Предизборно БСП обещава много, но не казва как ще го постигне
Отново е онова време, което идва веднъж на четири години. Не, годината не е високосна, нито има олимпиада – предстоят парламентарни избори. Те, естествено, са предхождани от множество и щедри обещания, които много често приличат на смелите декларации на група подпийнали приятели. Опиянени от обстановката и няколко питиета, те се заканват как от утре ще станат по-добри, ще вземат живота си в ръце, ще работят повече, ще харчат по-малко и т.н., и т.н. Но още на следващата сутрин се изправят пред сивата и прозаична действителност и бързо забравят за направените предната вечер обещания.
Като че ли нещо подобно се случва с предизборните обещания на Българската социалистическа партия. Партията започна доста смело и в средата на февруари се обяви за премахване на плоския подоходен данък, въвеждане на необлагаем минимум на доходите и намаляване възрастта за пенсиониране. Само месец и половина по-късно всичко това е вече история и социалистите говорят по-меко по някои от тези теми, а други напълно отхвърлиха.
Колкото и сладко да звучат тези обещания, явно в компанията е останал някой сравнително трезвен, който е приземил очакванията на всички. Новите предложения са месечните доходи до 3100 лв. да се облагат с 10% данък, тези между 3100 и 5000 лв. – с 15%, а тези над 5000 лв. – с 20%. Защо е нужно това? Човек с доход 5000 лв. плаща данък в размер на 471,62 лв., докато такъв с доход от 1000 лв. плаща 87,10 лв. Разликата е около 8,5 пъти. Нужно ли е да стане над 10 пъти, за да се създаде някакво лъжовно усещане за справедливост?
Заедно с това се предвижда увеличение на минималната работна заплата до 450 лв. до края на следващия мандат, което е ръст от 45% спрямо сегашното ѝ ниво. Явно социалистите още не разбират, че възнаграждението на един работник зависи от продукта, който произвежда. Ако заетият на минимална работна заплата не увеличи производителността си с 45% през следващите четири години, то увеличение на възнаграждението му със същия процент ще доведе до съкращение, защото той вече носи загуби за работодателя му. Другият вариант е да премине в сивия сектор, но крайният ефект ще е един и същ – отчитане на по-ниска заетост и по-малко приходи в хазната. Може би целта на по-високите данъци е частично да се компенсират този ефект.
От БСП предлагат доходите, които са по-големи от десет пъти минималната работна заплата, да се облагат с 15% данък, а оттам и границата от 3100 лв. при 310 лв. МРЗ през 2013 г. Това означава, че всяко увеличение на МРЗ с 10 лв. вероятно ще увеличава долната граница на облагаемите доходи с 15% със 100 лв. и ще вкарва в бюджета 15 лв. Други мерки включват увеличаване на размера на обезщетението за отглеждане на дете между 1 и 2-годишна възраст до размера на минималната работна заплата, увеличаване на размера на еднократната помощ за раждане, увеличаване на детските добавки. Т.е. вместо да работят за подобряване на бизнес и инвестиционната среда, което да доведе до повече инвестиции, а оттам повече работни места и по-високи доходи, от БСП предлагат по-лесния вариант – държавни помощи. А парите за това смятат, че ще дойдат от по-високите данъци.
От БСП искат да спрат приватизацията на Български пощи и БДЖ, което може да се хареса на работещите в държавните компании и техните семейства, но със сигурност не е в най-добрия интерес на цялата държава. Дружествата са на постоянна загуба, което принуждава държавата, т.е. всички граждани, включително и тези, които не използват услугите им, да ги субсидира. Трупат дългове, които пак държавата, т.е. всички граждани, трябва да гарантира. По този начин фалиращите държавни компании държат всички нас заложници с ултиматума „ако не продължите да финансирате лошото ни управление, ще излезем да стачкуваме”.
Като че ли дотук свършват конкретните мерки, а всичко останало са пожелания. Повишаване на събираемостта и създаването на 250 хил. работни места изглежда практически невъзможно на фона на увеличаването на минмалната работна заплата и данъците върху доходите на физически лица. Планира се създаването на фонд за стимулиране на работодатели, които наемат хора с увреждания, и създаване на индустриални предприятия. А ясно ли е дали тези предприятия ще могат да продават продукцията си? Защото и за АЕЦ „Белене” се вдигна много шум, а изведнъж тази година се оказа, че в България има прекалено високо производство на електроенергия и няма кой да я купува.
В общи линии впечатлението от предизборните обещания на БСП е „за всекиго по нещо”. За железничарите – няма да приватизират БДЖ, за майките – ще увеличават помощите, за наемащите хора с увреждания – нови стимули, за работещите с ниска квалификация – по-висока минимална заплата, за тези с висока квалификация – по-високи данъци. Големият въпрос, обаче, е липсата на каквито и да било оценки за ефектите от предлаганите мерки. Например, ще съберат ли повече приходи с по-високите данъци върху доходите или как ще повлияе увеличението на минималната заплата върху заетостта. Откъде ще се вземат пари за по-големите социални разходи също не става ясно.
Лайтмотивът при цялата политика на БСП си остава разделянето на обществото на групи, което поражда повече социално напрежение, отколкото разликите в доходите, защото създава усещането на „ние срещу тях”. Майки срещу не-майки; пенсионери срещу работещи; неработещи срещу работещи; работещи в държавни компании срещу работещи в частни компании; малки срещу големи; бедни срещу богати. Понякога наистина се налага специален подход към групи в неравностойно положение, но това става едва след изчерпване на мерките, които засягат цялото общество. А последните са далеч от изчерпани.
