27-04-2007

Поглед към европейските фондове

Заплахата от невъзможността да бъдат усвоени парите от ЕС по линия на структурните и кохезионни фондове и субсидиите за селското стопанство е една от най-тиражираните и обществено обсъждани теми в публичното пространство. Въпреки че присъединяването на страната към ЕС се случи на 1 януари 2007 г., все още не са започнали да функционират програмите по европейските фондове и да се приемат документи на кандидатите. През първите два месеца обаче, страната направи задължителната вноска към бюджета на ЕС в размер на 146,6 млн. лв. Според договореностите с ЕС, България следва да внася 1,2% от БВП на година в бюджета на ЕС, което за 2007 г. се очаква да надхвърли 640 млн. лв. Срещу тези плащания страната получава дял от бюджета на ЕС под формата на субсидии и безвъзмездни помощи. Те се равняват на крупната сума от 4,6 млрд. лв. за периода 2007-2009 г., разпределени в следните направления:

1) Селско стопанство – 1,5 млрд. евро
2) Структурни политики (изграждане на инфраструктура, конкурентноспособност на фирмите и развитие на регионите) – 2,3 млрд. евро
3) Вътрешни политики, подобрение на администрацията и бюджетни компенсации – 730 млн. евро

Усвояване на еврофондове от новите членки на ЕС

Министерство на финансите публикува данни за финансовото изпълнение на предприсъединителните програми в България към края на м. март 2007 г. Те могат да служат като своеобразна индикация за бъдещото усвояване на средствата по структурните фондове и финансовите средства, предвидени при провеждане на общата селскостопанска политика на ЕС, въпреки че тези фондове само за 3 години представляват повече от 2 пъти бюджета на предприсъединителните програми.

Данните показват, че изпълнението по програма САПАРД (която финансира селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост) е 95%, докато по програма ФАР изпълнението е 64%, а по програма ИСПА (която финансира инфраструктурни проекти на национално ниво) – 43%. Тъй като ИСПА има най-голям дял в общия размер на предвидените средства по предприсъединителните програми, усвояването към началото на 2007 г. представлява средно около 60% от общия размер на фондовете. В Румъния положението е подобно. Усвояването по програма САПАРД е над 95%, а по програма ИСПА – около 35%. Това показва, че в страните липсва готовност за изграждането на големи инфраструктурни проекти, което често е продиктувано от политически причини или недостатъчен финансов и управленски капацитет на местната власт за реализирането на инфраструктурни проекти.

Първенецът по усвояване на еврофондове от осем новоприсъединили се страни-членки на ЕС е Словения, която към октомври 2006 г. е договорила 43% от предвидения бюджет на субсидиите и помощите за периода.На второ място е Естония с 39%, следвана от Унгария – 31% договорени средства. На последните места по усвояемост са Чехия, Словакия и Полша, които са договорили около 15% от общия бюджет на еврофондовете, предвидени във финансовите споразумения на страните с ЕС. Вижда се, че във всички разгледани страни-членки, усвояването на фондовете в началото на членството е относително ниско.

Като цяло нетният ефект върху бюджета от членството на страните в ЕС е отрицателен, поради задължението за съфинансиране на проектите по еврофондовете от държавния бюджет, предварително финансиране на одобрените проекти, вноската на страните към ЕС и разходите, свързани с поддържане на по-голяма администрация в резултат на администрирането на субсидиите и трансферите.

Някои от по-разпространените митове за еврофондовете са следните:

1) Фондовете трябва да бъдат усвоени на 100%

България е страната, за която са договорени най-голям размер на субсидиите и помощите по структурните и кохезионен фонд като процент от БВП. Опасението, че страната няма да може да се възползва в максимална степен от тази "привилегия" и няма да успее да усвои всички пари, е една от водещите критики и към политиците, и към бизнеса в страната. В действителност, обаче, усвояването на фондове зависи не само от административния капацитет, но и от макроикономическият капацитет на страната да бъдат поети конкретни ангажименти и проекти срещу предоставените пари. Разпределянето на фондовете в отделни сектори зависи от предварително поставени задачи и приоритети, изготвени на централно ниво. Реалните потребности на икономиката могат да се различават от заложените области на финансиране. Желанието да се усвоят на всяка цена всички средства в този случай ще доведе до големи изкривявания в икономиката, промени в относителните цени на стоките и услугите, проинфлационен натиск и реализиране на проекти, които се оказват нерентабилни впоследствие.

Интервенциите изкривяват поведението на предприемачите. Вместо да се стремят да увеличават производителността си, за някои фирми ще стане по-рентабилно да измислят проекти, с които да кандидатстват пред фондовете. Пазарната логика, обаче, е точно обратна – у предприемача се заражда бизнес идея и едва след това той търси начини да я финансира. Пазарът действа на принципа на естествения подбор и се финансират тези проекти, които имат най-голям потенциал да се окажат печеливши. Влагането на собствени пари е стимул за предприемачите и инвеститорите да оценяват правилно проектите и да се стремят към допускане на минимален брой грешки в преценките си. Това не важи за чиновниците, които оперират с чужди, а не със собствени пари.

•2) Контролът в ЕС по изразходване на средствата от фондовете е по-надежден и злоупотребите са по-малки.

Механизмът на раздаване на субсидии и помощи е свързан с големи транзакционни разходи по изграждане на тромави административни структури. Общият размер на средствата по фондовете, които трябва да се разпределят сред 27-те членки на ЕС през 2007 г. възлизат на близо 100 млрд. евро. Навсякъде по света съсредоточаването на голяма власт и дискреция в ръцете на публични органи създава предпоставки и условия за зараждане на корупция, рентиерство, лобиране за интересите на определени групи. Скандали и разкрития за злоупотреби с еврофондовете са неразделна част от съществуването на Евросъюза и не са характерни само за България и Румъния, или страните от Източна Европа, но и за страни от "стара Европа" като Гърция и Италия. Показателно е, че вече 12 поредни години Европейската сметна палата не заверява бюджета на ЕС поради пропуски и съмнения за злоупотреби и "грешки в законността и редовността" в отчитането на общите фондове.

•3) Бедните региони могат да постигнат по-бърз икономически растеж чрез получаването на пари наготово.

Просперитетът и дългосрочният икономически растеж могат да дойдат единствено от повишаване на производителността на труда и увеличаване на инвестициите и капитала в икономиката, но не и от изкуственото увеличаване на паричната маса в икономиката. Появиха се и изследвания, които доказват, че привличането на технологични иновации в региони, в които няма обучена работна ръка или достатъчно ресурси и подходящи условия за развитието на високотехнологичен бизнес, могат да доведат по повече негативни резултати за хората от евентуалните ползи.

От друга страна субсидиите създават култура на зависимост и не стимулират иновациите и предприемаческия дух на пазарните играчи. Например, субсидиите са причина за вземането на недалновидни решения и поддържането на нерентабилни и губещи производства. Политиката на общността в сектора на производството на банани подтиква европейските производители във Франция и Испания да увеличават произвежданите количества, въпреки че разходите им са с пъти по-високи от тези в Латинска Америка. В дългосрочен план, без да разчитат на подкрепата на еврочиновниците, производителите ще фалират.

Изводът е, че фондовете няма да решат присъщите проблеми на страната, свързани с ниските доходи и незадоволителното качество на услугите в някои публични сектори като образование и здравеопазване. За да се подобри благосъстоянието на хората, са необходими истински икономически реформи и поддържането на благоприятна институционална и политическа среда.