Правителството изостава със законодателната си програма, която пък не разбираме

След необяснимо закъснение, Министерски съвет прие законодателната си програма за периода 1 януари – 30 юни 2011 на 23 февруари 2011 (виж тук). Тя предвижда приемането на общо 65 законопроекта през шестмесечния период, от които 16 проекта на нови закони, 10 ратификации на международни споразумения и 39 законопроекта за изменение и допълнение на съществуващи закони (ЗИД).

Графикът вече е преполовен и позволява да се направи преглед на изпълнението на поставените задачи за първото тримесечие на 2011, като се направи преглед на правителствените решенията. Разбира се, краткият анализ не би бил възможен без наличието на системата за правна информация на PRIS.

Най-краткият коментар за програмата – нямаме никаква представа какъв ще е резултатът от нея. Някакви закони ще бъдат приети или изменени, но какъв резултат се цели, никой не е преценил да ни сподели. Но пък законодателната програма е добра карта за лобистите. За съжаление, не и за гражданите.

Правителството отбеляза 100% успеваемост през януари, когато обаче графикът бе малко натоварен. МС прие и двата предвидени ЗИД, касаещи Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и Закона за здравното осигуряване. По-важното според първия законопроект е създаване на още две нови звена, които са подчинени пряко на министъра на отбраната. Проектът отменя съществуващата до сега привилегията за децата на военните да не се заплаща такса в детските градини. Законопроектът вече получи одобрение на депутатите на първо четене, но не такова е развитието при втория законопроект. Една от промените, която той налага, е пререгистрацията на дружествата за доброволното здравно осигуряване по Кодекса на застраховането и повишението на минималния капитал до 4.5 млн. лв. Законопроектът вече беше отхвърлен на първо четене от здравната комисия в парламента.

Безспорно, най-спорният законопроект, приет през февруари, е този за енергията от възобновяемите източници. Дебатите в икономическата комисия се проточиха дълго, като ИПИ също изпрати своето становище по проекта. Кабинетът одобри и ЗИД на законът за режимите, с което се прави реална крачка към подобряване на бизнес средата в България. Най-общо текстовете засягат по-добро прилагане на закона – методиката за таксите, сроковете и правилата за работа на администрацията. МС прие още само два ЗИД на: Закона за техническите изисквания към продуктите и законопроект за ратифициране на международно споразумение. Общо 8 останаха законопроектите според графикът заложен в програмата, които не бяха разгледани. По-важните от тях са ЗИД на Закона за дипломатическата служба и Закона за електронните съобщения.

Март се очерта като най-напрегнатият месец за правителството от началото на годината, което пролича не само от медийните изяви, а и от законотворческата му дейност. Приети законопроекти са 8, с един повече от броя на тези, за които няма решение. Законът за военната полиция предизвика спорове между силовите министри в кабинета – този на МО Аню Ангелов и вицепремиера и министър на МВР Цветан Цветанов. Поради нуждата от хармонизация с европейските директиви бяха приети и ЗИД на 4 закона: Закона за насърчаване на заетостта; Закона за железопътния транспорт, Закона за гражданското въздухоплаване и Закона за опазване на околната среда. МС не си свърши предвидената работа по отношение изменения в специалния закон за енергетиката, приемане закон за туризма, ЗИД на Закона за вътрешния одит в публичния сектор; Закона за приватизация и следприватизационен контрол, Закона за морските пространства, Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, както и по два законопроекта за ратификация.

МС прие ЗИД на Закона за пътищата и Кодекса на труда доста преди предварително обявения график, като вероятната причина за това е, че измененията касаят различни от предвидените промени.

Правителството ще трябва най-малко да удвои усилията си през следващите три месеца, за да може да успее да навакса с изоставането си. До края на юни предстои приемането на няколко нови закона, чиито проекти ще предизвикат широк обществен интерес. В тази група попадат:

• Законопроект за дейността на колективните инвестиционни схеми;
• Законопроект за виното и спиртните напитки;
• Законопроект за управление на отпадъците;
• Законопроект за подземните богатства;
• Законопроект за Военното разузнаване;
• Законопроект за хазарта;
• Законопроект за публично-частно партньорство;
• Законопроект за електронното управление;
• Законопроект за младежта.

Ще подобри ли условията на живот реализирането на програмата?

И ако си мислите, че с изпълнението на законодателната програма всичко ще е по-добро, то няма много причини да сте прави. Законодателната програма в сегашния си вид е само една таблица с нормативни актове и отговорници. Въобще не става ясно защо изобщо ще се гледат тези текстове, нито пък какво се очаква като промени. Да не говорим за причините защо тези, а не други проекти са били избрани.

В нормалните страни, за да успее един проект да влезе в законодателната програма на правителството има редица процедури и обяснения, правят се анализи и т.н.

У нас единственото, което правителството е благоволило да сподели с гражданите си е списъка на проектите. Това пък издава още едно погрешно възприятие за ролята на правителството. Последното би  трябвало да прави живота на хората по-лесен. Това в общия случай не става със закони, а точно обратното. Дори и да се вярва, че определена регулация ще има положителен ефект, то тя е само начинът за обличане на определена политика.

Затова, нормалната законодателна програма би трябвало да бъде представена като основни резултати от политиките, а не от средствата за постигането не нещо, което никой не знае какво е.