Предлагани промени в здравното осигуряване или още малко за фетишизма към „българските“ ДЦК

Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)

Предлагани промени в здравното осигуряване или още малко за фетишизма към „българските“ ДЦК

Вчера парламентарната комисия по бюджет и финанси разгледа на първо четене финансовите текстове от трите проекта за Закон за изменение и допълнение на закона за здравеопазването. По време на заседанието стана ясно, че водещата комисия, в случая комисията по здравеопазване) е приела на първо четене само законопроекта внесен от група депутати от НДСВ.

Финансовата част на законопроекта бе представена от народен представител Недялко Калъчев, който е един от вносителите. Едни от най-важните предлагане промени са:

1/ Вноските за деца до 18 годишна възраст да са за сметка на държавния бюджет, като зад това предложение стои идеята децата да не остават здравно неосигурени по каквито и да било причини;

2/ НЗОК да премине към балансиран бюджет, т.е. да не сформира преходен остатък в края на годината. За да бъде гарантирана оперативната стабилност на касата обаче се предлага резервът да бъде повишен от 5% на 10 % от реализираните приходи. Идеята на това предложение е да се премине към увеличаване на дела на средствата, изплатените през НЗОК за реално извършени здравни услуги и намаляване на дела на субсидиите през МЗ и общините. По този начин добре работещите болници ще започнат да получават повече средства от тези, които предлагат нискокачествени услуги (в момента подобна разлика не съществува);

3/ Да бъде премахнато ограничението за максимален брой извършвани здравни услуги от изпълнителите след лекарите (т.е. лабораториите). Идеята на вносителя е да се стимулират лабораториите предлагащи висококачествени услуги. Според сегашната система единственият шанс на пациента да получи качествена услуга е „да висне пред кабинета на лекаря“ още в началото на месеца, докато квотите не са изчерпани;

4/ Набирането на капитала на дружествата извършващи доброволно здравно осигуряване да бъде разсрочено в рамките на 4 години, като годишната вноска да бъде 500 000 лева. Според вносителите това ще даде тласък за навлизане на нови здравноосигурителни дружества на пазара (в момента те са две – „Доверие“ и „Закрила“).

Комисията не подкрепи само идеята за балансирания бюджет и за нарастването на резерва. Според представителите на МФ това ще въведе хаос в реформата в здравеопазването. Според представителите на НЗОК, касата е готова да разработи повече клинични пътеки и да увеличи разходите си, но МЗ не е готово със структурните промени, а следователно – и за намаляване на бюджета. В защита на своето предложение н.п. Калъчев поясни, че „…без натиск в България нищо не се случва. Всички промени и реформи в тази държава се правят само тогава когато „ножът опре в кокала“. Така беше с въвеждането на валутния борд, така беше със закриването на губещите предприятия, така е и сега. Ако не принудим касата да върши повече работа, тя няма да го направи и след 5 години, ако не се намали бюджета на МЗ сега, то няма да иска да си го даде и след 5 години, защото е хубаво да харчиш повече бюджетни пари.“

Най-интересното от предложенията на н.п. Кръстьо Петков и Емилия Масларова бе това, че временно свободните средства и средствата от резерва на НЗОК трябва да бъдат влагани в депозити в „банки в България и в български ДЦК. Техният мотив бе, че по този начин средствата ще остават и ще се инвестират в България!?!

Предложението не бе подкрепено от комисията по разбираеми причини – 1. Защото пазарът на ДЦК не е необятен; 2. Защото МФ залага на балансиран, а не инфлационен бюджет и няма нужда от нови емисии на ДЦК;Нашият кратък коментар е:

1/ Предложените от групата народни представители от НДСВ промени са като цяло положителни и наистина биха подобрили както количеството, така и качеството на получаваните здравни услуги. Съмнение буди това, че разсрочването на внасянето на капитала от страна на дружествата за доброволно пенсионно осигуряване ще раздвижи пазара и ще увеличи броя на играчите. Пазар няма, защото няма не предлагане, а търсене на услугата. От една страна, митът за полагащото ни се „безплатно здравеопазване“ все още битува и скоро няма да изчезне от съзнанието на хората. От друга страна, работещите граждани плащат 6% от дохода си за здравно осигуряване и считат (с пълно основание), че срещу това трябва да получат здравно обслужване. След като не го получат (защото са свършили квотите или защото тяхното GP отказва да издаде направление, защото счита, че това не е нужно, или защото „пази“ квотата за „по-важни“ пациенти), осигурените съвсем естествено се чувстват измамени и загубват вярата си в цялата осигурителна система, била тя държавна или частна.

2/ Не можем да отминем без коментар и неприетото (засега) предложение на н.п. Петков и Масларова за инвестиции само в български банки и български ДЦК.

А) Мотивът „изберете българското“ тук е направо смешен. Депозирането на временно свободните средства в „български банки“ не означава, че те ще бъдат инвестирани в България, и освен това – какво означава българска банка? Такава е банка, регистрирана в България или банка, която има български акционерен капитал? Ако българска банка означава последното, то защо тогава направо не им напишем имената в закона, че да не се объркват хората. В настоящият момент (и по-точно от днес на обяд) в страната има не по-вече от 4 банки, които се водят български, но съгласно един доклад на международните финансови институции и това не е много сигурно, защото се контролират от неясен офшорен собственик/собственици.

Б) На всички защитници на „българското“ трябва да е ясно, че целта на инвестирането на свободните средства е получаване на по-висока доходност, и/или по-нисък риски, а не кредитиране на българската икономика. Последното според вносителите вероятно е да се дадат преференциални кредити на фонд „Земеделие“ или на фонд „Тютюн“.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.