Пресичането на пешеходни пътеки – нежелателно*

На 6 октомври Върховният касационен съд (ВКС) ще приеме тълкувателно решение по въпроси на главния прокурор и на министъра на правосъдието, засягащи делата за транспортни произшествия, при които пострадалият е пешеходец, пресичащ на пешеходна пътека. От върховните съдии се очаква да тълкуват разпоредбите на Закона за движение по пътищата /ЗДП/, като изяснят какви са задълженията на пешеходците и на шофьорите и какви са последиците от неспазването на тези задължения.

През изминалата седмица бе публикувано становището на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) до ВКС във връзка с тълкувателното дело. Становището предизвика сериозен отзвук сред гражданите и медиите. ВАдвС е официална страна и участник в делата за приемане на тълкувателни решения от ВКС заедно с главния прокурор и министъра на правосъдието. Становищата на адвокатския съвет по тези дела имат сериозно влияние върху евентуалното тълкувателно решение, поради което ще си позволим да коментираме някои от тезите на ВАдвС, които са спорни или неправилни.

1. „При пресичане по пешеходни пътеки от типа, посочени в питането на председателя на ВКС /на специално очертана пешеходна пътека/, ПЕШЕХОДЕЦЪТ БИ ИМАЛ ПРЕДИМСТВО САМО АКО Е ЗАЕЛ СЪЩАТА ПРАВОМЕРНО. Това означава той да се е съобразил със скоростта, посоката на движение и отстоянието на приближаващите към нея МПС, да сигнализира водача с ръка за намерението си да пресича, т.е. да е изпълнил задълженията си по чл. 32, чл. 113, чл. 114, чл. 120, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/ …. Само при тяхното кумулативно изпълнение пешеходецът има право да предприеме пресичане, да заеме правомерно пешеходната пътека и да премине по нея с предимство пред другите участници в движението. В тази хипотеза за водача възниква реципрочното задължение да отдаде предимство на правомерно заелия пешеходната пътека пешеходец, като по своя преценка намали величината на скоростта, а в други да спре.“

С други думи, Висшият адвокатски съвет твърди, че, за да пресечете на пешеходна пътека, вие трябва:

1/ Да съобразите скоростта и отстоянието на приближаващия автомобил

2/ Да подадете сигнал с ръка, за да покажете, че ще пресичате.

Според ВАдвС двете изисквания са не само задължителни, но и следва да бъдат изпълнени кумулативно (едновременно). Първото задължение е безспорно и произтича от разпоредбите на чл. 114. Но второто е абсолютно невярно. Цитираният чл. 32 от ЗДП създава възможност, а не задължение за пешеходците да сигнализират с ръка към приближаващите се МПС-та, че имат намерение да навлязат на платното за движение.

Разпоредбата гласи следното: „Преди да навлязат на платното за движение, пешеходците могат да сигнализират за намерението си чрез подаване на сигнал с ръка…“.

Разликата между възможност и задължение в правото е не просто съществена, а основополагаща и членовете на Висшия адвокатски съвет следва да са наясно с това.

Тази възможност касае всички случаи на навлизане на платното за движение (например чл. 108 от Закона за движение по пътищата -ЗДП), а не само пресичането. Неподаването на сигнал с ръка от страна на пешеходеца по никакъв начин не накърнява правото му на предимство на пешеходна пътека и не освобождава водача на МПС от задължението да пропусне пешеходеца.

2. Висшият адвокатски съвет изразява също тезата, че: „Законодателят не е предвидил изискване към водачите на МПС при приближаване към пешеходна пътека да намалят скоростта си, да се движат бавно или да пропуснат, винаги и във всеки един момент и случай, независимо от скоростта си на движение и от отстоянието си, пешеходец, който предприеме пресичане по нея.„

Следва ли водачът на МПС да съобрази скоростта си, приближавайки пешеходна пътека, или не?

Наистина законодателят не е предвидил изрично задължение за съобразяване на скоростта при наближаване на пешеходна пътека и твърдението на ВАдвС формално е вярно. Но подобна теза противоречи на житейската и правната логика.

От една страна, в становището се твърди, че задължението на водачите произтича от „правото на предимство“, което пешеходците имат на пешеходни пътеки. А, от друга страна, че водачите на МПС-та не са длъжни да намаляват/съобразяват скоростта си, приближавайки се към пешеходна пътека.

Нека видим как законодателят е разрешил в сходна ситуация този въпрос: „Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство.“ (чл. 47)

Тоест, когато се приближават към кръстовище, водачите на МПС са длъжни да съобразят скоростта си, за да пропуснат движещите се с предимство, но когато се приближават към пешеходна пътека, не са длъжни да съобразяват скоростта си (както се твърди в становището). Ако наистина водачите на МПС нямат задължение да съобразят/намалят скоростта си, приближавайки се към пешеходна пътека, то това поставя правото на предимство на пешеходците в несигурност, граничеща с хазартен риск.

Тъкмо напротив, задължението за пропускане на „стъпил на банкета или преминаващ пешеходец“ съдържа/поглъща/ в себе си задължението за съобразяване/намаляване на скоростта. В тази насока е задължението на водача на МПС, произтичащо от чл. 116 – да бъде внимателен и предпазлив с пешеходците.

Навсякъде, където в закона е уредено „правото на предимство“, следва да се разбира, че този, който дължи предимството, следва да съобрази/намали скоростта си, за да може да изпълни задължението си. Ако водачът на МПС няма по презумпция задължението да съобрази своята скорост, приближавайки се към пешеходна пътека, то това означава, че „правото на предимство“ на пешеходеца е изначално компрометирано.

Няма причина законодателят да третира по различен начин двете хипотези – хипотезата на чл. 47 и хипотезата на чл. 119, като в единия случай изисква от водача да съобразява своята скорост, за да е готов да отдаде дължимото предимство /на кръстовищата/, а в другия не изисква такова съобразяване на скоростта /на пешеходните пътеки/.

Самата същност на „правото на предимство“ предполага завишена сигурност и предвидимост в поведението на участниците, които са без предимство.

В този смисъл по-голямата тежест за преценка на пътната обстановка следва да бъде поставена върху водачите на МПС-та. Без да твърдим, че пешеходците не следва да съобразяват своето пресичане с пътната обстановка.

*Статията е публикувана за първи път в онлайн изданието www.dnevnik.bg на 5-ти октомври тази година.