ПРИМЕР ОТ БЪЛГАРИЯ: Европейските пари и ромското включване

Как се харчат европейски пари? Усилията за интегрирането на ромите в България през последните години дават много ясен отговор на този въпрос. През последните 10-15 години много държавни органи, международни организации, неправителствени организации и сдружения са се занимавали с този проблем. Всякакви програми и проекти, обвързани с ромите, са били финансирани, както с държавни и европейски пари, така и с частни такива. Това ни дава много добра основа да оценим доколко ефективно са били похарчени публичните средства.

За периода 1994-2007 година в България са били финансирани проекти и програми насочени към ромското население на обща стойност почти 70 млн. евро. Средствата са били предоставяни по няколко основни канала: Програма ФАР; Национално съфинансиране (от бюджета); Национален съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси; Програма на ООН за развитие; Институт „Отворено общество"; Демократическа комисия при Посолството на САЩ; Световна банка; Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа ("CEE Trust"); Roma Education Fund – Унгария.

Прегледът на всички тези програми ясно показва следното:

Пълна прозрачност по всички проекти на Институт „Отворено общество", Демократическата комисия при Посолството на САЩ, Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа ("CEE Trust"); Roma Education Fund – Унгария. Въпросните донори са предоставили около 5 млн. евро (по-малко от 10% от всички пари за подобен тип проекти в страната), но въпреки това проектите и програмите са насочени изцяло към резултатите и могат да бъдат намерени множество добри примери и практики. Достъпни са дори имената на студенти, които са получили стипендии по въпросните програми. Въпреки това, дори и в тези програми могат да бъдат намерени лоши проекти – тоест неефективно похарчени пари, като тези проекти са ясно посочени от самите организации.

Колкото до публичните пари, тоест европейските и националните, там нещата стоят по съвсем различен начин. Само по програма ФАР са дадени над 50 млн. евро, като към тях автоматично се прибавят над 12 млн. евро национално съфинансиране. На практика, тези пари са над десет пъти повече от споменатите по-горе и въпреки това е трудно да се каже къде са постигнати повече резултати!? Прозрачността и отчетността, която е налице при другите донори, напълно липсват при харченето на публичните пари. Малкото положителни неща, които се намират за тези програми, са обвързани с т. нар. ‘усвояване', но не и с резултатите от съответните програми и проекти. Единствената полза от повечето програми е възнагражденията, които са били получавани за работата по конкретните проекти, но не и резултатите от тях.

Ясно е, че европейските пари се харчат заради самото харчене. Целта е да се усвоят и да се похарчат за каквото и да е било. Както е казал Милтън Фридман – „Ако харчиш парите на другите за някой друг, не те е грижа нито колко, нито как харчиш".