Приеманетона еврото в България

Миналата седмица Българската народна банка (БНБ) организира семинар натема “Предизвикателствата пред БНБ по пътя към Европейската система от централнибанки и Еврозоната”. По време на семинара бяха представени опита на френската,холандската и полската централни банки в процеса на европейска интеграцияи приемането на еврото като официално средство за разплащане. По този поводи във връзка с актуалността на темата ще се опитаме накратко да представимпроцедурата и възможностите за по-бърза евроизация.

Официалната процедура по приемането на еврото преминава през няколко етапаи поради това съществува несигурност относно сроковете за това. Първотоусловие е България да стане член на Европейския съюз. Въпреки че в обществотое създадено усещането, че преговорите за членство скоро ще приключат и най-вероятнатадата за присъединяване ще бъде 1 януари 2007 г., това все още не е сигурно.

Следващият етап е влизането в Европейския валутен механизъм 2 (ЕВМ2), койтоможе да не започне непосредствено от датата на присъединяването към ЕС.От новоприетите членки на ЕС на 1 май тази година все още никоя не е влязлав ЕВМ2. Според информации от медиите Естония планира да стартира този етапв началото на месец юли. Всичко това ни подсказва, че вероятно ще има допълнителнозабавяне от няколко месеца, като в Гърция то е продължило над четири години,но с уточнението, че там икономическата ситуация е била неблагоприятна зазапочване на този етап.

България ще трябва да остане минимум две години в ЕВМ2. В продължение натози период ще трябва да бъдат изпълнени критериите от Маастрихт (виж табл.1). Данните за 2003 г. ни показват, че България изпълнява тези изисквания(табл. 2). Все пак трябва да отбележим, че вероятно през 2004 г. критериятза инфлацията може и да не бъде изпълнен поради високите темпове на нарастванена цените в началото на годината, които достигнаха през април 6.1% спрямосъщия месец на предходната година. Също така не е ясно изпълнението на лихвенитекритерии. Що се отнася до останалите – при тях ситуацията е доста по-предсказуема.Фискалната стабилност се гарантира от ниските или нулевите бюджетни дефицитипрез последните години, а нивото на публичния дълг се понижава. Валутниятборд осигурява стабилност на валутния курс спрямо еврото, която е многопо-висока отколкото са изискванията от споразумението в Маастрихт.

Какви са ползите от приемането на еврото като платежно средство в България?

Един много важен ефект е премахването на валутния риск спрямо еврото. Свъвеждането на валутния борд този валутен риск до голяма степен беше намален,но той все още съществува. Доказателство за това са по-ниските лихви подепозитите в евро спрямо тези в лева, като спредът при по-дългосрочнитедостига над 3 процентни пункта. Аналогична е ситуацията и при кредитите,отпускани от банките.

Премахването на валутния риск елиминира възможността за възникване на валутнакриза и намалява възможността за банкова криза. Това е много важно последствиеза икономика като българската, тъй като е известно, че кризата от 1997 г.е една от най-големите в света, като разходите за нея се оценяват на над40% от БВП.

Премахването на валутния риск естествено ще доведе до по-ниски лихви зацялата икономика. От друга страна ще се понижи и вариацията на лихвенитепроценти на междубанковия пазар. Всичко това ще осигури една по-добра базаза инвестиции, които също ще нараснат поради по-ниските лихви, и съответноза по-висок икономически растеж (за Полша този ефект е оценен на минимум0.2% допълнителен растеж на БВП годишно, а според нас за България той щебъде значително по-голям).

Друго предимство от приемането на еврото като официално платежно средствоса по-малките транзакционни разходи при външната търговия и туризма, коетосъщо ще засили икономическия растеж. Това ще даде възможност на фирмитеда са по-ефективни и да реализират по-големи печалби от търговията в евро.Освен това ще насърчи туризма на гражданите от Еврозоната в България катоулесни разплащанията.

Всички тези аргументи подкрепят тезата, че България трябва да приеме евротоколкото е възможно по-бързо. Както посочихме и по-горе обаче, официалниятпът за това ще отнеме поне пет години, а е възможно да възникнат и политическипречки пред това.

