Превръщане на парите в знание – алхимия на българското училище

Част втора: Знанието

Говорейки за образованието като инвестиция, то нейната пряка възвращаемост се олицетворява в получените знания и умения, на базата на които нарастват и възможностите за по-високо заплащане за труда след завършване. Оценяването на тези знания, т.е. на качеството, с което функционира образователната система, представлява сериозно предизвикателство. Често тази преценка се базира на субективни фактори или е плод на лични възприятия. Наред с това има редица косвени показатели, които са в състояние да индикират проблеми или да послужат за изграждане на прогнози и политики.

Ролята на училищното образование се предопределя от позицията му на входа или на висшето образование, или на трудовия пазар. Респективно и от двете страни се появяват периодично сигнали за незадоволителното му ниво. Академичните среди се оплакват от лоша подготовка, а често – и от недостиг на кандидат-студенти, но въпреки това не предприемат мерки за повишаване на изискванията и конкурентоспособността на предлаганите специалности. Работодателите пък имат забележки към подготовката на завършващите професионалното си обучение, но в общия случай избягват пряко ангажиране с образователните институции и учениците в процеса на обучение. В допълнение, развитието на средствата за комуникация правят все по-видими пропуските през „първите седем години“ в училищната система.

Сравнението между получените училищни знания в отделните страни е силно затруднено от различните структури на образователните системи, учебен материал и скали за оценка. Все пак, през 2009г. Програмата за международна оценка на учениците (PISA) изготвя изследване[i]  за способностите на 15-годишните ученици в три насоки – усвояване на текст, математика и природни науки. По общ резултат България заема не особено престижната 46-та позиция от 68 страни и територии, включени в проучването, отстъпвайки спрямо 2006 година, когато позициите по съответните категории са 44-та, 46-та и 42-ра. Според изследването, 41% от 15-годишните ученици са функционално неграмотни – могат да четат и пишат, но с ограничен речник и срещат затруднения при разбиране и създаване на текст. Интерес за развитието на образованието в страната представлява следващият анализ (за 2012г.) на организацията, чието публикуване предстои в края на тази година.

В същото време, българските представители продължават да постигат високи резултати на международни олимпиади[ii], нареждайки се сред страни с много по-голямо население и по- значителни вложения в образование. Тези разнопосочни факти не се противопоставят, а по-скоро се допълват, водейки до заключението за все по-увеличаваща се разлика между училища с висококачествена образователна услуга и друга, по-голяма част, където нивото следва продължителни негативни тенденции. Големи са и разликитемежду различните области. Средният дял на оценки по български език под 3,00 от зрелостните изпити в петте области с най-висок показател (от 2008 до 2013г.) е между 2,6 и 3 пъти по-голям от този на петте области с най-нисък дял. Област Разград регистрира от 3 до 6 пъти по-висок дял от област София – столица. Подобни различния са предпоставка за увеличаване на неравенството и социалните дисбаланси в бъдеще и биха били ограничители пред икономическото развитие в дългосрочен план.

По данни на Световната банка делът на продължаващите от основно в средно образование нараства от 2006 г., достигайки близо 98% през 2009 година. В допълнение на това, делът на повтарящите ученици в средните училища е относително нисък – 1,6% (2010г.), което поставя България на петнадесето място от 23 страни в ЕС, за които информация е налична. Тези положителни резултати могат да се дължат на добро усвояване на учебния материал или на занижени изисквания, но за съжаление второто изглежда далеч по-правдоподобно предвид системата на финансиране на училищата, обвързана с броя ученици, и стремежът за запазване на паралелки и училища в бързо обезлюдяващи се територии.

Полученото знание безспорно е функция от степента на подготовка на учителите. Като основни проблеми в това направление са посочвани ниската мотивация, високата средна възраст и слабото прилагане на модерни подходи на обучение[iii]. Причината професията да не е атрактивна и да не привлича достатъчно способни кадри до голяма степен е следствие от липсата на силни стимули за добри резултати. Самото архаично и закостеняло естество на образователната система предполага сигурност за вече участващите в нея и ограничени възможности за навлизане и кариерно развитие на млади учители. Положително въздействие оказва дейността на неправителствени организации като „Заедно в час“, които успешно подпомагат прехода от университетската банка до учителското бюро, срещайки опита с ентусиазма, а обмяната на идеи между тях и администрацията би била от полза за усъвършенстване на  учебната дейност. Негативните тенденции в кадровото осигуряване наскоро бяха признати и от изпълнителната власт, което поставя на фокус необходимостта от обществен дебат, с оглед приемане на целесъобразни мерки.

България е с четвърти най-висок коефициент на ученици към учители в основното образование, в рамките на ЕС – 17,5 и пети най-висок в средното  образование – 12,08[iv], което говори за подобрена ефективност, но и за възможност високата натовареност на българските учители да се отрази на нивото на тяхната работа. Това показва, че най – болезнената част от училищната реформа е може би измината, но тепърва предстоят качествени промени, които да заложат знанието като основа за устойчив  растеж.

 


[i]http://www.oecd.org/pisa/

[ii]Математика – http://www.imo-official.org/results.aspx; информатика – http://www.ioinformatics.org/history.shtml; физика – http://www.jyu.fi/ipho/; химия – http://www.iuventa.sk/en/Subpages/ICHO/ICHO.alej

[iii] “Literacy and vocation – Together against functional illiteracy (facts, information and solutions)” – Education and culture DG

[iv] World DataBank – данни за 2010г, обхващащи съответно 24 и 21 от страните членки на ЕС

*Авторът е стажант в ИПИ


Свързани публикации.