на пътища, заеми за инфраструктурни обекти, субсидията за БДЖ и др. Неспособността на държавата да организира читави конкурси за концесии е причина около 2 млрд. лева от бюджета да се харчат от администрацията за инфраструктура. Следващото най-голямо перо са разходите за селско стопанство (това не са ЕС субсидиите) с над 1 млрд. лева средства за „опазване на храните, провеждане борбата със заразни и паразитни болести по животните и растенията, за издръжка на горската и ловна стража с оглед опазване на горите и дивеча; за опазване селекцията в животновъдството с оглед подобряване породата им; за контрол на зърното и фуража; опазване и обогатяване на рибните ресурси в страната”. 

Средствата за здравеопазване (3,7% от БВП) са на трето място по размер с предвидените 2,89 млрд. лева и регистрират реален ръст от повече от 2%. Така, с изключение на 2009 година, сферата на здравеопазването е единствената, която има непрекъснато увеличение на парите, но и постоянно влошаване на оценката на потребителите за качеството на услугите. И тук няма посочена нито една реформа, а единствено са изброени структурите, които ще си разпределят парите. Не става ясно ще се правят ли промени, които да повишат качеството на здравеопазването и изборът на пациентите. За сравнение само ще посочим, че в проекта за бюджет 2010 миналата година имаше посочени поне няколко ясни реформи, които ще се осъществяват – оптимизация на болничната инфраструктура, разработване на нов тип здравна карта и промени в метода на финансирането. В настоящия проект няма нищо подобно и отново оставаме с впечатлението, че просто ще се дават пари за сгради, заплати и издръжка за система, която не работи. На човек от населението средно за здравеопазване ще бъдат похарчени 384 лева през 2011.

Следват парите за отбрана, полиция и сигурност, за които са отделени 2,68 млрд. лева или 3,5% от прогнозния БВП. Средствата по това перо са съпоставими с парите, заделени за образование или здравеопазване. В проекта отново се говори за „изграждане на модерни и ефективни въоръжени сили” и въпреки намалението в категорията „отбрана”, разходите остават на високо ниво за страна, която е в криза и има изключително много възможности за оптимизация в сектора – в посока численост, имоти и техника. Средствата за полиция и съдебна власт отбелязват увеличение, без да става ясно дали това ще се отрази в повишаване защитата на личния живот и правото на собственост. В проекта срещу това перо просто са изброени структурите, които ще похарчат парите, без намек за намерения за реални реформи или описание за плановете за подобряване на работата им.

Незавидното пето място се заема от образованието, за което се планират 2,53 млрд. лева или 3,3% от БВП, което е леко увеличение спрямо плана за 2010. Четейки проекта оставаме с впечатление, че единственото, което ще се случва в образованието и през 2011 година ще бъде единствено в посока подобряване на материално-техническата база, управление, контрол и лицензиране, подпомагане на равния достъп и т.н. В тази част думи като повече свобода, избор, автономия и отговорност не присъстват, което отново означава, че шансовете за подобряване са малки, защото ще се разчита на чиновниците да предписват, инструктират, контролират, възлагат и въобще осъществяват пълен контрол. 

Планираните средства за 2011 за жилищно строителство и опазване на околната среда възлизат на 2,38 млрд. лева или 3,1% от БВП. Тук се планира увеличение на средствата и това е категорията, която неизменно регистрира нарастване на парите в последните 6 години. За сравнение, средствата за строителство и околна среда нарастват с 63% от 2008 насам. Тук се включват дейностите по чистота, водоснабдяване и канализация и др. Интересното е, че отново няма нито една реформа в този сектор, която да подсказва мисъл на управляващите за промяна и търсене на ефективност. Администрацията е приела, че тя трябва да се „грижи” за комуналните услуги и сякаш не разглежда варианти като приватизация, концесия, публично-частни партньорства и въобще по-голямо участие на частния сектор в този вид инвестиции.