Какво е възможното решение? Това е евроизацията (приемане на еврото катоофициално средство за разплащане), но без да бъде съгласувана с Европейскатацентрална банка. Тази евроизация може да бъде извършена чрез пускането напаралелно обращение на лева и еврото в българската икономика. Дори и в моментане е трудно за икономическите агенти да извършват транзакции в евро помеждуси – ако и двете страни са съгласни за това държавата трудно може да импопречи. В България използването на лева като платежно средство се регламентирав Закона за БНБ, но не и в Конституцията, така че законодателните промениняма да са толкова трудни.

Основният проблем в момента за използването на еврото са финансовите отношениятас държавата – а именно – плащането на данъците. Ако бъде позволено на гражданитеда си плащат данъците в евро, тогава те сами ще могат да избират коя валутада използват в зависимост от това коя им носи по-голяма полезност. По тозиначин изборът за приемане на еврото ще се реши на микроикономическо нивои няма да са необходими други стъпки.

Паралелното обращение на еврото естествено ще доведе и до някои разходиза българската икономика. Например, това е приспособяването към новите условияна две валути при касови апарати, банкомати и т.н. Трябва да отбележим,че тези разходи ще бъдат направени независимо дали еврото ще бъде приетосега или след няколко години.

Други разходи от несъгласуваната евроизация, които изглеждат по-значителни,са породени от загубата на сеньораж (разликата между номинала на банкнотатаи разходите за емисията и) за БНБ. При официалният процес Европейската централнабанка (ЕЦБ) дава възможност на БНБ да емитира евро след присъединяванетокъм Еврозоната. В момента отношението на ЕЦБ към неофициалната евроизацияе ясно изразено и не подкрепя подобна политика. Ето защо можем да предположим,че поне в първите години на БНБ няма да бъде позволено да емитира евро.Това ще доведе до някои загуби, тъй като сеньоражът ще бъде печалба за ЕЦБвместо за БНБ. Все пак тази загуба няма да бъде толкова голяма поради наличиетона валутния борд, защото основната част от сеньоража по принцип – инфлационниятданък – има много ниски стойности. Според наши изчисления, тъй като липсватофициални данни за това, сеньоражът за 2003 г. е бил в размер на около 0.25%от БВП.

Друг недостатък на неофициалното приемане на еврото е невъзможността забългарските представители да участват при взимането на решенията за паричнатаполитика на ЕЦБ. Същественото тук е, че дори да бъде приета за член на Еврозоната,България няма да участва постоянно в този процес. Поради размера на българскатаикономика спрямо тези на страните от Еврозоната на България няма да бъдедадено постоянно място в Съвета на Европейската система от централни банки,а ще трябва да следва някакъв ротационен принцип на участие. Освен товарешенията ще се вземат на база на развитието на цялата Еврозона и българскиятпредставител ще трябва да се съобразява с този факт при гласуването си.Следователно загубите за България от неучастие ще бъдат минимални.

Като обобщение на посочените аргументи можем да кажем, че според нас ползитеот приемането на еврото значително ще надвишават разходите за това и по-бързотоприемане на еврото ще бъде по-благоприятно за развитието на българскатаикономика.

Таблица1: Критерии от Маастрихт

Инфлация

Средната стойност от инфлацията на трите страни с най-ниска инфлацияплюс 1.5 процентни пункта

Лихвени проценти

Средната стойност от лихвените проценти по 10-годишните държавниоблигации на посочените страни плюс 2 пункта

Публичен дълг

Максимум 60% от Брутния вътрешен продукт

Бюджетен дефицит

Максимум 3% от Брутния вътрешен продукт

Валутен курс

В рамките на 15% под и над определен валутен курс спрямо еврото

 

Таблица 2: Българияи критериите от Маастрихт през 2003 г.

 

Максимална стойност

България

Инфлация

2.70%

2.35%

Лихвени проценти

6.10%

5.81%

Публичен дълг/БВП

60%

44.10%

Бюджетен дефицит/БВП

3%

0%

Валутен курс

колебание +/-15%

фиксиран

*Източник: Bonzom,Ph., (2004), “The Accession Process: The Need for Convergence”, презентацияна семинар на БНБ на тема: “Предизвикателствата пред БНБ по пътя към ЕСЦБи Еврозоната”; Министерство на финансите, Национален статистически институти собствени изчисления.

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: [email protected]).


Свързани публикации.