Преглед на доклада на ЕБВР за страните в преход през 2005
През седмицата беше представен докладът на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за прехода към пазарна икономика на страните от Централна и Източна Европа е бившия Съветски съюз. Цялостната оценка за българската икономика е положителна, но в няколко области все още има нужда от значителни промени. В актуалния доклад освен традиционните индикатори за прехода е включено описание на резултатите от Изследването на средата за бизнес и състояние на предприятията за 2005 г., което се провежда на всеки три години.
Ключовите предизвикателства пред България са подобряване функционирането на съдебната система и публичната администрация, на надзора и регулирането на небанковите финансови институции, ограничаването на вътрешното търсене и разширяване прозрачността на фиска. Целта на тези мерки е създаване на по-благоприятна среда за бизнес, овладяване на кредитната експанзия и адресиране на проблема с външните дисбаланси.
В доклада се подчертава напредъкът в структурната реформа в посока на значително подобряване на условията за бизнес с приемането на Закон за медиацията през декември 2004 г. и Закон за частните съдебни изпълнители през май 2005 г. Все пак реформата в Кодекса за поведението на служителите в държавната администрация и Гражданския процесуален кодекс е отложена, като проблемите в тези две области остават нерешени.
Въпреки приемането на Закона за регистъра БУЛСТАТ, който обединява регистрацията за данъчни и осигурителни цели, не са предприети по-нататъшни стъпки за преминаване на фирмената регистрация от съдебната система към чисто административен орган.
Като съществени проблеми са откроени недостатъчната готовност на много средни по размер местни предприятия за изпълнение на изискванията на Европейския съюз, както и корупцията, която се възприема като сериозна пречка пред бизнеса. Данъчните процедури остават сложни и не се прилагат последователно.
Инфраструктура
Приватизацията на инфраструктурата напредва с продажбата на 67% от капитала на седемте електроразпределителни дружества и на три ВЕЦ. Очаква се приключването на продажбата на ТЕЦ Русе и ТЕЦ Варна, както и на петте местни топлофикационни дружества. Сделката за ТЕЦ Бобов дол се отлага заради предложената ниска цена. Държавната помощ за сектора ще бъде прекратена в края на 2005 г.
Цените на електроенергията са повишени като се стимулира производството от възобновяеми източници. България се превръща в регионален лидер на възникващия пазар на въглеродни емисии. Въпреки това енергийната интензивност на икономиката остава висока.
Увеличават се тарифите за железопътния превоз на пътници с цел да разходите за това да бъдат покрити в по-голяма степен. Лицензира се втори товарен ж.п. оператор, което ще създаде повече конкуренция в сектора. Дадени са концесии на частни оператори за две аерогари, едно морско и едно речно пристанище.
Финансов сектор
Конкуренцията в банковия сектор е интензивна, което води до предлагане на все по-голям брой финансови продукти. Въпреки мерките за ограничаване на ликвидността кредитът за частния сектор продължава да нараства. Той се финансира от разширяването на депозитната база и от засиленото заемане на банките от чужбина. Качеството на активите се влошава леко – процентът на лошите кредити е под 8 през юли 2005 г., докато в края на 2004 г. е около 7, а общата капиталова адекватност е съответно 16% и 17%.
Бърза експанзия се наблюдава и при лизинговите кредити, но тук стартовата база е значително по-ниска. Тези дейности обаче, остават нерегулирани и не подлежащи на надзор, каквото е положението и при застрахователните и пенсионните дружества. Това прави мерките на централната банка по-слабо ефективни. До края на 2005 г. се очаква нормативната уредба да задължи лизинговите компании да дават информация за собствениците си и за операциите, които извършват, на Комисията за финансов надзор.
Реален сектор
През 2004 г продължи тенденцията за относително висок реален растеж на брутния вътрешен продукт от последните пет години, като достигна 5.6% при 4.5% през 2003 г., а за първото полугодие на 2005 г. той е 6.2% на годишна база. Инвестициите нарастват с 12% през 2004 г. и 13.4% на годишна база за първата половина на 2005 г. Растежът на частното потребление се понижава поради затягането на банковото кредитиране, но този на колективното се повишава. Значителното нарастване на селскостопанската продукция и ускореното развитие в сектора на услугите са основният източник на растежа в предлагането.
Икономическа политика
Фискалната политика беше затегната през 2004 г., като излишъкът по консолидираната фискална програма достигна 1.8% от БВП. Въпреки това 340 млн. лв. от приходите в бюджета се използваха за създаването на компанията “Публични инвестиционни проекти” без да е необходимо одобрение от Народното събрание. Липсата на фискална прозрачност и повишаването на минималната работна заплата с 25% през 2004 г. доведоха до прекъсване на предпазното споразумение с Международния валутен фонд, което, все пак, след това беше продължено. Излишъкът в бюджета до юли 2005 г. се запази на равнище от 2% от БВП, но разходите, свързани с наводненията, вероятно ще го понижат.
Инфлацията на годишна база се понижи до 4% в края на 2004 г. След последвалото повишение на акцизите тя достигна връх от 5.1% през април и след това намаля до 3.9% през юли 2005 г. Състоянието на валутния борд е стабилно, а централната банка обяви намерението си да приеме еврото през 2010 г.
Външен сектор
Дефицитът по текущата сметка спадна до 7.5% от БВП през 2004 от 9.3% през 2003 г. Това се дължи на по-високите приходи от туризъм и на по-ниския дефицит в статията нетен доход. През юли 2005 г. дефицитът по текущата сметка на годишна база достигна 10.8% от БВП заради търговското салдо. Финансирането на този дефицит се улеснява от големия нетен приток на преки чуждестранни инвестиции и от банковите заеми от чужбина.