Разходите за администрацията в категорията „Общи държави служби” са планирани на ниво от 1,77 млрд. лева или 2,3% от БВП. Административната реформа поне за момента не се отразява в посока намаление на разходите за функциониране на администрацията и те са почти на нивото си от тази година. Тук се включват и разходите за наука в общ размер на 209 млн. лв., като по-специално БАН запазва финансирането си от 2010 и няма промяна за следващата година. Според проекта през 2011 ще бъдат похарчени 235 лева на човек от населението за администрация и наука.

Последната категория разходи са тези за почивно дело, култура и религиозни дейности в размер на 468 млн. лева или 0,6% от БВП. Тук се включват парите за БНТ и БНР (общо 120 млн. лева), Министерство на културата, спортното министерство и субсидии за религиозни дейности. Отново ще се отделят средства за почивни бази и станции, за държавните медии и много обекти, определени като „важни” в момента и задължително субсидирани с парите на данъкоплатците – българският Лувър, спортната зала на Цариградско шосе и други, за които дори не знаем.

Графика 4: Консолидирана фискална програма: разходи по функции за 2009 (отчет), 2010 (актуализиран бюджет) и 2011 (становище на МС)

Източник: Доклад към проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2011 г., МФ 

Намалени разходи

Три сфери получават по-малко пари в сравнение с предвидените през 2010.

Най-голямо намаление има в категорията „Икономически дейности и услуги” – от 4,3 млрд. лева през 2010 до 3,8 млрд. лева през 2011, т.е. намаление от почти 15%. Въпреки това тази категория е втората най-голяма в бюджета, което в условията на криза е абсолютно недопустимо. Нещо повече, парите за икономически дейности през 2010 бяха увеличени с невероятните 30% в сравнение с 2009 години и въпреки планираното намаление, те все още са чувствително по-високи в сравнение с периода 2002-2009.

Графика 5: Консолидирана фискална програма: Разходи за „Икономически дейности и услуги”

Източник: Отчети и проекти на МФ

Другата категория разходи със съкращаване през 2011 е „Отбрана и сигурност”. Предвидените средства са с почти 9% по-малко или 2,7 млрд. при 2,9 млрд. лева за 2010. В тази група обаче промяната не е еднозначна – докато за отбрана парите намаляват с 19%, то средствата за полиция и съдебната власт регистрират увеличение. Парите за полиция от националния бюджет нарастват, докато финансирането от ЕС намалява трикратно.

Бюджетните средства за гражданска защита и затвори остават непроменени.

Графика 6: Консолидирана фискална програма: Разходи за „Отбрана и сигурност”

Източник: Отчети и проекти на МФ

Последното намалено перо в проекта за бюджет за 2011 са парите за „Социално осигуряване, подпомагане и грижи” – средствата са съкратени с 0,2% в сравнение с плана за 2010, достигайки 9,7 млрд. лева. Намалението идва от неувеличаването на вдовишките добавки и добавките за старост така, както е планирано за 2010.

Парите за „Програми, дейности и служби по социалното осигуряване, подпомагане и заетостта” нарастват с 14%.

Графика 7: Консолидирана фискална програма: Разходи за „Соц. осигуряване, подпомагане и грижи”

Източник: Отчети и проекти на МФ

Увеличени разходи

Всички останали дейности получават увеличение на номиналните средства през 2011.

Най-значително нарастване от 20% има на разходите в категорията „Разходи ,некласифицирани в другите функции” – тук се включват разходите за лихви, придобиване на дялове, акции, съучастия и други финансови активи и възмездно финансиране и други разходи некласифицирани по другите функции.

Следващо най-голямо нарастване има при парите за жилищно строителство и опазване на околната среда – предвиждат се почти 18% повече средства по това перо. Строежът на пътища и дейностите за водоснабдяване и канализация получават значително увеличение за 2011, най-вече финансирани от ЕС.

Ключовите дейности образование и здравеопазване регистрират увеличение на парите от съответно 3,2% и 2,6%. Интересно е, че в сферата на образование се планира намаление на парите от ЕС за сметка на парите от националния бюджет. При здравеопазването има предвидено увеличение както на националните средства, така и на европейските.

