Предлаганите промени в ЗЗК са твърде спорни

Автор: Николай Вълканов / 14.03.2014
8 гласа, средно: 3.9 от 5

„Хляб и зрелища” е стара латинска сентенция, която в голяма степен описва основната цел на политиците по отношение на електората. В последните години тя е доразвита значително на родна почва и приносът на българските политици в обогатяването ѝ никак не е за пренебрегване. По един особен начин управляващите се опитват да вплетат зрелищата в хляба, като на прицел все по-често са вземани „лошите” търговски вериги. За ефектите от навлизането на тези играчи на пазара ще публикуваме отделно изследване много скоро. Днес ще се фокусираме върху поредния опит за намеса на държавата в сектора.

Веригите отдавна са предмет на политически ПР. Известни са опитите на бившия министър на земеделието и храните Мирослав Найденов за влияние в сектора чрез опитите за „замразяване” на цените в горещото лято на 2012 година. Споровете между търговските вериги и част от българските производители обаче не са от вчера и настоящото правителство не прави изключение в опитите за яхването им. Тук няма да говорим за произхода на тези спорове и причината за намесата на държавата, а за пропорционалността на предприетите действия. Наскоро в Народно събрание бе внесен Проект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, който е насочен най-вече към търговията с храни, но не само. В проекта се въвежда понятието „значителна пазарна сила”. Според внесения в парламента текст „(1) Значителна пазарна сила притежава предприятие, което не е с господстващо положение, но с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като неговите доставчици или купувачи са зависими от него.”

Притеснителното в случая е, че на Комисията за защита на конкуренцията се дава правото да разработи, тълкува и прилага методиката за установяване на значителна пазарна сила, като в ръцете ѝ се концентрират огромни лостове за намеса на пазара. И понеже в законопроекта не става въпрос само за търговците с хранителни стоки, а със стоки изобщо, обхватът на новите правила на практика ще се разпростре върху цялата търговия.  

Но да се върнем на търговията на дребно с храни, напитки и тютюневи изделия. Популярното схващане е, че няколко големи вериги контролират пазара и именно с това държавата се опитва да се „бори”. Това разбиране обаче е дълбоко погрешно. Пазарът в България е един от най-конкурентните в ЕС. Така например веригата с най-големи приходи от продажби в сектора, Кауфланд, има пазарен дял от около 8% към 2012 г, по оценки на ИПИ. Общо десетте най-големи вериги, от които три са български (Фантастико, ЦБА, а от скоро - и Пикадили), държат под една трета от пазара, а делът на модерната търговия като цяло едва ли надхвърля 35-37% по оценки на ИПИ (за сравнение, процентът в страните от ЦИЕ е около 50, а в Западна Европа достига 70 по данни на USDA). Нека припомним, че воденото от КЗК разследване за картел между шест от веригите, приключило през 2011 г., доведе до едно спорно решение, след което търговците се ангажираха да предотвратят практиките, в които бяха обвинени. Три години по-късно КЗК не е намерило причина да поднови разследването или да наложи глоби. С други думи предлаганите промени в закона идват да решат един несъществуващ проблем.

Друга странна част от законопроекта е свързана със задължението на търговците с оборот над 50 млн. лв. да съгласуват с КЗК договорите със своите доставчици и впоследствие да ги публикуват на сайтовете си. В случая от правилото се изключват по-малките вериги/търговци (които са изцяло в ръцете на български собственици), което създава неравнопоставеност. Неравнопоставеност се създава и между търговци и производители, тъй като понятието „значителна пазарна сила” и специфичните изисквания за договорите се отнасят само до купувачите на стоки.   

Като цяло предлаганите промени в ЗЗК трудно могат да се оправдаят от някаква настояща необходимост. Старите проблеми между вериги и производители/доставчици в голяма степен изглеждат решени, за което сегашният инструментариум на КЗК се оказа достатъчен. В същото време се създават условия за натиск върху търговските вериги, от който популистки настроени политици, на каквито сме се нагледали, вероятно рано или късно ще се възползват.