Подобрява ли се стандартът на живот на българина?

Стабилното нарастване на доходите на глава от населението през последното десетилетие в стандарти на покупателна способност предполага и подобряване на стандарта на живот на българина. Това подобряване, разбира се, е средна величина, която не показва какво е разпределението на доходите между отделните граждани или доходни групи и как то се е отразило на всеки от тях. Въпреки тези условности, БВП на глава от населението расте стабилно от 2000 г. насам с изключение на кризисната 2009 г., като де факто се удвоява за периода – от 5 400 евро в стандарт на покупателна способност (СПС) през 2000 г. на 10 700 през 2010 г. За сравнение, средните доходи на глава от населението в ЕС-27 се увеличават с далеч по-бавни темпове, от 19 100 до 24 400  в СПС за същия период или с около 28%.   

Предвид това подобрение в доходите, което съответства  на по-големи възможности за потребление, е любопитно да се види дали по някакъв начин този процес е повлиял на моделите на потребление (т.нар. consumption patterns) на българина. Предвид това, че хранителните стоки заемат най-голям дял в потребителската кошница на българина, е редно да започнем с тях.

Данните от потребителските кошници, на базата на които националната статистика смята индекса на потребителските цени, показват, че делът на хранителните стоки се свива стабилно през последните години – от 43% в кошницата за 2000 г. (която отразява потреблението през предходната 1999 г.) до 38,5% за 2012 г. Това намаление на дела на хранителните стоки в потреблението е типично явление при подобряване на стандарта на живот. Когато човек има по-големи доходи и възможности за потребление, тогава той/тя вече мисли по-малко за „насъщния”, а си позволява и други стоки и услуги, които не са от първа необходимост. Разходите за облекло и обувки също биха могли да се интерпретират по сходен начин – техният дял в потреблението се свива почти наполовина, от 7% през 2000 до 3,6% през 2010 г. Все пак трябва да се има предвид, че зад увеличението или намалението на разходите за определени стоки и услуги, освен стандартът на живот биха могли да влияят и редица други фактори като конкуренцията и цените в конкретния сектор и еластичностите на търсенето. Колкото по-конкурентен и отворен е един сектор, толкова по-добре за потребителите заради ниските цени и съответно възможностите за намаляване на разходите при запазване на същото потребление. Свиването на разходите за обувки и дрехи по принцип може да е симптоматично за влошаване на стандарта на живот, ако върви паралелно със спад на доходите и увеличаване на дела на храните в кошницата на потребление. В случая на България през разглеждания период, обаче, това не е така.

Интересно е да се види, обаче, за какво отиват спестените проценти от потребление на хранителни стоки, дрехи и обувки. Като цяло, повечето групи от потребителски стоки и услуги, които увеличават своя дял в потреблението, са симптоматични за подобряване на стандарта на живот – съобщения, здравеопазване, хотели и ресторанти. При съобщенията имаме двойно повишаване на дела от потребителски разходи, от 2,8% през 2000 г. до 5,6% през 2012 г., при здравеопазването – от 3,8% през 2000 г. на 6,9% през 2012  г., а при хотелите и ресторантите – съответно от 4% до 4,9%. Очевидно нито съобщенията, нито хотелите и ресторантите са стоки и услуги от първа необходимост, така че тяхното повишение в потребителските разходи безспорно говори за подобряване стандарта на живот. При здравеопазването повишаването е за сметка почти изцяло на разходите за фармацевтични продукти, медицински изделия, уреди и апарати. Това увеличение на тези разходи може да е както следствие от по-добрия стандарт на живот, така и на по-високи разходи за здраве заради лошото качество и увеличаващите се официални доплащания в нереформираното държавно здравеопазване. Това е така, защото част от доплащанията са точно за лекарства и медицински изделия (т.напр. шини, протези и т.н.), което явно се вижда в статистиката. Друга част от доплащанията отиват за самите лекари, но вероятно по-голямата част от тях минават под масата и на ръка, което не се отразява от статистиката.  

Любопитно е, обаче, повишаването на дела на една друга потребителска група, а именно разходите за жилища (наем, ремонт и поддържане на дома), вода, ток, газ и парно – от 15,9% на 17,1%. Тук покачването е изцяло благодарение на увеличаването на дела на разходите за вода, ток, газ и парно, което от своя страна се дължи на техните увеличени цени.

Т.е. от една страна намаляваме дела на храните, облеклата и обувките в потреблението си, но пък това от части се компенсира от повишените сметки за комунални услуги: ток, вода, газ, парно. Тези по-високи разходи са следствие най-вече от бавната, частична или липсваща либерализация в тези сектори. Договорките с Русия за постепенното премахване на преференциалните доставки на газ за България и повишаването на цените също би трябвало да се отразяват в данните.

Интересно е също така да се види кои потребителски групи показват стабилен дял в потребителските разходи. Това са транспортът; образованието; свободното време, развлеченията и култура. Притеснителното е, че образованието не увеличава своя дял, което показва както доминирането на държавния сектор (със символични или никакви такси) в него, така и може би липсата на осъзнаване на нуждата от инвестиция в образованието от страна на българите. Тази липса е притеснителна предвид постоянно спадащото качество в общественото образование и нуждата от постоянно поддържане и актуализиране на знанията през целия живот.

В крайна сметка може да се обобщи, че повишаването на стандарта на живот на средния българин от 2000 г. насам се отразява и на неговото потребление. Типичното намаление на дела на стоките от първа необходимост – храни и в по-малка степен обувки и облекла при подобряване на жизнения стандарт се вижда и в България през последните години. В същото време се увеличава делът на разходите за стоки и услуги като здравеопазване, съобщения, хотели и ресторанти, които са симптоматични за по-висок стандарт. Все пак, трябва да се има предвид, че делът на разходите за комунални услуги също расте, което не е следствие от повишените доходи, а по-скоро от липсата на конкуренция в тези сектори.