Политиката на държавата в телекомуникационния сектор

Функциите по регулиране и контрол на пазара на далекосъобщителни услуги (или на електронни съобщения по новия закон) се извършват от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Въпреки, че има и други административни структури, участващи в процеса по провеждане на държавната политика в сектора, КРС е действителният регулатор.

Според действащото законодателство, комисията изготвя годишен доклад, предоставя го на Народното събрание и Министерски съвет и го публикува на страницата си в Интернет до края на второто тримесечие на следващата година, за която се отнася (последният е за 2006 г.). Докладът представя основните тенденции в сферата на телекомуникациите, провежданата държавна политика, както и някои общи очаквания на база историческо развитие.

На първо място трябва да се отбележи, че тази година докладът се появи с около 2 месеца закъснение – преди около седмица, въпреки че това трябваше да се случи най-късно до края на месец юни. Без да обръщам специално внимание на нарушения закон и административния произвол, ще разгледам в по-близък план някои ключови моменти от държавната политика в сферата на телекомуникациите и по конкретно:

  • Оценка за развитието на конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни мрежи и услуги, в т.ч. и прилаганата сегментация;
  • Определяне принципите на ценообразуване, анализ на предоставянето на универсална услуга, включително степента на задоволеност и качество като следствие от решенията по точка 1.

Сегментите определени от комисията, както и през предходната година, са следните (в скоби, е посочен относителният дял на всеки един сегмент като процент от реализираните продажби):

  • Фиксирани услуги (25,75%)
  • Мобилни услуги (59,26%)
  • Линии под наем (4,22%)
  • Пренос на данни и достъп до Интернет (4,69%)
  • Кабелна телевизия (5,31%)
  • Неподвижни спътникови мрежи (0,64%)
  • Радиофикация, телекс и други далекосъобщителни услуги (0,14%)

Първо, от технологична гледна точка, сегментацията е неправилна. Преносът на данни, освен това, което очевидно е включено (ADSL, DSL и др.) би трябвало да включва и:

  • цифровият пренос на данни от и до стационарните телефони (всички, при които сигналът не се пренася по аналогов път, а се кодира);
  • преносът на данни и глас в рамките на всяка една мобилна мрежа с изключение на мобифон мрежата или радиопредаватели и приемници от рода на уоки-токи, апаратите на таксиметровите шофьори и други подобни;
  • кабелната телевизия.

На второ, от икономическа гледна точка, сегментацията на пазара е неправилна ако за разделителен принцип се приеме вида на предоставяните услуги и степента на тяхната взаимозаменяемост. В този смисъл (ако за изходна точка използваме сегментацията на комисията), най-малко фиксираните и мобилните услуги, както и достъпа до Интернет би трябвало да формират не отделни сегменти, а само един – този на гласовите услуги. Това следва от обстоятелството, че фиксираните и мобилните услуги са напълно взаимозаменяеми (като мобилните са свързани и с по-голямо удобство), а достъпът до Интернет предоставя възможности за използването на платформи за пренос на глас в реално време като Skype. Или с други думи, делението на пазара на много отделни “сегменти” е изкуствено и състоятелни технически или икономически аргументи в негова подкрепа не могат да бъдат намерени. То обаче позволява на комисията да упражнява по-силен контрол върху сектора, предвид законовите предпоставки за това като процентен дял, степен на влияние и др., и много по-големите относителни дялове на отделните оператори, когато пазарът е по-силно сегментиран. Изискванията към отделни оператори, които се легитимират по този начин са свързани с контрол върху ценообразуването, задължения за предоставяне на универсална услуга (която по принцип е свързана с неоправдани разходи), както и определяне или мониторинг на редица други показатели, свързани с дейността на тези компании, които принадлежат към частния сектор и по принцип би трябвало да могат много по-свободно да осъществяват своята дейност.


Свързани публикации.