Приватизация на най-старата социална мрежа в България
През изминалата седмица в икономическа комисия в парламента отново се отвори темата за приватизацията. Причината бяха няколко законопроекта, които предвиждат промени в така наречения забранителен списък за приватизация. По реда на постъпване в деловодството това са: 1) законопроект на левицата, предвижващ вкарването на НДК в забранителния списък – виж тук; 2) законопроект на управляващите, предвижващ вкарването в забранителния списък на НДК и „Рибни Ресурси” (Созопол) – виж тук; 3) законопроект на депутати от ГЕРБ, предвиждащ изваждането от забранителния списък на някои предприятия – текстът не е достъпен (виж тук); 4) законопроект на левицата, предвиждащ приемането на стратегия от Народното събрание при приватизация на дружество извън забранителния списък (виж тук).
Дебатите около тези законопроекти продължиха около 2 часа, като около НДК всички бяха на едно мнение – да влезе в забранителния списък, а най-голям интерес предизвика идеята за изваждане на „Български пощи” от забранителния списък. Това бе записано в законопроекта на депутатите от ГЕРБ, който, обаче, е и единственият недостъпен на страницата на парламента. В този законопроект се предвиждат за изваждане от забранителния списък и други търговски дружества, едно от които например е „Аудиовидео Орфей”. Всички поканени гости от съответните министерства използваха различни аргументи за своите предприятия, но в общия случай идеята бе една – да не се приватизират. Най-показателно беше изказването на гостите от културното министерство в „защита” на „Аудиовидео Орфей”, което прозвуча горе-долу така – „много сме зле, но в бъдеще ще сме добре, дайте да изчакаме бъдещето и после да мислим”. Така или иначе, фокусът на дискусията бе почти изцяло върху „Български пощи”.
Дискусиите между депутатите бяха разгорещени, а за техен фон се сипеха и синдикални заплахи. Всъщност, синдикатите бяха половин дузина и си го казаха направо – „оттеглете законопроекта или ще обградим парламента”. Оставяйки настрана синдикалния огън, самите депутати се опитваха да водят по-смислен дебат. Доколко са важни пощите за страната? Ефективно ли работят? Товарят ли бюджета? Има ли място за вливането на частни капитали? Как е в Европа? Всички тези въпроси бяха засегнати, като, разбира се, не се мина и без обичайните обвинения по класическите теми – БТК и Булгартабак.
От левицата определиха пощите като „най-старата социална мрежа в страната” и част от българската държавност. Вносителите от своя страна отвърнаха, че става дума за продажба на миноритарен дял от пощите, което да запази водещата роля на държавата, но да влее капитали и да направи управлението по-ефективно. Беше цитирана и кампанията на ИПИ „Разходите на българската държава” с доклада „Развитие на пощенския сектор в ЕС”. Именно данните от този доклад показват състоянието на пощите в страната – неефективно управление, недостъпност на услугата, висока цена и т.н. Всъщност, делът на пощенския сектор от БВП в България е един от най-ниските в Европа – най-висок е именно там, където са допуснати частни капитали. Препратките към Европа бяха ключови за депутатите и едва ли не се заформи тезата, че трябва всички в Европа да направят промени, за да тръгнем и ние по техния път.
В крайна сметка законопроектът бе одобрен с гласовете на депутатите от ГЕРБ, но тепърва предстоят драми по пътя му през пленарна зала. Съпротивлението за всякакви промени очевидно ще е голямо, като синдикалните изпълнения просто са гарантирани. Запазването на статуквото в „Български пощи”, обаче, е непосилна задача – пощите играят ключова роля (например изплащат пенсии), но тази роля е обречена да се свие. Алтернативите се увеличават с всеки изминал ден и докато законодателят може да защити пощите от вливането на чсстни капитали, то той не може да ги защити от развитието на безброй алтернативи. Пощите може и да са най-старата социална мрежа в света, но това не променя факта, че Папата туит-на онзи ден (виж тук).
