Ползи и предизвикателства пред балкански митнически съюз

Статията е публикувана за първи път в  брой на списание „Мениджър“ от декември 2017 г.

След присъединяването на последния нов член на ЕС – Хърватия през 2013 г., изглеждаше, че процесът на разширяване на политическия блок се е забавил, особено на фона на скокообразното му развитие през първото десетилетие на 21 век. Тези наблюдения далеч не са без основание – през последните няколко години ЕС трябваше да намери решение на поредица от кризи, някои от които продължават да поставят под въпрос способността му да функционира и да изпълнява поставените икономически и политически цели – заемането на единна позиция по отношение на конфликта в Украйна, референдума за отделяне на Великобритания, мигрантската криза, своеобразния бунт на няколко централноевропейски държави срещу Брюксел, дебатите около стабилността и разширяването на еврозоната. Въпреки тези вътрешни трусове и политически сблъсъци обаче, разширяването на ЕС продължава да е на дневен ред. Доказателство за това са обявените по-рано тази година планове за създаване на митнически съюз и общ пазар на Западните Балкани – мярка, която преди всичко цели по-лесната интеграция на страните в ЕС чрез включването им първо в негова „олекотена“ версия.

(Западно)балканският митнически съюз

Въпреки че повечето публикации по темата го описват просто като „балкански“, повечето държави, които той се планира да включва, са от западната и централната част на полуострова – Босна и Херцеговина, Албания, Косово, Черна Гора, Македония и Сърбия. Основите за това вече са положени, тъй като всички изброени по-горе държави заедно с Молдова са членове на Централноевропейското споразумение за свободна търговия (CEFTA), част от което са били и повечето от новите страни-членки на ЕС преди своето пълноправно членство. В най-общи линии целта на CEFTA е либерализирането както на търговията със стоки и услуги, така и на инвестициите между участниците в споразумението чрез свиване или елиминиране на бариерите пред тях, но не и създаването на митнически съюз, най-вече понеже крайната им обща цел е вливане в общия пазар на ЕС.

Новият план, за който се заговори през лятото обаче, предлага създаването на митнически съюз, паралелен на този на ЕС. Основна причина за това е нуждата от по-тясна интеграция между западнобалканските държави, която от една страна да смекчи политическите търкания между тях, а от друга да подпомогне икономическото им развитие. Преди десет години това би се случило чрез ускоряването на присъединителната им процедура към самия ЕС. Днес обаче вратите на блока са затворени, поне до решаването на вътрешните му проблеми, а различните западнобалкански държави са на различен етап от процеса на интеграция, което според идеолозите на митническия съюз налага създаването на още една, макар и временна, институция.

Какви са ползите?

Аргументите в полза на създаването на митнически съюз съвпадат с тези, които често биват повдигани в полза на свободната търговия и търговските споразумения – премахването на митническите режими би довело до ръст на търговията между страните, които участват в него, и по този начин до по-бързо икономическо развитие. Сред очакваните резултати е и повишаване на чуждестранните инвестиции, тъй като отделните пазари на някои от страните в Западните Балкани са прекалено малки за някои инвеститори, но взети заедно шестте държави създават пазар достатъчно голям и разнообразен, за да е привлекателен за повече фирми; аналогично, митническият съюз би позволил по-бързото израстване на местните фирми и би повишило конкурентоспособността им на международния пазар. Страните извън митническия съюз от своя страна печелят и от предвидимостта на режимите и таксите, както и от въвеждането на единни стандарти за шестте страни.

В този случай обаче, създаването на единна икономическа зона има и добавен ефект да приближи потенциалните му членове до системата на регулиране на търговията и митническите режими в ЕС. Това от своя страна ще ги улесни в изпълняването на изискванията, когато дойде време за истинското им присъединяване в политическия блок, но и ще е от помощ при поемането на неизбежните икономически сътресения, които следват включването в единния пазар и отпадането на митническите режими. С други думи, митническият съюз ще послужи като умалена версия на ЕС, „помощни колела“, които да подпомогнат гладкото протичане на бъдещия процес на пълна интеграция.

