Проблемни промени в Търговския закон от опозицията

Автор: Иван Брегов / 14.07.2017
1 гласа, средно: 5.0 от 5

От започването на дейността на 44-то Народно събрание наблюдаваме сравнително малко на брой законодателни предложения. За сметка на това наличните оставят твърде противоречиво чувство. От управляващото мнозинство, в рамките на месец, предложиха промени в основополагащи актове. Административнопроцесуалният кодекс (АПК), по реда на който се защитават правата на гражданите от действията на властта, ще бъде променен в посока повишаване на съдебните такси и утежняване работата на общите съдилища. Наказателно-процесуалният кодекс има скритата цел да създаде извънреден съд за властимащите като делата за корупция по висшите етажи на властта от Софийски градски съд ще бъдат преместени в по-удобния Специализирания наказателен съд. Законът за съдебната власт ще бъде редактиран от ГЕРБ и Обединените патриоти, така че да утвърди зависимостите в правосъдието – очакват се кариерни бонуси за настоящия състав на Висшия съдебен съвет и ограничаване на възможностите за финансиране на Съюза на съдиите в България и Съюза на юристите с цел тяхното маргинализиране (а защо не и закриване).

На този фон част от опозицията, в лицето на БСП, е предложила изменения и на друг фундаментален акт – Търговския закон. Предложенията търсят решение на доказан проблем – прекратяване на порочната практика търговски дружества с огромни задължения да бъдат продавани на малоимотни граждани. В допълнение, от БСП предвиждат да овластят една трета от работниците и служителите да имат право да открият производство по несъстоятелност на  търговеца, ако той два месеца им забави плащанията на заплатите. Такъв тип инициативи заслужават внимание.

Кои са проблемните елементи?

Според предложените текстове, при продажба на дружествени дялове на дружество с ограничена отговорност (ООД) продавачът ще трябва да доказва с удостоверение от Националната агенция по приходите (НАП), че дружеството няма задължения към държавата и не е започнала данъчна ревизия на същото. При наличието на тези обстоятелства сделка не може да има. Така излиза, че всяка данъчна проверка ще води до временно ограничаване правото на собственост – ако държавата те проверява, не можеш да се разпореждаш с дружествените си дялове. За отбелязване е, че не всяка ревизия предполага негативен изход за търговеца. При слаба институционална култура и лошо правосъдие НАП може да се превърне в инструмент за ограничаване на стопанската инициатива на гражданите – ако искаш да попречиш на нечий бизнес, организирай му ревизия.

Сериозен е проблемът и с обхвата на законопроекта. Под строгостта на измененията в Търговския закон ще попадат единствено дружествата с ограничена отговорност (ООД). Безспорно това е най-често срещаната форма за упражняване на търговска дейност, но не и единствена. Така удобно са изпуснати големите играчи – акционерните дружества (АД), както  и по-малките и по-рядко срещани – едноличните търговци и др. Едно такова предложение говори за неравно третиране и би могло да бъде спокойно обявено за противоконституционно.

Ето защо, ако намеренията на БСП целят реално поправяне на правен проблем, то усилията им следва да се ограничат до представянето на удостоверение за липса на задължения при продажба на търговско дружество, както и до правото на служителите да открият производство по несъстоятелност на неизряден платец работодател. И ако ще търсим равенство пред закона, законопроектът трябва да обхване всички видове търговци. В противен случай добрата като идеи законодателна инициатива може да бъде използвана само с популистки цели.