По-високите данъци подхранват по-голямо правителство

Реч, произнесена на 9 февруари 2007 г. на конференция на Ирландския данъчен институт и комисарите по „приходите"

Добър вечер дами и господа,

Благодаря за предоставената ми възможност да говоря пред вас тази вечер. Както знаете не аз отговарям по въпросите за данъчната политика в ЕС, но неизбежно моят интерес към развитията в тази насока е пряко свързан с членството ми в Лисабонската група от комисари по въпросите на конкуренцията.

Работата, която вършите е от първостепенна важност за икономическия растеж и конкуренцията. В допълнение на традиционната ви роля по събиране на данъчните приходи, аз наблюдавам с интерес и приноса ви в областта на данъчната политика както на ирландско, така и на европейско ниво.

Тази вечер бих желал да насоча вниманието ви към по-общите политически проблеми и в частност да споделя защо вярвам, че ниското данъчно облагане и данъчна конкуренция насърчават икономическия растеж и ефективността.

Трябва да сме наясно със следното:

Данъците са държавни такси върху парите на нейните граждани. Пари, които те са спечелили, полагайки своя труд и поемайки рискове. Тези такси служат за финансирането на публични блага, търсени от населението, но чието наличие пазарът сам по себе си не би могъл да осигури. Образование за всички. Здравеопазване и социални грижи за нуждаещите се. Инфраструктура, която да подкрепя икономическия прогрес. Полиция и армия, които да осигуряват сигурност и отбрана.

Според някои данъците са средства за социално равноправие. Средства за постигането на равен стандарт, макар и на по-ниско ниво. Средства за отнемане на облагите, спечелени от онази част от населението, която е била склонна да поема риск. Аз не мисля така. За мен данъците са необходими, за да може да бъде помогнато на онези, които не могат да си помогнат сами, за да се изгради инфраструктура, която да подпомогне икономическото развитие, но която не може да бъде икономически осигурена от пазара. Не смятам, че данъчното облагане е заслужило похвала заради правотата си.

Вярвам, че данъците, от всякакви видове, трябва да бъдат възможно най-ниски и че натискът в тази посока не трябва да отслабва. Също така смятам, че там където има избор в облагането с данъци, то той трябва да бъде насочен към облагане на потреблението. Данъците върху дохода са данъци върху положените усилия, работа и предприемчивост, Данъците върху капитала са данъци върху направените инвестиции и поемането на рискове. Но растежът на икономиката се дължи именно на полагане на усилия, работа, предприемчивост, инвестиране и поемане на риск.

И именно този растеж е в основата на приходите от данъци, които финансират постоянни подобрения.

Именно когато в Ирландия бяха увеличени данъците върху доходите и необлагаемият минимум беше намален чувствително, икономиката и публичните финанси на страната достигнаха до положение, в което нивата на данъците върху капитала и предприемчивостта провокираха неплащане и доведоха до изтичане на богатство и работни места.

Всъщност получените приходи от тези данъци не бяха достатъчни дори за покриването на разходите по тяхното събиране.

Наскоро разглеждах проучване, което показва как ако началото на 2000 година до август 2004 г. един човек е инвестирал по €1,000 във всяка една от четирите страни на Европа с най-ниски данъци – Ирландия, Латвия, Литва и Малта, то тези €4,000 щяха да имат доходност около 70 %. Обратното, ако парите бяха инвестирани в две от държавите с най-високи данъци в Европа, то за същия период загубите са между 30 и 40%.

С радост забелязвам, че през последните две години има развитие в посока реформиране на данъчните системи в някои от страните с най-високи данъци в Европа. Предприемат се мерки срещу намаляването на данъчното бреме. Наблюдава се възстановяване и растеж на местните пазари.

Първоначално ефектите от възстановяването не са така доловими, но след това се наблюдава ясно балансиран растеж в инвестициите, потреблението, износа, работните места и публичните финанси. За някои страни този процес е по-бавен. Но е очевидно, че при равни други условия притокът от инвестициите се насочва натам, накъдето печалбата след данъци е най-висока, а растеж на работни места има там където има повече инвестиции. Ефективното данъчно облагане очевидно е същностен елемент в анализа на възвращаемостта от направените инвестиции в една страна.

Но да бъдат намалени данъците е трудно предвид раздутите държавни разходи. Това винаги изисква вземането на трудни решения. Когато погледнем структурата на публичните разходи в която и да е страна, ще забележим че в по-голямата част е насочена към здравеопазване, социално подпомагане, образованието и транспорт. Но когато погледнем административните разходи за поддръжка на тези сектори, по-голямата част от тях са под формата на плащания. Намаляването на социалните разходи е анатема за всяко правителство. Но за ограничаването на бюрокрацията съществуват хиляди извинения и затова без наличие на решимост и воля, както и обща промяна в мисленето на хората няма шанс за реформа.

