Принципи на предварителния достъп до намеренията на правителството

Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)

Гражданството и бизнесът могат да правят всичко, което не е изрично забранено.

Правителството може да прави само онова, което е изрично разрешено.

Процесът на работа на правителството е безусловно публичен; всеки има право на достъп до информация за неговите намерения; то има задължението да я предоставя; изключения са възможни само в отделни области (напр. национална сигурност), като случаите се записват в списък, който се обявява заедно със сроковете на действие на забраната за достъп до информация.

Всеки има право на равен достъп до възможности.

Всеки има право на отговор на въпроси, зададени на правителството.

Въпроси, задавани в процеса на анализ на политиката и законодателството

Законодателството е средство на политиката. Затова неговият анализ и обществено договаряне по повод подготвяното законодателство са механизъм на участие в политиката, без да се напуска областта на собствените интереси и занятие. Това става по пътя на търсенето на отговор на следните въпроси:

а) Какви са предполагаемите общи и особени въздействия на предлаганите проекти?

б) Каква е тяхната цена, измерена възможно най-пълно?

в) Кой печели и кой губи?

г) Колко струва прилагането и контролът върху спазването на законодателството?

д) Има ли по-евтини и по-справедливи законодателни решения, включително отказа от предлагания регламент?

Смисълът на всичко това

От средата на 1998 г. в България независими институции и все по-често представителни организации на деловите среди започнаха да разработват самостоятелни методики за анализ на политиката на правителствата.

Предполага се, че, когато е споделен, този анализ ще допринесе за защитата на частната собственост, спазването на договорите и свободата на предприемачеството.

Съпътстващ резултат е по-доброто качеството на приеманите и налаганите от правителството правила на играта, яснотата на вземаните решения и тяхната относителна стабилност.

Основният принцип, който осъществяват приложението на този анализ и неговото споделяне, е да се примат и следват политики, облагодетелстващи едни за сметка на други чрез държавата, само при механизъм на изразено съгласие (несъгласие).

Процедури по предварителния анализ на регламентите – начало, процес и край

Всеки регламент се приема след изработването на оценка на неговото въздействие върху бюджета, икономиката и обществените процеси.

Институцията, която изготвя регламента, определя не само причините, наложили приемането на нормата, но и оценява възможните ползи, разходи и дългосрочни ефекти върху икономиката и обществото.

Заинтересованите страни по регламента могат да изразят своята позиция на всеки етап от разработването и обсъждането на проекта.

Приемането на регламента се съпътства от публичното обсъждане на проекта, което се организира от институцията, разработваща регламента, и включва набиране на мнения и препоръки, оценяване на предложенията и обсъждане на възможните подходи към регламента.

Оценката на въздействието на регламента придружава проекта по време на неговото разработване и обсъждане.

След приемането на проекта, включително и след обнародването му, набраните материали се съхраняват, което позволява тяхното преразглеждане при изготвянето на изменения.

Движение на документите

Иницииращата институция обявява идеята си за регламент или закон по подходящ начин, чрез интернет, преса, нарочни писма до евентуално засегнатите страни и пр.

Онези, които се смятат за засегнати или по начало се интересуват от материята, имат право за своя сметка да изказват мнение и да коментират.

Иницииращата институция по свое усмотрение може да покани и зададе определени въпроси на евентуално засегнатите или техни представители.

Отговорът на коментарите може да има различни форми (от писма до нарочни дебати), но е задължително различните становища – включително отхвърлените – да бъдат резюмирани в мотивите към проекто-регламента (закона).

Подобно резюме се прави и на становищата, изказани по време на обсъжданията в оторизираните институции, след приемането на проекта.

Материалите, набрани при изработването на оценката, се прилагат към проекта в стандартизирана форма.

Предполагаеми ползи

Претеглят се възможните решения и се оценя алтернативната цена (с участието на възможно засегнатите страни), включително и оценка на предимствата и недостатъците от това да не се приема никакъв регламент.

При осигурен публичен достъп процедурата по предварителна оценка гарантира прозрачен процес на взимане на решения и последователна управленска политика.

Когато се налага бъдещо изменение или допълнение, „архивът“ на общественото обсъждане ще направи възможно следенето на приложението на регламента, подобряването му или аргументираното му премахване.

Администрацията и народното представителство така или иначе са под натиск за предпочитане на определени интереси. Процедурата би извадила на светло кой какво иска, „кой пие“ и „кой плаща“.

Практиката на страните от ОИСР показва, че предварителната оценка повишава разбирането за влиянието на държавната политика, обединява различните интереси и подходи към проблема, подобрява прозрачността на процесите на публично управление и повишава отговорността в управлението на публични ресурси.

Обсег и възможности

Обсегът на горните процедури следва да включва актовете на законодателното събрание и изпълнителната власт.

Най-добра възможност за въвеждане дава законът за нормативните актове.

Необходими са промени и в правилниците за работа на Министерския съвет и Народното събрание.

Раздел от проектозакона за нормативните актове е готов, налице е и проект за акт на Министерския съвет. Парламентът засега не е направил никакви промени в своя правилник, които да подобрят публичността и да гарантират достъпа до информация.

На практика обаче, всички описани действия са възможни и без нормативно уреждане.

Какво да се прави, ако има засечки?

От правителството и законодателите трябва по принцип да се изисква да не възлагат задължения на гражданството с акт, стоящ по-ниско от закон.

Разрешенията за дадена дейност трябва да са безсрочни, докато забраните – временни.

Следва да се забрани търсенето на информация от деловите среди и гражданството, която вече е дадена на друга правителствена институция.

Следва да има лесно достъпни публични регистри.

Подход към пречещи режими

Следва да се намалява общия брой и да се опростяват процедурите и функциите на правителствените институции.

Всички актове (включително инструкции, методики, заповеди и пр.) следва да са безусловно публични и лесно достъпни.

Разрешения и пр. следва да се издават на принципа на декларация, че изискванията са спазени; декларацията ще направи възможно: а) приложението на принципа на мълчаливото съгласие, б) обслужването на едно-гише; в) контролът, включително съдебния, по изпълнението на поетите задължения.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.