Позиция на БСДАУ по Закона за акредитацията

 

БЪЛГАРСКИ СЪВЕТ ЗА ДОБРОВОЛНА АКРЕДИТАЦИЯ И УПЪЛНОМОЩАВАНЕ (БСДАУ) – http://www.bsds-bg.org/

РАЗШИРЕН ПРЕЗИДИУМ

 

 

П  О  З  И  Ц  И  Я

по

Решение на Министерския Съвет, прието на 20.12.2007, т. 41, за одобряване на Проект на закон за изменение и допълнение на «Закона за  акредитацията, извършвана от ИА БСА» и влиянието му върху НСБКП.

 

1. НСБКП И ДОБРАТА ПРАКТИКА НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ НА ЕС

Националната система за безопасност и качество на продуктите (НСБКП) е основен елемент в политиката на ЕС за защита на потребителите и едновременно с това основна нетарифна мярка на външнотърговската политика.

Съгласно с добрата практика на държавите-членки на ЕС системата обхваща,  координира и осигурява взаимно свързаното изпълнението на  две групи дейности:

Задължителни (административни) – свързани с безопасността на продуктите: техническо законодателство, оценяване на съответствието с нормативните актове, метрология, оправомощаване /нотификация/, надзор на пазара и защита на потребителите – отговорност на държавни структури.

Доброволни (пазарни) – свързани с качеството на продуктите: стандартизация, оценяване на съответствието чрез сертификация, контрол и изпитване и акредитация – отговорност на обществени организации.

Правилното изграждане у нас на НСБКП има голямо значение за българския бизнес. За периода 2001 – 2006 г. посочените дейности му струват средногодишно 183 мил. щ.д. при износа и 267 мил. щ.д. при вноса или общо 450 милиона щ.д. средногодишно, по оценка на база методика на ОИСР.

Поради сложността на тази материя и потребността от устойчив баланс на различните интереси, от 1990 г. ЕК – Брюксел постоянна анализира системата за безопасност и качество, като преминава през различни препоръки и структури.

Експертна група към ГД "Промишленост" към ЕК изготви и от февруари 2007 г. предостави за обсъждане проект на Регламент COM (2007) 37/14.02.2007. Част от него регламентира въпросите на акредитацията, обект на приетия от МС Проект на закон. Българският Проект обаче изобщо не е съобразен с Регламента, чиито приемане е предстоящо, а изискванията му ще са задължителни за страната. Това недопустимо прибързване е защото в Регламента акредитацията се разглежда като взаимно свързана част на цялата система и се изпълнява от неправителствен орган!

2. ОРГАНИЗАЦИИ И ПРАКТИКА НА АКРЕДИТАЦИЯТА В БЪЛГАРИЯ

Неправителствената акредитираща организация БСДАУ е учредена през 1998 г. от БСК, БТПП, ФНТС и ФПБ, от техни експерти, пряко участвали от самото начало в преговорите за членство в ЕС и СТО. Съгласно с най-добрата практика на ЕС – доброволната дейност акредитация да се изпълнява от обществен национален орган, БСДАУ заимства от документите и опита на водеща в ЕС неправителствена акредитираща организация TGA – Германия. Затова при акредитацията на БСДАУ липсва дискриминация и предпоставки за корупция и всяка Заявка за акредитация се обработва до 40 дни, а самата акредитация се изпълнява до 5 месеца.

В края на 1999 г. беше създадена Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" (ИА "БСА") като държавен орган за изпълнение на доброволна дейност към МИЕ. ИА "БСА" необосновано запазва административен държавен монопол за обществено значима дейност, видно от: 

2.1. В ДВ са обнародвани повече от 30 акта (5 закона и над 25 подзаконови акта), с които административно се въвежда изрично изискване акредитацията да бъде извършвана само от ИА „БСА". Административно се добавя допълнителна компетентност на държавна агенция, пряко зависима от министерство. Това противоречи на изрични препоръки на ЕК, че основните звена за контрол трябва да бъдат финансово и функционално независими от министерството, определящо политиката в областта. Така акредитацията на ИА "БСА" от доброволна става задължителна  и единствен държавен монопол в законово нерегламентирана област.

2.2. Правилата на ИА "БСА" са против интересите на деловите среди:

а/ изобщо не се определя срок за обработка на Заявката,

б/ самата акредитация може да се изпълнява до 18 месеца.

