Проекта на закон за Национална агенция за приходите – „от нищо – нещо“
Преглед на стопанската политика – Word Format
(Word Format)
На съвместно заседание Комисията по бюджет и финанси и Комисията по труда и социалната политика към парламента приеха на първо четене законопроект за Националната агенция за приходите. Идеята на законопроекта се състои в постигането на координация между дейността на данъчната администрация и събирателната функция на НОИ.
Извън слабостите на законопроекта, свързани с липсата на яснота относно взаимоотношенията между новата агенция и данъчната администрация и особено НОИ, които са споменати едва в преходните и заключителните разпоредби на проекта за закон, могат да се посочат следните забележки:
1. На практика законопроектът дава обяснения на въпроси относно правото на безплатно работно облекло на служителите на бъдещата агенция, издръжката на тази агенция, материално стимулиране на служителите (в размер на 35 % от собствените приходи на агенцията, които се предвижда да бъдат 25 % от средствата, набрани от отчисления от допълнителните приходи от публични вземания, както и от невнесени задължителни осигурителни вноски). Т.е. законът поставя акцент върху изразходването на средства от комисията, а не върху основната дейност на агенцията – повишаване на събираемостта на публичните вземания. (Само за съпоставка, разходите за заплати, възнаграждения на персонала и други възнаграждения и плащания на персонала представляват около 0.6 % от общата сума на приходите от консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за 2002 г.)
2. Интересен е фактът, че до 2005 г. агенцията няма да извършва своята основна дейност, до тогава тя ще „инвестира“. На практика се получава ситуация, в която ще съществуват съвместно данъчната администрация и НОИ, от една страна, и Националната агенция, която ще се „упражнява“ в дейността на данъчната администрация и НОИ – от друга.В резултат на това физическите и юридическите лица ще са подложени на двустранно „въздействие“от страна на „корифеите“ от данъчната администрация и НОИ и „стажантите“ от новата агенция. Би възникнал един напълно резонен въпрос – кой ще защити хората от усмотрението на Данъчната администрация, НОИ и новата агенция?
3. Малко е трудно логически да се свърже прозрачността на администриране на публичните вземания с практическото акумулиране на цялата власт по това администриране в една агенция.
Изводът: перифразирайки латинска сентенция, може да се каже, че от „закон-нищо“ не може да произлезе „нещо друго освен нищо“, т.е. не е ясно как подобен закон ще е в състояние да уреди създаването, устройството и дейността (при това „ефективна“) на агенцията. При това не става въпрос за това, че от „нищо“ като Данъчната администрация и НОИ, може да се очаква евентуално „нещо“ като Национална агенция за приходите.