Рискове и перспективи пред българската икономика
Състоянието на икономиката е стабилно, а възможностите за растеж в средносрочен аспект за благоприятни. Въпреки това външната позиция е уязвима при ускоряване растежа на вноса и при запазване на високите цени на горивата. Паричната политика ще продължи да бъде рестриктивна, а приспособяването към външните шокове трябва да се осигурява от фискалния сектор.
Обяснение на резултатите в отделните показатели
Реформата в предприятията включва два индикатора за приватизация, които измерват прогреса в преминаването на активите на държавните предприятия към частна собственост. Резултатът за управлението и реструктурирането на предприятията показва прогреса при съкращаването на субсидиите за производство и въвеждането на ефективни процедури при фалит и солидни практики при корпоративното управление.
Приватизация на големите предприятия – над 50% от активите на големите предприятия са приватизирани и се наблюдава значителен прогрес при управлението на тези предприятия
Приватизация на малките предприятия – завършена е приватизацията на малките предприятия
Реформата на пазарите и търговията се измерва с либерализация на цените, либерализация на търговията и на достъпа до чуждестранна валута и ефективността на конкурентната политика срещу злоупотребата с пазарната позиция и анти-конкурентните практики
Либерализация на цените – стандарти и състояние, типични за развитите страни: завършена либерализация на цените без контрол на цените освен при жилищата, транспорта и естествените монополи.
Либерализация на валутата и търговските сделки – стандарти и характеристика като при развитите страни: премахване на повечето тарифни бариери; членство в Световната Търговска Организация.
Конкурентна политика – има установени институции и законодателство; наблюдава се известно намаление на ограниченията пред навлизане или в действията спрямо доминиращите на пазара фирми.
При финансовите институции индикаторите измерват реформата и развитието на банковия сектор (включително степента на либерализиране на лихвените проценти), както и създаването на пазар на ценни книжа и на небанкови финансови институции. Те също така показват степента, до която банковите и финансовите регулации са съвместими с международните стандарти, дали се прилагат ефективно и ако процедурите съществуват за решението за фалит на финансовите институции.
Реформа на банките и либерализация на лихвените проценти – значителен прогрес в изграждане на платежоспособност на банките и на рамка на предпазлив надзор и регулации; пълна либерализация на лихвените проценти със слаб преференциален достъп до евтино рефинансиране; значително кредитиране за частните предприятия и значително присъствие на частни банки.
Пазар на ценни книжа и небанкови финансови институции – създаване на фондова борса, маркетмейкъри и брокери; има слаба търговия с краткосрочни и/или дългосрочни държавни ценни книжа; недоразвита правна и регулаторна рамка за емисията и търговията с ЦК.
Инфраструктурната реформа се измерва като комбиниран резултат от прогреса в пет области – телекомуникации, електроенергия, железници, пътища и вода и отпадъчни води. За всяка от тези области индикаторите обхващат въпроси като комерсиализация, степента на реформиране на тарифите, качеството на регулаторната рамка и участието на частния сектор.
Телекомуникации – съществен прогрес в комерсиализацията и регулациите; напълно са отделени телекомуникациите и пощенските услуги, с понижение в степента на субсидиране; значителна либерализация в мобилните услуги и в тези с добавена стойност.
Електроенергия – приет е закон за пълна либерализация в отрасъла, свързан с вертикално освобождаване чрез отделяне на сметките и създаване на регулатор; има частична реформа в тарифите и подобрение в събираемостта на приходите и има нарастващо участие на частния сектор.
Железници – има закон за реструктуриране на железниците и е въведена пазарна ориентация; услугите по превоз на пътници и товари са отделени и са създадени маркетингови отдели към съществуващите структури; има бюджетна компенсация за пътническите услуги; бизнес-плановете се правят с ясни инвестиционни и преустройствени цели, но не е осигурено финансиране; малко участие на частния сектор в преустройството и/или поддръжката.
Пътища – темпът на децентрализация е умерен и са предприети стъпки към пазарно ориентиране; съществува агенция за магистралите/пътищата; предприети са стъпки за разпределяне на ресурсите и методите на публично доставяне; таксите за пътищата са на базата на таксите за превозните средства и горивата, но са свързани само индиректно с използването на пътищата; създаден е фонд за пътищата, но той е зависим от бюджета; нараства участието на частния сектор, като са сключени договори за частни концесии на пътища; има минимално публично дискутиране и/или участие и отчетност при подготовката на проектите за пътищата.
Вода и отпадъчни води – достатъчно голяма степен на децентрализация и комерсиализация; компаниите, които предоставят тези услуги оперират независимо от общините в областта на управлението и счетоводството, като използват международните счетоводни стандарти и управленски информационни системи; покриването на разходите се извършва от тарифите и има минимални субсидии; установени са по-детайлни правила в контрактите, определящи формулата за преглед на тарифите и стандарти за изпълнение; има участие на частния сектор чрез пълна концесия на основна услуга в поне един град.
Таблица: Индексна ЕБВР за България
|
Индекси |
1999 |
2000 |
2001 |
2002 |
2003 |
2004 |
2005 |
|
Либерализация |
|
|
|
|
|
|
|
|
Либерализация на цените |
4 |
4 |
4.3 |
4.3 |
4.3 |
4.3 |
4.3 |
|
Валутна и търговскалиберализация |
4.3 |
4.3 |
4.3 |
4.3 |
4.3 |
4.3 |
4.3 |
|
Приватизация |
|
|
|
|
|
|
|
|
Малки предприятия |
3.3 |
3.7 |
3.7 |
3.7 |
3.7 |
3.7 |
3.7 |
|
Големи предприятия |
3 |
3.7 |