Тези параметри са "убийствени" за бизнеса в и извън България. Пример – българска лаборатория кандидатства за акредитация от ИА"БСА", за което купува апаратура за изпитване, обикновено за милиони лева. След това чака с месеци, и дори с години, евентуално да й приемат Заявката. После чака още 18 месеца за акредитация. През тези години на чакане скъпата апаратура ще "ръждяса", лабораторията ще фалира, а парите на българските производители, които тя е щяла да изпитва, ще са "изтекли" навън.

2.3. Според нас държавния монопол се въвежда, за да няма професионална сравнимост и избор. На 04.07.2007 г. МИЕ подаде искова молба до Софийския градски съд (СГС) за прекратяване на дейността на БСДАУ. Използват се повторно аргументи, които СГС с Решение от 22.07.2005 г. вече определи за неоснователни преди 3 години по иска на СЖС България ООД срещу БСДАУ.

2.4. Одобренията от МС Проект на закон с два от параграфите цели да узакони безконтролния държавен монопол на ИА "БСА". Останалата част от проекта по устройството на ИА "БСА" би трябвало да се включат в Устройствен Правилник. Законопроектът се представя като европейско изискване, въпреки пълното му разминаване с проекта на европейския Регламент  COM (2007) 37/14.02.2007.

3. ВЪПРОСИ КЪМ ОТГОВОРНИ ИНСТИТУЦИИ.

За национално отговорно решение трябва да се даде ясен отговор на три групи професионални и формално правни въпроси.

3.1. Към ЕК и ЕА – Брюксел:

3.1.1. Функциите на Европейската асоциация по акредитация  (ЕА)  включват ли и тези на закритата през 2004 г.  EOTC?

3.1.2.  Какви са взаимоотношенията на ЕК – ГД "Промишленост" с ЕА в сравнение с взаимоотношенията на ЕК със CEN, CENELC, ETSI?

3.1.3. Има ли задължително изискване на ЕК или на ЕА оценяване на съответствието с доброволни стандарти да е само от единствен държавен орган?

3.1.4. Какъв е статутът на ИА "БСА" в ЕА преди март 2007 г., за периода март  – септември 2007 г. и сега, и защо е променян?

3.2. Към Министерството на икономиката и енергетиката:

3.2.1. Защо с месеци не се отговаря на писмата на БСДАУ, предлагащи обсъждане, диалог и изграждане у нас на единна система – последното е с изх.№ I-034/30.10.2007, входящ № 92-00-1497/ 30.10.2007 до МИЕ?

3.2.2. Направен ли е професионален анализ на действащата досега Българска  НСБКП? Какви са изводите и препоръките например за:

a)      неизползване на средства по PHARE  на стойност повече от EUR 8 милиона за внедряването на СУК по ИСО 9000 от български производители;

b)      неподписване и неприлагане на PECA протоколи с ЕК до 2007 г.,

c)      освобождаване и предложения за осовобждавне на ръководители на държавни агенции в разглежданата област?

d)      има ли обсъждане /допитване/ на българска позиция по проекта на Регламент COM (2007) 37/12.02.2007?

3.2.3. На 13.08.2007 г. МИЕ обяви обществени поръчки за изготвяне на ръководства и провеждане на семинари по темите акредитация и стандартизация, като срок за подаване на оферта беше само 3 (три) дни !!! Какъв е резултатът от тези обществени поръчки? Може ли този срок да бъде обоснован за обществото по същество и с езика на действащото българско законодателство?

3.3. Към национално признати работодателски организации – БСК, БТПП, КРИБ, Съюз "Възраждане", АИК, ФНТС, ФПБ и браншови камари

3.3.1. Какъв е резултатът от участието Ви досега в диалога с администрацията за обединяване на ограничения български експертен потенциал и изграждане на стабилна, предсказуема и отговорна НСБКП?

3.3.2. Имате ли позиция по проекта на Регламент COM (2007) 37/14.02.2007? Самата ЕК анализира и променя практиката на акредитацията и оценяване на съответствието. Не смятате ли, че у нас е необходима сериозна реформа, засягаща няколко държавни агенции и дирекции в МИЕ?

Тази Позиция е приета единодушно на 10. 01. 2008 г. от подписалите се членове на Разширения Президиум на БСДАУ с решението тя да бъде изпратена в срок до 15.01. 2008 г. на:

1.      български език до Народното събрание в България и до български евродепутати;

2.      български език и в работен превод на английски език до ЕК – ГД "Промишленост" и ГД   "Търговия" и до ЕА в Брюксел;

3.      средства за масова информация в България.

 


Свързани публикации.