Проблемите с минималното заплащане и осигуряване
Върховният административен съд (ВАС) отмени покачването на минималната работна заплата за 2015 година. Тази новина предизвика много коментари и повдига интересни въпроси, макар сама по себе си да не променя нищо. Минималната заплата в страната се определя с постановление на Министерски съвет (МС), тоест не подлежи на гласуване в пленарна зала. В случая причината за решението на ВАС е, че не е била спазена процедурата по съгласуване, но това не означава, че минималната заплата няма да се покачи – в следващите дни ще се проведат бързи консултации и ще се приеме ново постановление, което най-вероятно ще повтори предходното. Чисто административен казус, който обаче показва някои слабости в правителствената намеса на пазара на труда.
Само преди няколко дни Европейската комисия (ЕК) публикува препоръките към Националната програма за реформи на България за 2015 година. Там отново се посочват слабите моменти в политиките по заетостта, които включват както размера на минималната заплата и осигурителните прагове, така и начина за тяхното определяне. Ето и конкретният цитат от документа:
„По-голямата част от безработицата в България е дългосрочна, което показва, че тя е по-скоро структурна, отколкото циклична. Въпреки че в номинално изражение българската минимална заплата е най-ниската в ЕС, тя значително се е увеличила от 2011 г. насам и правителството планира още значителни увеличения през следващите години. Такива резки промени по преценка на правителството в политиката за определяне на заплатите биха могли да доведат до смущения във функционирането на пазара на труда. Нещо повече, липсват ясни насоки за определянето на минималната работна заплата, поради което системата поражда несигурност по отношение на това дали ще се постигне правилният баланс между подпомагането на заетостта и конкурентоспособността, от една страна, и защитата на трудовите доходи, от друга страна.“
С други думи, ЕК ни казва, че процедурите ни са неадекватни, тоест рискът от популизъм е висок, а покачването на минималната заплата е пречка пред новите работни места. Същото, дори в много по-остър тон, сме свикнали да чуваме от ЕК и за минималните осигурителни прагове. Известно е, че администрацията в България продължава да твърди, че земята е плоска и да отрича наличието на връзка между минималните възнаграждения/осигуровки и работните места – виж „Тихата война на администрацията за минималните прагове„. Ето и конкретна препоръка на ЕК, която директно говори за връзката между минималните възнаграждения/осигуровки и работните места:
„…да създаде прозрачен механизъм за определяне на минималната работна заплата и на минималните социалноосигурителни вноски с оглед на тяхното въздействие върху бедността сред работещите, разкриването на работни места и конкурентоспособността.“
Решението на ВАС на практика ни казва, че правителството трябва да проведе поне проформа консултации преди да вземе дадено решение. Препоръките на ЕК ни казват, че дори оставяйки настрана консултациите, правителствените решения в годините на криза за покачване на минималната заплата и минималните осигурителни прагове пречат на възстановяването на пазара на труда. Първото е административна пречка, която ще бъде прескочена, но второто остава проблем за икономиката на страната.
Проектът „Активно гражданство и добро управление в борба с бедността” се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.
Страница на проекта: www.bednostbg.info
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.
