Положението е нормално, всичко се разваля или защо идеите за улесняване на достъпа до регистри всъщност могат да го затруднят

Word Format (Word Format)

Идеята

През миналата седмица в-к Дневник разпространи информацията, че министерството на правосъдието планира да създаде електронен регистърен център, който да обедини регистрите на движимите (особените залози) и недвижимите имоти, търговците, „булстат“ и юридическите лица с нестопанска цел.

От всичките тези само два (особените залози и юридическите лица с нестопанска цел) са готови и се намират в ръцете на министъра на правосъдието. Два регистъра (на търговците и „булстат“) ще трябва да се изземат от други институции, които не са подчинени пряко на изпълнителната власт, т.е. от фирменото отделение на съда и от НСИ. Регистрите на недвижимите имоти засега не са формално обединени, водят се от районните съдилища (112 на брой) и също трябва да бъдат иззети от министерството.

Сегашното изпълнение

Двата регистъра, водени в момента от министерството, функционират по доста различен начин.

1. Този на особените залози е вероятно един от най-ползваните в страната. Доколкото в него няма човешки елемент (записани са вещи, а не лица), регистърът на залозите функционира безпроблемно.

2. Не е такъв случаят с регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Те са регистрирани в съда (фирменото отделение), законът предвижда само запис на пет обстоятелства (без каквато и да е целесъобразност от страна на регистъра, сякаш става дума за запис на вещи). Но правилникът за прилагане на закона (без нарочна делегация) налага още четири обстоятелства, а ръководството на регистъра изисква допълнителни документи (12 на брой) и писма без каквото и да е (известно) основание. За сметка на това списъкът завършва с „и други“. Вероятно от около 10 на сто от внеслите документи за регистрация са им искани допълнителни „разяснения“ и поправки в уставите (т.е., в крайна сметка, пререгистрация в съда). Неотдавна шефката на регистъра се похвали, че е успяла да накара две организации да се пререгистрират. За съжаление, оправдаха се нашите най-неприятни очаквания от прилагането на този закон.

3. Регистърът на фирмено отделение е публичен, но муден, достъпът до информация от него става бавно, по общ ред и с „връзки“. Регистърът „булстат“ е бърз. Некомпютъризирането на съда не е вина на фирменото отделение. Основната причина за това e осигуряването на монополно положение на държавната фирма „Информационно обслужване АД“. Тя бе междувременно приватизирана от ключови държавни служители, намира се в сградата на НСИ и дава информация бързо и срещу заплащане, но тази информация – макар и точна – не служи за съдебни цели.

4. Регистрите на недвижимите имоти са разпръснати, но всеки отделен имот все пак се намира на едно място. Проверката на тежести върху него с посредничеството на нотариуси (за нужните на кредитирането например) е сравнително евтино и бързо, особено ако става дума за тежести наложени след 1990 г., т.е. началото на относителното масово използване на компютрите за поддържане на данни, записи и списъци. За обвързването на районните регистри и особено за нуждите на създаването на единен кадастър финансирането осигурено със заем. За останалото щели да се събират такси.

Няколко въпроса

1. От гореизложеното е ясно, че единствената засега работа, която министерството на правосъдието върши по повод регистрацията на лица, е свързана със съществен произвол. Защо се предполага, че регистрацията на търговците няма да се натъкне на същия проблем? Неразбираемо е защо орган на изпълнителната власт ще има възможност – както и сега де факто с юридическите лица с нестопанска цел – да налага допълнителни изисквания, над изискваните от закона, които съдът е сметнал за коректно изпълнени. Защо трябва, ако една институция скандално не се справя с някаква работа, да и се възлага същата работа в по-голям обем?

2. Ако става дума за изземване на регистрацията от съда, защо тя ще се дава именно на министерство на правосъдието? С какво то е по-добро от това на финансите, от Главно управление ГРАО (т.е. службата, която издава и държи „ЕГН-тата“), от НСИ и регистъра „булстат“, от общините (от чиито данъчни отдели в момента фирмите получават данъчните си номера), от пощите, от централна банка, от Светия синод, от „Информационно обслужване АД“ или която и да е друга фирма?

3. Сред тези ведомства и организации има такива с вече функционираща компютърна мрежа и представителства цялата страна. Но какво значение има обстоятелството къде ще се намира физически регистъра или регистрите, ако те си поделят информация и тя е публична? Не е технически проблем мястото (или т. нар. „едно гише“) да бъде с координати на геостационарна орбита. Физическата централизация на регистрите е почти пълна безсмислица.

4. Защо е да се създава нов Електронен регистърен център, контролиран от нова Изпълнителна агенция за информационни технологии към министерството на правосъдието? Защо вместо това да не се подкрепи фирменото отделение на съда да довърши „качването“ на сегашния регистър на файлове?

Както се вижда от услугите на „Информационно обслужване АД“, такъв регистър е вече факт. Вторичната национализация да други приватизирани фирми упорито се разглежда като приоритет на правителството, но „Информационно обслужване АД“ не е сред тях, доколкото ни е известно.

Мълчанието на бизнеса

Доколкото не е проблем обвързването на всеки нов регистър (кадастрален или имотен) с вече съществуващите и осигуряването на безусловна публичност, вероятно е целият план да е продиктуван от желание изпълнителната власт да яхне регистрацията на търговците.

Представителните организации на предприемачите не забелязват описаните замисли на министерството на правосъдието. Такава реакция е естествена: техните членове вече са регистрирани, по-лесното навлизане на нови предприятия на пазара е просто неприятна конкуренция. От друга страна, колкото повече са пречките, толкова повече са услугите на тези организации за тяхното преодоляване.

Част от бизнеса одобрява намеренията на министерството. Това са „Сиела“ и други подобни компании, чиито бизнес се гради на няколко обстоятелства: а) упоритото непредоставяне на „Държавен вестник“ за общ достъп в електронен вид в продължение на години; б) непубликуването на актове и инструкции от държавни учреждения (макар публичността и да се предполага от закона); в) отказът на отговарящите за прилагане на различните закони министерства да публикуват наръчници как гражданството да се съобразява с тези закони.

Естествените решения

С усилията на частния бизнес (включително споменатите по-горе други фирми и услуги) достъпът до регистрите сега е почти автоматичен. Създаването на хепер-центъра изпълнителната агенция към министерството вероятно само ще забави обвързването и автоматизирането на сега съществуващите и новите регистри, съответно – ще отложи електронният достъп до тях.

Трудно е да се сметне точно доколко това обстоятелство ще продължи оскъпява сделките. Рано или късно обаче фирмената регистрация ще излезе от съда или ще стане чиста формалност, където и да се намира. Който иска да види как тя става за няколко минути, може да посети следните площадки в Интернет: www.bizfilings.com, www.corporate.com в петдесет щата с леко различна юрисдикция на регистрацията и доста различни ценови условия.

В момента в България номерът „булстат“ изглежда най-надежден. Вероятно не след дълго – ако центърът с неговата агенция към министерството не получат законово и финансово въплъщение – този номер ще измести всички останали в разпознаването на фирмите. Публичността и бързината на работа на регистрите се осигурява, както и в други области, от частното предлагане на бивши обществени услуги. Създаването на нова структура към министерството на правосъдието ще засили търсенето на тези услуги спрямо нея. Както таксите за регистрация и проверка, замисляни от министерството с помощта на Центъра за изследване на демокрацията, така и цената на услугите за преодоляване на пречките ще се окажат нов ефективен данък върху започването на бизнес и върху сделките.

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.