Поредно отлагане на реформите в пощите

В закона за пощенските услуги е записано, че пощенските услуги се ползват с държавен монопол до 31 декември 2005 година. През декември 2005, обаче, правителството внася в парламента предложение за удължаване на този монопол до 31 декември 2008 година. “Обосновката” за удължаването е следната”:

“Във връзка с изтичащия на 31 декември 2005 г. държавен монопол върху резервиран сектор от универсалната пощенска услуга и за продължаване на постепенното и управляваното либерализиране на услугите от обхвата на универсалната пощенска услуга, в съответствие с чл. 1 от Директива 2002/39/ЕО се предвижда временно удължаване (до 31 декември 2008 г.) на държавния монопол върху резервиран сектор от универсалната пощенска услуга (измененията на § 6 от Преходните и заключителните разпоредби). Удължаването на държавния монопол се осъществява при поетапно (съответно от 1 януари 2006 г. и от 1 януари 2007 г.) намаляване на границите за тегло и за цена на пощенските услуги, включени в резервирания сектор, съобразно изискванията на Директива 2002/39/ЕО. Целта на предложените измененията е пълно хармонизиране с разпоредбите на Директива 2002/39/ЕО към датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз.”

От приложената обосновка на закона разбираме, че целта на удължаването на монопола е продължаване на постепенното и управлявано либерализиране на услугите, каквото и да означава това. Зад това, обаче, прозира страхът от промяна, страхът от конкуренция. Поради този страх, който действа вече 16 години, реформите в страната се случват или в резултат на криза, или в резултат на външен натиск.

Интересно е, че продължаването на монопола на български пощи с три години се нарича “временно”. Само ще посочим, че също така временно този монопол вече беше удължен за три години – от 2002 до 2005. И тогава отново се казваше, че удължаването е само “временно”. Изглежда, обаче, временните неща в България са доста дълготрайни и постоянно удължаващи се.

Какви проблеми се създават от пощенския монопол?

  1. Български пощи получават субсидия от държавния бюджет всяка година

  2. Български пощи не заплащат лицензионни такси, за разлика от останалите компании в сектора

  3. Български пощи имат монопол, който обхваща голяма част от пазара

  4. Липсата на конкуренция води до липса на избор за клиентите

  5. Цените на пощенските услуги се определят административно и както всички административни цени в България постоянно растат нагоре

  6. Качеството на услугите не се подобрява

Вместо да се отлагат реформите, те би трябвало да се извършат много по-бързо. Добър пример в това отношение е Нова Зеландия. Само няколко години след премахването на монопола в Нова Зеландия резултатите се проявяват – производителността на труда нараства двойно, цените спадат с 30%, пощенските пратки се увеличават с 30%, а бившата монополна компания няма нужда от субсидии.

Какво може да се направи в България?

Монополът на Български пощи най-после трябва да се остави да изтече без повече “временни” удължавания. Това ще позволи навлизане на конкуренти на пазара и повече избор за клиентите. Докато новите компании се установят, Български пощи трябва да извърши реформи, които да увеличат ефективността и. Това най-добре може да стане ако компанията се приватизира.

 

 

 

 


Свързани публикации.