Причина ли е минималната заплата за високата младежка безработица
В условията на пазарна икономика един от важните проблеми за обществото е безработицата. Особено засегнати са т.нар. „рискови групи”, към които причисляваме значителен по своята численост контингент от млади хора в трудоспособна възраст.
Според резултатите от проведеното от Националния статистически институт наблюдение на работната сила през второто тримесечие на 2011 г. броят на безработните младежи (15 – 24 навършени години) продължава да расте и е 60000 (при 58 000 за същия период на 2010 г.). Коефициентът на младежка безработица е 25,3%, съответно 26,1% при мъжете и 24,3% при жените. Тревожен е фактът, че почти всеки четвърти млад българин е безработен.
Не по-малко тревожна е и констатацията, че равнището на младежката безработица в България е над средното за страните от Европейския съюз. Какви биха могли да бъдат причините за това? Едно от ключовите обяснения, което се подкрепя и от редица изследвания, е наличието на негъвкав пазар на труда и по-специално, съществуването на минимална работна заплата и минимални осигурителни прагове.
Едни от най-цитираните автори в областта на анализа на ефектите от минималната заплата са Neumark and Wascher. След задълбочено изследване, обхващащо 17 страни от ОИСР за периода 1975-2000 г., Neumark and Wascher (2003) достигат до извода, че минималните заплати водят до по-висока безработица сред младежите. Нещо повече, този ефект е по-силен в страни, в които минималната заплата се различава значително на ниво индустрии или региони.
Още един аргумент за премахването на минималната работна заплата дава и самата статистика. В много държави от ЕС и Европа като цяло, където няма определена минимална заплата, процентът младежка безработица е в пъти по-нисък от този България за 2010 г. – така например, в Австрия е 8,8 %, Германия – 9,9 %, в Дания 13,8% и в Норвегия – 8,9 % (по данни на Eurostat).
С негативен ефект върху пазара на труда са и минималните осигурителни прагове, чието покачване традиционно е на дневен ред преди началото на всяка календарна година. Въвеждането на минимални осигурителни прагове и повишаването им увеличава неминуемо разходите за труд на работодателите. Високите разходи за труд са причина много от работодателите да преосмислят намеренията си за нови назначения поради допълнителната финансова тежест, която ще трябва да поемат с плащането на по-високи осигуровки. Предвид цитираните изследвания и статистически данни, правителство би следвало да преосмисли своите политики за насърчаване на заетост сред младежта, като се фокусира по-малко върху различни програми за временна заетост и повече – върху намаляване намесата си на пазара на труда. Премахване на минималните осигурителни прагове и минималната работна заплата само би могло да помогне на младежите да си намерят по-бързо и по-лесно работа, както се вижда от опита на страните без такива регулации.
