Повишаването на тавана на дълга на САЩ

На 02.08.2011 г. президентът на САЩ, Барак Обама, подписа законопроекта за вдигане на тавана на държавния дълг. Така страната избегна широко дискутирания през последния месец технически фалит. Дали обаче действително става дума за „важна стъпка в правилната посока” или американското правителство за пореден път отложи взимането на трудни, но необходими решения за справянето с дълговата криза на страната?

Споразумението накратко

• Вдигане на тавана на дълга с 2,1 трилиона долара на два етапа, което ще позволи на правителството на САЩ да емитира дълг поне до края на 2012 г.
• Свиване на публичните разходи с 2,4 трилиона долара през следващите 10 години, като предварително определени съкращения от около 90 млрд. долара годишно (т.е. 900 млрд. долара за целия период) влизат в сила веднага след подписването на споразумението.
• Споразумението предвижда и създаване на специална комисия от републиканци и демократи, която до 23 ноември 2011 г. да предложи други бюджетни съкращения от още 1,5 трилиона долара, които ще бъдат гласувани в двете камари на конгреса до 23 декември 2011 г. В случай че комисията не успее да излезе с предложение, ще се стигне до автоматично съкращаване на разходите в сферата на отбраната, образованието, транспорта и др.

Последици

Вдигането на тавана на дълга на САЩ ще позволи на американското правителство да продължи да финансира своите прекомерни разходи поне до края на 2012 г. Много критици на споразумението, като републиканският конгресмен, Рон Пол, посочиха че в случая не става въпрос за свиване на настоящи разходи, а за планиране на по-ниски разходи от очакваните за бъдещи периоди. В същото време обявените поне на този етап съкращения изглеждат крайно недостатъчни, за да окажат позитивно влияние върху финансовата стабилност на страната, тъй като дългът на САЩ ще продължи да нараства стремително и през следващите години.

Ако годишният бюджетен дефицит на страната през следващите години се запази на нивата от 2009 г. насам (1,4 трилиона за 2009 г., 1,3 трилиона за 2010 г. и 1,65 трилиона за 2011 г. – средно около 1,45 трилиона долара годишно), едно евентуално намаляване на разходите с 240 млрд. долара на година ще доведе до свиване на бюджетния дефицит с едва 17%.

Истинският проблем на американската икономика е не таванът на дълга, а самият дълг. Текущото споразумение има за цел да вдъхне увереност на кредиторите на САЩ, но слабите данни за възстановяването на американската икономика от началото на 2011 г. и плахият характер на сключеното след близо месец политически борби споразумение за повишаване на тавана на дълга и свиване на бъдещите разходи, няма как да успокоят пазарите.

На приложената таблица се виждат бюджетните прогнози за размера на държавния дефицит в периода от 2008 до 2012 г. Забавянето на темпа на възстановяване на американската икономика и недостатъчно решителното съкращаване на бъдещите бюджетни разходи създават основателни опасения, че характерното разминаване на очакванията и крайните резултати ще продължи и през следващите години.

Източник: United States Federal Budget 2008-2011 

През миналата седмица данните за растежа на БВП на САЩ за първото тримесечие на 2011 г. бяха ревизирани от 1,9% на 0,4% на годишна база, а данните за ръста на БВП през последното тримесечие на 2010 г. бяха ревизирани от 3,1% на 2,3% на годишна база. Това ясно показва, че американската икономика е започнала забавянето си още преди повишаването на цените на петрола и често посочваното като причина за въпросното забавяне земетресение в Япония. Ръстът на БВП за второто тримесечие на 2011 г. също е слаб – едва 1,3% на годишна база, при очаквания за 1,8%.

Съпоставянето на тези данни с януарските прогнози на Федералния резерв за растежа на БВП на САЩ на годишна база (3,4 – 3,9%) и дори с ревизираните прогнози на МВФ за растежа на БВП на САЩ на годишна база от април (2,5 – 2,7%) показват явно надценяване на темпа на възстановяване на американската икономика.

Постигнатото в понеделник вечерта споразумение е ясен знак, че правителството на САЩ не притежава политическата воля за разрешаване на надвисналата над страната дългова криза. Наближаването на президентските избори в края на 2012 г. и удобното повишаване на тавана на дълга за същия период правят по-нататъшните стъпки към решителни реформи все по-малко вероятни.