Проблемът с растежа на кредитирането: следствие от растежа на потребителските кредити или от недостатъчния растеж на кредитите на нефинансовите предприятия

Бумът на потребителското кредитиране предизвиква засилени дискусии на тема задлъжнялост на домакинствата, рискове за икономиката от бързия растеж на потребителското кредитиране, необходими мерки за успокояване на потреблението, което доведе до увеличаване на дефицита по текущата сметка на България през 2005г. Без да се впускаме в детайли относно последиците от растежа на потребителското кредитиране (както и доколко е оправдано последното да се смята за главен виновник за дефицита по текущата сметка), ще разгледаме структурата на кредитите и депозитите в търговските банки и съотношения между кредитите и депозитите за нефинансовите предприятия и домакинствата.
Факт е, че през последните няколко години кредитите нарастват с по-бърз темп от депозитите, което се дължи на факта, че години наред кредитирането и на компаниите, и на домакинствата беше поддържано на много ниско ниво, което неминуемо доведе до забавяне на процесите по обновяване на дълготрайните активи, както на предприятията, така и на домакинствата. Това от своя страна, комбинирано с благоприятното влияние на намаляване на лихвените проценти (както в международен план, така и вследствие на увеличаване на обема на банковите операции и постигане на икономия от мащаба), доведе до ускоряване на кредитирането и нарастване на съотношението кредити/депозити от 39.3% през 1999г. до 69.8% през 2005г.
Съотношението отпуснати кредити към привлечени депозити от нефинансовите предприятия към декември 2005г. е 1.66, индициращо, че нефинансовите предприятия са нетен кредитополучател. Съотношението кредити към депозити на домакинствата е 0.6, което означава, че домакинствата са нетен депозант в банките. За сравнение, по данни на Естонската централна банка съотношението кредити към депозити на нефинансови предприятия в Естония към края на 2005г. е 1.10, докато съотношението кредити към депозити на домакинствата е 1.39. За Еврозоната тези съотношения са съответно 2.81 за нефинансовите предприятия и 0.97 за домакинствата по данни на Европейската централна банка към декември 2005г. Тези данни показват, че в Естония и в Еврозоната домакинствата и нефинансовите предприятия са нетен кредитополучател от търговските банки. Т.е. докато по отношение на съотношението кредити към депозити на нефинансови предприятия, България заема междинно положение спрямо Еврозоната и Естония, стойността на съотношението за домакинствата е по-ниско от това на Еврозоната и Естония.
Динамиката на тези съотношения показва следното: съотношението кредити към депозити на домакинствата нараства от 0.37 през февруари 2004 до 0.6 през декември 2005г., докато при нефинансовите предприятия това съотношение се промени от 1.82 през февруари 2004г. до 1.66 през декември 2005г.. Намаляването на съотношението кредити към депозити при нефинансовите предприятия (депозитите нарастват изпреварващото спрямо кредитите през декември 2005г. в сравнение с февруари 2004г.) може да бъде индикатор за недостатъчно кредитиране на предприятията, което е пряка последица или от липсата на дългосрочни проекти за финансиране (проекти над 5 години), или от нежелание от страна на повечето банки да финансират дългосрочни проекти, които освен, че са по-рискови, изискват и повече ресурси от банките, които да бъдат "затворени" за по-дълъг период от време и намаляват диверсификацията на кредитния портфейл. От друга страна, въпреки изпреварващото до известна степен развитие на фондовата борса като посредник между търсещите и предлагащите капитал и постигането на сравнително добра възвръщаемост от инвестициите в ценни книжа, отлив от страна на компаниите и на домакинствата по отношение на депозитите в банките не се наблюдава. Напротив, през 2005г. те са нараснали с 30% спрямо 2004г., докато брутните кредити са се увеличили с 33% спрямо 2004г. 

                                          


Свързани публикации.