Поредно увеличение на разходите за труд и осигуряване
По предварителни сезонно неизгладени данни на Националния статистически институт за второто тримесечие на 2011 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 9,7% спрямо второто тримесечие на 2010 г., Това е с 3,7 процентни пункта повече, отколкото е нарастването в първото тримесечие – 6%.Общите разходите за труд през второто тримесечие на 2011 г. се увеличават на годишна база с 9,3% в индустрията и с 14,9% в сектора на услугите. От разбивката по сектори се вижда, че най-голямо е увеличението при създаване и разпространение на информация и творчески продукти – 21,6%, търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети – 21% и професионални дейности и научни изследвания – 20%. Разходите за възнаграждения, които са част от общите разходи за труд, бележат ръст от 9,5%, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) се увеличават с 10,5%.
По-високите разходи, измерени като разход за един отработен час, се дължат на комбинация от следните две причини– увеличаване на минималните осигурителни прагове със средно 5,6% от началото на 2011 г. и съкращаване на нискоквалифицирани (съответно нископлатени) служители, което автоматично вдига разходите за един отработен час.
Ръстът на разходите за труд са един от малкото показатели, по която България е начело в ЕС. Статистиката за разходите за труд през второто тримесечие беше публикувана в момент, в който синдикатите и работодателите провеждат преговори за минималните осигурителни прагове за 2012 г. Към момента са постигнати договорености за 46 бранша от общо 80, за които е договорено средно увеличение от 7,2% на праговете за догодина.
Профсъюзите смятат, че минималните прагове изсветляват икономиката, тъй като „некоректните” работодатели просто изваждат на светло част от парите, които плащат под масата. Обявената цел е повечето работещи да излязат от сивия сектор, но с подобни мерки вероятно ще се постигне точно обратния резултат – по-малко декларирани доходи и повече плащания под масата. Тези, които не преминат в сивия сектор, ще прехвърлят тежестта от новите осигурителни прагове върху служителите си и увеличението им ще доведе до намаление на нетното им трудово възнаграждение. Другата възможност е намаляване на работното време, което също няма да е щастлива развръзка нито за наетите, нито за наемащите. Много от по-големите работодатели ще се принудят да ограничат броя на служителите си или ще замразят намеренията си за нови назначения, поради допълнителната финансова тежест, която ще трябва да поемат с плащането на по-високи осигуровки. Ясно е, че увеличаването на праговете може само и единствено да задълбочи проблема с безработицата и да забави излизането от кризата по отношение на трудовия пазар.