В едно обаче съм абсолютно убеден: колкото повече се опитваме да хармонизираме данъците – независимо дали данъчните ставки или данъчната база – толкова повече ще се засили тенденцията към тяхното цялостно покачване към най-високия общ знаменател. И нека никой не ви заблуждава: Консолидирането на данъчната база е прелюдия към консолидирането на данъчните ставки. Не допускайте грешката да вярвате, че зад предложението за хармонизиране на данъчната база на европейско равнище не стои намерението за изравняване и на данъчните ставки в дългосрочна перспектива. Не само, че това данъчно уеднаквяване ще бъде в ущърб на много от европейските страни, но то ще бъде и контрапродуктивно за цяла Европа, тъй като ще доведе до отлив на капитали извън ЕС. По-високите данъци водят и до по-големи правителства. А големите правителства предизвикват презрението на данъкоплатците тъй като нивата на инвестициите спадат, има отлив на капитали, работните места намаляват, плащането на данъци намалява и расте сивата икономика.

За да излязат от този порочен кръг европейските правителства трябва да забравят за хармонизирането на данъците и вместо това да се съсредоточат върху нуждите, когато става въпрос за социални разходи и върху стойността, когато става въпрос за останалите разходи.

В цяла Европа има широко поле за подобрения в данъчните политики. Един от проблемите, които попадат в областта на моите преки правомощия като отговарящ за развитието на вътрешния пазар са обществените поръчки. Интересното тук е, че се наблюдава взаимовръзка не само между високи данъци и бюджетен дефицит, но и между бюджетен дефицит и проблеми при обществените поръчки.

Обществените поръчки са от особено голяма важност за икономиката на ЕС. В цифри, общият размер на тези поръчки за ЕС-15 е 1.5 трилиона евро, което се равнява на 16% от БВП. Казано по друг начин, това се равнява на целият БВП на Франция, или на всички продажби на петрол и газ на световния пазар, или на 70% от производството в ЕС.

Що се отнася до публичните финанси, обществените поръчки съставят почти 30% от публичните разходи. В момента съм насочил усилията си към приемане на мерки за разширяването на обхвата на правната рамка за провеждане на обществени поръчки, както и по отношение на това засегнатите страни да могат по-лесно да получат компенсации заради нанесените им от нарушаването на законодателството вреди.

Изследванията показват, че в резултат от постигането на напълно ефикасен процес на функциониране на обществените поръчки биха се спестили до 30% от разходите за осигуряване на стоки и услуги чрез такъв вид поръчки. Подозирам също така, че нарастването на дела на търговията по интернет и чрез онлайн търгове тази цифра ще е още по-голяма. Но дори и държавите членки бавно да подобряват условията и постигнат ефективност в размер дори на 10%, това би променило природата на техните проблеми във връзка с дефицитите им и до подобрения в обхвата на данъчните намаления.

С други думи, Европа се нуждае от нискобюджетни правителства толкова, колкото се нуждае и от нискобюджетни превозвачи.

Важното при намалението на разходите е посоката в която те са насочени. Както видяхме в примера с Ирландия, след като веднъж тръгнеш по пътя на редуциране на разходите, което улеснява значителното намаление на данъците, навлизаш в един омагьосан кръг: по-ниските данъци стимулират по-голяма събираемост и по-висока икономическа активност. Това от своя страна генерира повече данъчни приходи, основа за допълнително намаление на нивата на данъците. След като намалих наполовина данъка върху капиталовите печалби на следващата година неговата събираемост се удвои. Така приходите при 20% ставка на данъка за една година надвишават общите приходи за четвърт век при 40% ставка. Това не ни ли подсказва нещо?

Но за да функционира добре една данъчна система, не е необходимо единствено намаляване на данъците – системата трябва да бъде ефективна и честна. Данъчните инспектори трябва да са оборудвани с подходящите средства при събирането на данъците и в преследването на данъчно укриване, където е необходимо. Известно ми е колко ефективно използват техническите средства ирландските данъчни комисари при събиране на данъчните постъпления. И как използвате доброто обслужване на клиентите в опитите си за повишаване на събираемостта.

Също като политиците за вас е малко вероятно да бъдете популярни. Още по-малко вероятно е че сте избрали тази си професия с надеждата да станете такива. Но много голямо достижение е, и аз вярвам че именно така гледат на вас сега, да бъдеш едновременно и честен и уважаван, и да вършиш една трудна работа добре.

По същият начин знам, че Ирландският данъчен институт и неговите 5 500 членове са изцяло свързани с осигуряването на една честна и конкурентноспособна данъчна система.

Като данъчни консултанти вие много добре сте запознати с положителните ефекти на ниското данъчно облагане. Именно затова вашият принос е толкова безценен и уважаван. Ролята ви в образованието, в националният и в европейски дебат по време на приемане на бюджета или по въпроса с консолидираната данъчна база ви отличава като важни фигури.

Пожелавам на всички ви продължителен прогрес в развитието ви и най-вече успех.