Проблеми с достъпа до обществена информация

Във връзка с изследване на държавната политика към хората с увреждания[1]се обърнахме към множество държавни институции за достъп до обществена информация.В много случаи законоустановените срокове за отговор не бяха спазени, новсе пак в последствие получихме (поне част) от желаната информация.
Един случай обаче, се откроява от другите и това е заявлението за достъпдо информация, отправено до Националния център по здравна информация (НЦЗИ).От въпросния център ни бе отговорено следното (изх. №335/ 12.05.2004 г.):

“Националният център по здравна информация не разполага с исканата от Васинформация във вида, посочен от Вас. Това налага обработка на около 200000 първични документа, по зададена съобразно с Вашето искане програма,което е основание за определената цена”.

А цената ни беше съобщена по телефона, а именно 825 лв., които трябва дазаплатим за да получим желаните данни. Тази сума е значително по-високаот средната цена по другите заявления, която е от един до пет лева. Интереснотов случая е, че от НЦЗИ обединяват всички наши въпроси (общо пет) под единзнаменател и поставят обща цена. Само че първият ни въпрос е много общ –“Общ брой решения, издадени от всички ТЕЛК” и би било странно тази информацияда не е налична.

Останалите въпроси са следните:
· Разпределение по възраст на всички лица, освидетелствани с ТЕЛК през 2003г.
· Разпределение по пол на всички лица, освидетелствани с ТЕЛК през 2003г.
· Разпределение по проценти намалена работоспособност на всички лица, освидетелстванис ТЕЛК през 2003 г.
· Брой решения на ТЕЛК, с които е установена тежка степен на намалена работоспособност(над 90 на сто) на лицето и е определена чужда помощ, съгласно чл.98, ал.1 от Наредбата за експертиза на работоспособността.

В закона за достъп до обществена информация е записано следното:

Чл. 20. (1) Достъпът до обществена информация е безплатен.
(2) Разходите по предоставяне на обществена информация се заплащат по нормативи,определени от министъра на финансите, които не могат да превишават материалнитеразходи по предоставянето.

Определянето на цена от 825 лв. е сериозна бариера пред всички, които желаятда получат информация и на практика представлява отказ до обществена информация,така че тази информация престава да бъде обществено достояние. Също такане е ясно защо от НЦЗИ имат около 300 пъти по-високи разходи за предоставянена обществена информация спрямо средния разход за други институции.

Освен това се разбира, че от НЦЗИ разполагат с 200 000 първични документа,които не са обработени (или поне претендират за това). Иначе няма как даси обясним защо дори не могат да ни предоставят информация за общия бройрешения, издадени от всички ТЕЛК. На практика се получава така, че държавнаинституция няма стимул да обработва наличните първични данни, защото в последствиеще може да поиска значителна сума при заявления за достъп до общественаинформация.

[1]Става въпрос за съвместно изследване на: Институтаза пазарна икономика и Центъра за независим живот.

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).


Свързани публикации.