Положителните въздействия на контрабандата

Автор: Красен Станчев / 15.01.2010
0 гласа, средно: 0.0 от 5

Балканските страни са прокълнати заради т.нар. организирана престъпност. Наскоро обаче се сблъсках с история, която потвърждава колко прави бяхме няколко икономисти и коментатори с вяра в свободата и пазара, когато през 1990-те се отнасяхме внимателно към ефектите от санкциите над бивша Югославия и обвиненията в организирана престъпност и свързаното с тях неглежиране на положителните въздействия на паралелните и фрагментираните от тогавашната война балкански пазари.

Случаят със Свиетослав Драгич - името е измислено от мен - бе забелязан от един приятел, известен икономист в областта на институциите и правата на собственост. Ето я историята, разказана от този приятел. След нея, аз си позволявам няколко коментара.

Свиетослав натрупва купища (според местните разбирания) пари по време на прокараното от западните демокрации ембарго над Сърбия и Черна гора, които тогава са една държава. Той прекарва контрабанда цигари и гориво в сътрудничество с албанци, като следва да се помни, че един от мотивите на ембаргото е защитата на самите албанци. Ембаргото на Гърция над Македония увеличава допълнително маржовете, тъй като увеличава риска. Когато санкциите са вдигнати в края на 1995 г. г-н Драгич се отказва от перспективата да открие депозит в някоя банка, например в Цюрих.

Вместо това той решава да построи един малък прекрасен курорт по средата на нищото или - както гласи българската пословица - посред неизвестните части на географията. Който е преживял приключението да стигне до курорта, след това е споделил своите най-добри впечатления.

Черногорците, продължава моят приятел, никога не са правели повече пари отколкото по време на санкциите. Те прехвърлят контрабандно всичко, за което може някой да се сети, от Албания и Италия в Сърбия. Когато ембаргото е прекратено, те са фрустрирани, оплакват се; някои даже питат скришом: „не бихте ли могли да продължите санкциите с поне още няколко месеца?"

Те се справят добре в тази ситуация, защото контрабандата за черногоргите е историческо сравнително предимство - живели са петстотин години свободно между Отоманската империя и Венеция, включително Рагуза (днешен Дубровник). По тази причина те трябва да се откажат от опита да станат членове на Европейския съюз, а вместо това да си създадат Макао на Балканите. Те могат да натрупат състояние от контрабанда на хубави неща в свърх-регулирана Европа, например вкусни, но не толкова червени домати и не така оформени банани, каквито се изискват от европейските регламенти.

Тази история изцяло съвпада с моите очаквания от икономическите процеси, които се развиваха заедно с балканските войни на 1990-те, а именно:

- Свободната търговия се оказа фактор на спасението - без нея войната щеше да бъде по-жестока, хората по-бедни и озлобени; дори в такива неприятни условия като военните контрабандата позволи да се поддържат канали на нормално общуване, да се запълват пазарни ниши и търсене, и да се поддържа благосъстояние, което запазва душата в тялото;

- Фактът, че ембаргото бе наложено от авторитетни международни организации и достолепни демокрации, не задължително означава, че те са прави, а възникналият по този бизнес е непосредствено „криминален" - на страната на санкционираните юрисдикцията на предполага криминализиране на тези дейности, по-скоро обратното;

- Слава Богу, имаше контрабанда и след това нормална защита на правата на собственост в Черна гора; както стана дума - можеше да бъде и по-лошо;

- Можеше да се избира между различни алтернативи: първата е спомената от моя приятел - влог в банка в спокойно и райско място, харчене на парите за хубави неща; втората - инвестиране в по-криминални начинания, като наркотици, търговия с оръжие и хора други подобни, което би засилило отрицателните обществени въздействия, и, третата - инвестиране в начинания, които хората харесват и са услугите на които са готови да плащат, като перлата на г-н Драгич на адриатическото крайбрежие.