Предаден министър, подменена реформа

Автор: Любомир Авджийски / 11.12.2015
4 гласа, средно: 5.0 от 5

Гласуването на второ чете на промените в Конституцията беше строго политическо и партийно по въпроси, по които Европа отдавна е наложила експертни принципи и практики, които да гарантират върховенството на правото. Можем да кажем само, че те бяха пренебрегнати.

Разделянето на Висшия съдебен съвет се случи, но бе непълно и в силно „мутирал” вариант:

Двете колегии, макар и разделени, ще решават само някои от въпросите, касаещи кадруването в съда и прокуратурата, а други – най-важните ще бъдат оставени на Пленума. Както споделихме в предишната статия по темата, има само четири Висши съдебни съвета в Европа, в които участват представители на прокурорите – България, Румъния, Италия и Франция. В останалите девет има само съдии и други видове изборни членове, но няма прокурори.  В останалите три страни, които имат прокурори в съдебните съвети, проблемът с разделението на две колегии отдавна е решен или никога не е съществувал. Ние изгубихме години време и енергия, за да разберем, че това е основен принцип на демократичната правова държава – прокурорите да не участват в избора на съдии. Явно можехме да го разберем по трудния начин и единствено със сериозен натиск от Европейския съюз и Съвета на Европа. Но силите, желанието и способностите ни стигнаха само дотам.

Защо наполовина:

Защото в останалите три страни съдии не могат да избират главния прокурор и обратното, прокурорите в съвета не могат да предлагат и избират председателите на Върховния касационен съд/Върховния административен съд. Например, в Румъния прокурорската колегия избира главния прокурор, а съдийската колегия избира председателя на Върховния съд. Тук изниква въпросът – запазва ли се принципът на последователност в законодателните решения ако съдийската колегия избира председателите на съдилища, за да не позволява на една от двете страни в процеса да кадрува, но Пленумът/всички 25 членове на ВСС/ избират председателите на върховните съдилища? Това означава, че за по-силното основание ние не използваме принципа, който смятаме за правилен при по-слабото основание.

Защо принципът на разделението на колегиите е силно мутирал в побългарения вариант:

Смисълът на съдийската колегия във Висшият съдебен съвет е кадровите решения да се вземат при участието на мнозинство от членове, които са пряко избрани от съдии. В Европейския съюз ние сме първенец и по показателя най-малък брой на членовете на Висшия съдебен съвет, избрани пряко от съдиите – 6 души. Например, във Франция съдиите избрани от съдии са – 12, а членовете в съдийската колегия, които не са съдии са 6 души – 2 избрани от президента, 2 - избрани от долната камара на парламента и 2 - от горната камара. В България, след изменението предложено от АБВ, в съдийската колегия на ВСС ще има 6 съдии и 6 членове, избрани от парламента плюс двамата председатели на върховни съдилища, които са избрани от тяло в състав – 11 членове на парламента, 6 съдии, 4 прокурори и 1 следовател. Тоест, тези двама членове на съдийската колегия също могат да бъдат наречени по-скоро представители на политическите власти отколкото на съдебната. В същото време, вместо да има отчетност и контрол в работата на прокуратурата, ще имаме пълно господство в прокурорската колегия на главния прокурор, тъй като тя ще се състои от 5 прокурори и 5 представители на парламента и главния прокурор. Но от практиката е видно, че прокурорите, независимо дали са членове на ВСС или не, не си позволяват да критикуват или дискутират дейността на главния прокурор. Това е обезпокоително, тъй като смисълът на съдебния съвет е именно да контролира и оптимизира работата на съдебните институции.

От гледна точка на държавното управление е притеснителен фактът, че мнозинството в парламента не подкрепи министъра на правосъдието, който е избран от самото мнозинство. Този министър получи подкрепата на Европейските институции и на доста от посланниците, но не и видимата и енергична подкрепа на самото правителство и управляващите партии. Не може да се каже, че Христо Иванов не е следвал последователно целите си или не е казал ясно отначало какво е неговата концепция. Ето защо бе изключително странно да се наблюдава няколко месеца мнозинство, което на хартия стои зад министъра с най-тежкия ресор, но на практика се виждаше друго. 

Всички, които следят темата са в очакване как ще се отрази на мониторинговия доклад на Европейската комисия това спорно поведение на депутатите и окончателното им гласуване на второ четене, което бе в противоречие с първоначално подписаното и веднъж гласувано от тях.