Интересен факт е обстоятелството, че по време на криза средствата по перото „Почивно дело, култура и религиозни дейности” също има общо увеличение от 2,1%. Причините тук не са изненада – предвижда се нарастване на средствата за култура с 2,7%, достигайки 368 млн. лева и увеличение на парите за почивно дело (нарастване с умопомрачителните 9,3%). Източникът на финансиране на културните разходи са както европейските, така и парите на българските данъкоплатци.

Още по-интересно обстоятелство е предложеното увеличение на бюджета за „Общи държавни служби”, който се планира да нарасне с 2%, достигайки 1,77 млрд. лева. Въпреки оптимизирането на администрацията с 10,9%, както се твърди в същия доклад, парите за изпълнителните и законодателни органи намаляват само с 1,5%, но за сметка на това се предлага увеличение от 25% на парите за общите служби (статистика, прогнозиране, бежанци, инвестиции, българи в чужбина и т.н.). Очаквано увеличение в тази група има и на парите за наука – с 10%, достигайки 209 млн. лв.

Графика 8: Консолидирана фискална програма: Разходи за избрани дейности (млрд.лева)

Източник: Доклад към проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2011 г., МФ 

Изводи и предложенията на ИПИ

Очевидно е, че в проекта за бюджет 2011 няма реални и значими съкращения, които да позволят премахване на неефективните структури и дейности. Финансовото министерство отново е успяло да намери пари за всички, че и често да ги увеличи. Там, където има европейски пари, леко се намаляват парите на българските данъкоплатци (но не винаги), но има сектори, в които и европейското, и националното финансиране нараства в номинално изражение.

Липсата на значителни реформи в разходната част на бъдещия бюджет ни кара да подозираме няколко сценария:

• сегашният проект за 2011 тепърва ще се преработва и е просто основата, върху която да се обсъждат намаленията на разходите в следващите два месеца. Ако е така, то сме готови да дадем конкретни предложения за намаление на разходите;

или

• сегашният проект за 2011 е по-скоро окончателен и може да претърпи само незначителни промени. В този случай настоящото правителство не прави изключение от всички досега и доказва, че не може да прави смислени и разумни реформи. Това ще е правителството, което планира да похарчи над два пъти повече пари от преди 10 години по характерния за администрацията силно неефективен начин и в ситуация, в която останалите страни правят реални намаления на разходите;

или

• сегашният проект за 2011 е без реформи и без значително намаление на разходите, защото финансовото министерство е силно песимистично относно каквито и да е предложени, обсъждани и планирани реформи от останалите министерства и затова играе на сигурно и предвижда пари поне колкото за тази година. Това за съжаление отново е лош сценарий за нас, който ще отдалечи шансовете за по-бързо възстановяване на страната и подобряване на условията за живот и бизнес.

Ясно е, че няма как да предложим изключително конкретни предложения за намаление на разходите. Това е работа на администрацията, която, ако има поставена цел и санкции за непостигането й, може да направи чудеса. Принципите, които трябва да се прилагат при съкращаване на харченето на пари са:

1.       Продажба на активи – имоти, земя и т.н.

2.       Прекратяване на ненужни дейности, които държавата не трябва да извършва

3.       Прекратяване на всякакви субсидии, които не се изискват като национално съфинансиране на европейските средства

4.       Спиране на субсидиите на държавните предприятия. Ако е необходимо гарантиране на някаква социална функция от страна на държавата (което също трябва да се подложи на съмнение за всеки разглеждан случай), то подпомагането трябва да е на потребителите/ползвателите, а не за предприятията.

5.       Спиране на всякакви проекти, които изискват държавни гаранции

6.       По-активно управление на инфраструктурата посредством концесиониране и други форми на публично-частни партньорства.

Това е част от пълния текст на „Проектобюджет 2011 – преглед, анализ, препоръки” (pdf) на Институт за пазарна икономика.