Поредно прахосване на средства от бюджета
Word Format
(Word Format)
Правителството похарчи 448,5 млн. лв. от очакваните 500 млн. лв. преизпълнение на бюджета по следния начин: 100 млн. лв. за НОИ за коледни добавки за пенсиите, 139,1 млн. лв. за неразплатени разходи на общините, 18 млн. лв. за министерството на финансите, 30 млн. лв. на агенция „Пътища“, 24,1 млн. лв. за министерството на образованието. Част от излишъка е отпуснат още преди време – 55 млн.лв. за болниците, 12 млн. лв. за БДЖ, 32 млн. лева за изкупуване на 200 000 тона зърно, 34,3 млн. лв. за агенция „Пътища“ и 4 млн. лв. за МВР. При наличие на средства ще се отпуснат и 130 млн. лв. за 13-та заплата в бюджетната сфера.
Легитимност
Правителството няма собствени средства. То използва пари, получени от данъкоплатците и може да ги използва само с тяхно съгласие. Тъй като парламентът се състои от представители на данъкоплатците, то това е органът, който може да даде одобрение за разходите. Парламентът е гласувал бюджета и с него е определил колко средства отпуска от името на данъкоплатците за различни правителствени дела. Следователно отпускането на допълнителни средства от правителството за каквито и да е цели не е легитимно, защото не е получено съгласието на данъкоплатците.
Целесъобразност
1/ Правителството отпуска средства на НОИ за допълнителни пенсии по две причини – защото пенсионната система е одържавена и защото доходът на пенсионерите е много нисък. Когато правителството решава за какво да харчи пари, обикновено винаги първо се сеща за социално слабите (защото носи политически ползи) и за правителствените структури. В случая пенсионерите са двойно облагодетелствани – те получават парите си от правителствена агенция (НОИ) и са социално слаби – и по тази причина се радват на вниманието на правителството. Ако разгледаме въпроса в дълбочина обаче, ще видим, че всъщност пенсионерите само страдат от това, че правителството им обръща толкова внимание, защото ниските им пенсии се дължат именно на факта, че пенсионната система е национализирана, монополизирана и изградена на разходопокривен принцип, който носи много ниска възвръщаемост на средствата. Правилната политика е не правителството да направи пенсионерите бедни и после да се опита да се бори с последствията чрез коледни добавки, а да се бори с причините за проблема чрез приватизиране на пенсионната система (за повече: Какво може да се прави с пенсионното осигуряване).
2/ Отпуснатите средства за общините също представляват борба с последствията, а не с причините за проблема. Проблемът е, че приходите и разходите на общините в голяма степен не зависят от самите общини, а от правителството и парламента. Така общините имат стимул не да намаляват разходите и да увеличават приходите чрез създаване на по-добра среда за бизнес, а да лобират в централната власт за повече средства и да влошават бизнес средата, защото колкото по-зле е положението, толкова повече средства ще се получат от правителството. Решението е просто – дава се възможност на общините да определят някои данъци и да управляват разходите си и не им се дават никакви субсидии. Това решава и проблема с така наречения морален риск, който се състои в това, че ако общините получат средства в края на тази година, те ще очакват да получат и в края на следващата и съответно ще изхарчат предварително парите, което ще създаде дефицити догодина.
3/ Част от парите се дават на министерството на финансите за плащане към „Краун Ейджънтс“ и за ремонт на сграда за някои агенции към министерството. Вторият разход би се избегнал, ако неефективните и безсмислените (т.е. повечето) правителствени агенции се закрият. Проблемът с митниците, заради който е сключен договор с „Краун Ейджънтс“, се състои в това, че има мита, акцизи и ДДС, които създават стимули за заобикалянето им чрез корумпиране на митничари. Решението е премахване на митата и акцизите и намаляване на ДДС, което освен всичко ще стимулира и икономиката.
4/ Държавните служители биха могли да получат някакви допълнителни средства, ако са много ефективни и ако са спестили средства от отпуснатата им субсидия. Тъй като обаче те не са ефективни, няма логика да бъдат възнаграждавани, още повече, че основната им дейност се състои в това да създават пречки пред дейността и бизнеса на останалите хора.
5/ Отпускат се средства за Агенция „Пътища“, тъй като пътищата са държавни и се стопанисват неефективно. Не е правилно обаче за пътищата да плащат всички данъкоплатци, тъй като много от тях не ги ползват. Би трябвало на първо време поне магистралите да се приватизират и да се финансират от такси, а поддържането на останалите пътища да се вмести в отпусната субсидия чрез по-ефективно използване на средствата.
6/ Правителството не е забравило и образованието и пак отпуска средства, вместо да направи реформи. Приоритетът на правителството е заетите служители в „образованието“ да получават заплати. Над 90% от разходите за средно образование отиват за заплати и парно; един път и половина повече учители обучават определен брой деца, сравнено със страните от ОИСР. Обаче смисълът на разходите за образование е учениците и студентите да получат знание и умения за събиране на знание. Опитът показва, че ако искаме едно нещо да бъде направено качествено, то трябва да бъде направено от конкурентен бизнес и съответно правителството трябва да отпуска средства не на държавните училища, а на тези училища, в които децата искат да учат, независимо дали са държавни или частни.
7/ Пари за болниците не би имало нужда да се отпускат, ако здравната система беше частна – с частни болници, лекари, здравноосигурителни фондове.
8/ БДЖ като всяка държавна компания е губеща и единственото, което правителството може да направи, е да я приватизира, а не да налива парите на данъкоплатците в нея.
9/ Намесата на пазара на зърно е антипазарна проява с цел повишаване на цените. Така данъкоплатците не само, че плащат данъци, с които се поддържат високи цени на зърното, но и трябва като потребители да заплащат по-високите цени на стоките, произведени от него. Това е пълен абсурд.
10/ Парите, отпуснати за МВР, са най-малко, което показва, че правителството вместо да изпълнява най-важната си функция – да осигури сигурността на гражданите, предпочита да се занимава с всичко останало и чак накрая се сеща за сигурността. За съдебната система никакви средства пък не са отпуснати, но това не трябва да ни учудва, защото по традиция за субсидии за губещи предприятия се дават повече пари отколкото за съда – явно да се прахосват пари е по-важно от това да се защитава собствеността и живота им.
11/ Ако парите от излишъка не бяха прахосани, данък печалба можеше да се намали с около 60-70%, което да привлече повече инвестиции и да повиши благосъстоянието. Но не би.
