Пречките пред рейтинговата система на университетите могат да я осакатят
Сред новините, които останаха на заден план тази седмица, е блокирането на обществената поръчка за обновяване на рейтингите на висшите училища и техните специалности, систематизирани в рейтинговата система на МОН. Въпреки че прекратяването на поръчката не е ново – министерството взе това си решение още на 8 юни – чак сега дойде коментарът какво ще включва тазгодишният вариант на класирането предвид прекратената поръчка.
Проблемите около рейтинговата система са резултат от междуинституционален сблъсък, като обществената поръчка първоначално бе спряна от Комисията за защита на конкуренцията през март, а решението бе обжалвано от образователното министерство пред Върховния административен съд. Заради бавния процес на вземане на решения обаче се оказа невъзможно извършването на голяма част от действията по събирането на данните за тазгодишното издание на рейтингите на университетите – значителна част от оценките се основават на обхватни социологически проучвания сред настоящи и бивши студенти и преподаватели, които останаха нефинансирани.
Въпреки това обаче рейтинги за 2017 г. ще има – просто в тях няма да се включват данните, които се събират чрез социологически проучвания, а по думите на просветния министър ще се вземат предвид „програмната акредитация, реализацията на завършилите, доходите им и т.н.“. Категориите, които тази година няма да се вземат предвид, касят най-вече предпочитанията и изборите на студентите и преподавателите, регионалната значимост, престижът на учебните заведения. Тази промяна води до няколко нежелани обстоятелства, които можеха да бъдат избегнати:
1) Променят се основанията, въз основа на които се отпуска част от финансирането на висшите учебни заведения. Понастоящем данните за качеството на образование според закона за висшето образование следва да отговарят за най-малко 25% от субсидията на университетите, но през 2018 г. от тях вече ще зависят 50% от субсидията. Тъй като по силата на обстоятелствата тази година съставът на критериите за качество е различен от миналата, то не е изключено качественият аспект на субсидирането да награждава и съответно да наказва различно поведение и приоритети на университетите. Освен това, рейтинговата система неслучайно отразява и субективните оценки на онези, които са част или са били част от академичния свят – те включват именно тези особености на различните учебни заведения, които е трудно да се формализират и да се основат на изцяло обективни критерии. В тазгодишната версия обаче ще натежат само обективните критерии.
2) Изключването на част от критериите на практика нарушава нормалното функциониране на рейтинговата система. За да са сравними данните с тези от предишните години – особено тези в комплексните оценки – е необходимо всички компоненти да са налице. С други думи, тазгодишните данни няма да отразяват точно развитието на качеството на висшето образование, тъй като оценките за 2017 г. ще съдържат по-малко компоненти. Това от своя страна затруднява както институциите, които са заети с провеждането на политики в сектора, така и анализаторите, които са занимават с образование, тъй като до тях достига непълна версия на информацията за състоянието на висшето образование. Този проблем е от особена важност и за самите учебни заведения, тъй като за тях рейтинговата система е преди всичко външен поглед към техния продукт, който може да им даде насоки в каква посока могат да се подобряват – този път обаче този поглед ще бъде непълен и съответно доста по-отдалечен от реалното състояние на университетите[1].
3) Понастоящем изготвянето на рейтинговата система (пък дори и в непълния ѝ вид) е гарантирано само за тази година, вместо за три, както би станало, ако обществената поръчка беше успешна. В резултат на това бъдещето на един ключов проект, който дава представа за състоянието и тенденциите на висшето образование в страната, и служи за определяне на финансирането му, е неизвестно. Не е известно и кога ще започне отново публикуването на рейтинги с пълната методология. Запазването на тазгодишното състояние на системата обаче може да застраши дългосрочния курс към по-тяснотообвързване на субсидиите с качеството на образование (освен ако не бъде предложена алтернативна система, което не изглежда възможно в краткосрочен план).
Сред нежеланите странични ефекти е и изкривяването на информацията, които бъдещите студенти ще получат от рейтинговата система при избора си на учебно заведение. Това обаче не зависи само за тях – този вид инструменти за публична информация са със значителна обществена значимост, а нееднократно държавата е демонстрирала пренебрежителното си отношение към тях. Сходен случай от преди дни е отказът на агенцията по околна среда да предостави данни за чистотата на въздуха, въпреки искането на екоминистъра тя да е публична. В крайна сметка, резултатът е, че системата на висшето образование става по-непрозрачна за широката публика, а бъдещето на инструмент, отнел значителни ресурси и на когото се възлагат големи надежди, може да бъде осакатен или унищожен.
[1] Този аргумент не иде да рече, че настоящата рейтингова система е точен измерител на качеството на висшето образование; начините, по които тя може да бъде подобрена, обаче са обект на отделен анализ. Това, което може да се каже със сигурност, е, че премахването на редица индикатори няма да я подобри.