Някои идеи за надграждането на CEFTA включват дори пълното елиминиране на граничния контрол между западноблакнаските държави. Това би довело със себе си значително улеснение и ускоряване на търговията, тъй като пресичането на границите от натоварените със стоки камиони отнема много време. Най-смелите концепции предполагат и създаването на валутен съюз, който да сведе същите принципи на предсказуемост и стабилизиране/фиксиране в курсовете на валутите на западнобалканските държави. Тук обаче пречките са много повече отколкото пред другите варианти на икономическото обединение, тъй като отказът от контрола на валутата не е решение, което правителствата им биха взели лесно.

Не бива да се пропускат и бъдещите политически ползи – не е далеч времето, когато много от страните, които днес обмислят митнически съюз, водеха помежду си кървави войни и би било наивно да се смята, че отношенията между тях днес са особено добри. По-близките търговски връзки и съдействието в областта на митническата политика не само биха довели до заздравяване на връзките помежду им, но и биха повишили цената на евентуален конфликт в бъдещето, тъй като той би означавал разрушаване на трудно постигнатото.

Предизвикателства пред обединението

Най-важните пречки пред създаването на митническия съюз са политически – както вече споменахме, западнобалканските държави неведнъж са демонстрирали неспособността си да действат заедно и да постигат общи решения; това важи с особена сила, когато се касае техният суверенитет и способност за вземане на индивидуални решения. Особено сериозен проблем е обстоятелството, че Сърбия не е признала съществуването на Косово, вследствие на което често се налага вместо правителството в Прищина, в преговори и споразумения (в това число CEFTA) да участва представителството на Обединените нации. Не без основания са и притесненията, че евентуален митнически съюз би бил доминиран от Сърбия – страната разполага с много по-големи икономически възможности и политически капитал от съседите си и няма видими пречки да ги ползва за да налага интересите си върху тези на по-малките си партньори. От гледна точка на ЕС пък спорадичните флиртове на Белград с Москва създават риск за увеличаване на руското влияние в региона, ако страната застане начело на ново икономическо обединение.

Риск е и превръщането на западнобалканска икономическа зона в заместител, вместо в стъпка към членството на страните в нея в Европейския съюз. Крайната им цел, поне според настоящата външнополитическа линия, е присъединяване към ЕС, а не участие в местна икономическа зона и съответно продължително запазване на митническия съюз може да се разчете не като улеснение, а като пречка пред тяхното присъединяване. В най-лошия случай той би се превърнал във „втора класа ЕС“, което по-скоро би навредило на интересите на ЕС в региона, отколкото да ги развива.

Съществуват и икономически проблеми, които могат да попречат на такъв съюз. От голямо значение са различните данъчни режими, които ще трябва да бъдат уеднаквени и хармонизирани поне до известна степен, за да може да работи митническото обединение без да доведе до големи дисбаланси между различните страни в него. Разликите в монетарната политика също не са без значение – докато Сърбия и Албания имат плаващи валутни курсове и разчитат на тях като инструмент за управление на процесите в икономиките си, останалите страни имат фиксирани курсове към еврото, или, в случая на Косово, направо го ползват като собствена валута. Икономиките на шестте страни имат и доста различна структура – балансът между земеделие, индустрия и услуги ще предопредели кои ще бъдат най-големите печеливши от потенциалното ново споразумение.

Югославия 2.0?

В обсъждането на идеята за  митнически (а защо не и икономически) съюз на Западните Балкани, трябва да имаме предвид че тук не става дума за създаване на политическо обединение; по тази причина паралелите със създаване на нова Югославия не са особено основателни. Всъщност, ако този план трябва да се сравнява с нещо, то най-близкият паралел би бил самият ЕС – не бива да забравяме, че той започва своето съществуване именно като зона за свободна търговия, която постепенно се разраства и териториално, и съдържателно. Разликата тук обаче е, че при създаването си ЕС няма до себе си вече развит политически блок, и по тази причина му се наложи да изгради от нищото всичките си институции – вместо това, западнобалканските държави имат пред себе си ясен пример и цел, която да постигнат в лицето на присъединяването си. По тази причина митническият съюз не е много повече от стъпка в интеграцията им и не бива да се мисли като крайна цел, след като надживее полезността си – при това, при условие че види бял свят въпреки политическите пречки за създаването си.