Процедурата по свръхдефицит – общи и частни положения

Всяка държава-членка на Европейския съюз трябва да следи бюджетният й дефицит да не надвишава определена граница. За това се заговори доста усилено, след като стана ясно, че ние вече сме го направили и могат да се очакват санкции. Но каква е процедурата по-точно, какви са конкретните причини според Европейската комисия и какви препоръки е отправила към управляващите, за повечето хора в страната изобщо не е ясно. Накратко процедурата по свръхдефицит е следната:

Пактът за стабилност и растеж (ПСР) е рамка, основана на правила за координация на националните фискални политики в Европейския паричен съюз. Тя е създадена за гарантиране на стабилни публични финанси, което е важно условие за съюза да функционира правилно. За целта в Пакта са заложени два критерия: съотношение бюджетен дефицит/БВП до 3% и съотношение държавен дълг/БВП до 60%. Ако дадена държава-членка не изпълнява изискванията по един или и по двата критерия, Комисията изготвя доклад. Пактът се състои от превантивни и възпиращи мерки:

А) Превантивни мерки:

–          Когато Съветът реши, че е налице прекомерен дефицит, той приема, без ненужно отлагане и по препоръка на Комисията, препоръки, които отправя до съответната държава-членка, за да сложи тя край на тази ситуация в определен срок. Тези препоръки не се публикуват.

–          Когато установи, че в отговор на неговите препоръки не са били предприети ефективни действия в определения срок, Съветът може да публикува препоръките. 

–          Ако някоя държава-членка продължава да не привежда в действие препоръките на Съвета, той може да реши да даде предизвестие на държавата-членка в определен срок да изпълни мерки за намаляване на дефицита, считани от Съвета за необходими за справяне със ситуацията. В този случай, Съветът може да поиска от съответната държава-членка да представя по определен график доклади, чрез които да се преценят положените от нея усилия за коригиране на положението.

Б) Възпиращи мерки:

Съветът може да реши да приложи или, според случая – да засили, една или повече от следните мерки в случаите, когато държавата не е успяла да коригира в срок бюджетния си дефицит и не изпълнява ефективно дадените й препоръки:

–          да изиска от съответната държава да публикува преди издаването на облигации и ценни книжа допълнителна информация, определена от Съвета.

–          да прикани Европейската инвестиционна банка да преразгледа кредитната си политика спрямо тази държава-членка.

–          да изиска от съответната държава-членка да направи безлихвен депозит в подходящ размер в Съюза, докато, по мнението на Съвета, прекомерният дефицит бъде коригиран.

–          да наложи глоби с подходящ размер.  

А сега да се върнем на процедурата по свръхдефицит за България, която Европейската комисия наскоро препоръча да бъде открита. Като причини за образувания в България дефицит Комисията изтъква следните фактори:

• Големите задължения за плащания, разкрити като анекси към договори, подписани от миналото правителство преди изборите през юли 2009 г. Тези плащания не са били предвидени в бюджета и са довели до влошаване на бюджетната позиция.
• Икономически благоприятните години не са били използвани за реформи, които да подобрят ефективността на публичните разходи.
• Високите приходи от данъци през изминалите години не са били спестявани напълно, а са се използвали за финансиране на относително високи увеличения на пенсиите и заплатите в публичния сектор, без това да е довело до по-висока продуктивност, както и за намаляване на данъчни и осигурителни ставки.
• Липсата на реформи в здравеопазването е довело до систематично надхвърляне на бюджета му.
• Намаляването на осигуровките и увеличаването на пенсиите е довело до значително увеличение на пенсионните разходи.

Препоръките на Комисията са следните:

• България да подсили фискалното си управление и прозрачност чрез контрол на държавното харчене от Министерството на финансите, както и да подобри мониторинга при изпълнението на бюджета през годината.
• Ефикасност в публичното харчене чрез реформи в публичната администрация, здравеопазването, пенсионната система и образованието ( реформите в публичната администрация и образованието едновременно ще спомогнат за подобряването на капацитета и квалификацията на администрацията).

Както се вижда от таблицата по-долу, повечето от останалите страни-членки на ЕС също имат процедура по свръхдефицит, която е била задействана неотдавна срещу тях: 

* Процедурата при тези страни е била задействана не заради дефицита им през 2009 г., а заради дефицити в предходни години

Както се вижда от таблицата, на страните с по-сериозни проблеми е даден по-дълъг срок за справяне с тях. Фактът, че имаме сравнително малък свръхдефицит, от друга страна, не бива да успокоява България, защото тя трябва в сравнително кратък срок да го овладее. Според Европейската Комисия това е напълно възможно, стига да има политическа воля за извършването на нужните реформи в определената времева рамка.

Европейската комисия наскоро публикува комюнике, в което настоява за засилване на икономическия надзор над отделните страни в ЕС. Според комисаря за икономически и парични въпроси Оли Рен в момент, когато крехкото възстановяване на икономиките на съюза вече е факт, правилата за фискална дисциплина трябва да се прилагат още по-непреклонно. Това са повече от ясни индикации, че бюджетната разпуснатост няма да се толерира и може да има значителни последици под формата на парични и други санкции. Всичко това трябва да накара настоящото, пък и бъдещите български правителства да се замислят по-сериозно при подготвянето на годишните бюджети и при тяхното изпълнение. За да не станем отново свидетели на това, което се случи през 2009 г. и 2010 г. – ревизия на бюджетни данни (2009 г.), ревизия на държавния бюджет (2010 г.), процедура по свръхдефицит и предстояща проверка на бюджетната нистатистика от ЕС и Евростат.

* Стажант в ИПИ.

***

Статията е част от кампанията на ИПИ „Разходите на българската държава“