По „Тракия” към морето или към Европа?

Летните отпуски завършиха, хотелите вече почти се опразниха, само дупките по пътя за морето си останаха. Което е нормално, защото времето е пари, а икономическите агенти знаят най-добре как да си разпределят времето – летуващите са си взели дозата почивка, за да постигнат по-добра работоспособност, а хотелиерите са постигнали висока рента за сезона и вероятно ще се пренасочат към други дейности за останалата част от годината. Правителството обаче продължава да се мъчи с обичайните проблеми, целогодишно и неуморимо, като пишеща машина, която трака на едно място и не може да завърши изречението.

Концесионният договор за автомагистрала "Тракия" трябва да бъде подписан до края на октомври заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов по време на отчет за двугодишното управление на кабинета. Първоначалният договор за изграждането на автомагистралата бе подписан още през 2005 г. от кабинета "Сакскобургготски", но строителството така и не тръгна, а правителството на социалистите промени договора за концесия през 2007 г., за да удовлетвори нормалната икономическа логика и да прехвърли инвестиционния риск върху концесионера. Това обаче не беше наложено от натиска на обществеността, а от отказа на Евростат да отпусне финансиране при недопустима държавна помощ заради клаузата за допълващи плащания от правителството към концесионера при недостиг на трафик. Клаузите на договора така и не излязоха наяве в публичното пространство, което потвърждава нашата теза, че липсата на прозрачност в правителствените действия е равнозначна на парични загуби за данъкоплатците. Стига се до абсурдната ситуация дори и договорът да бъде подписан през октомври и строителството да започне през началото на 2008, завършването на така важната автомагистрала да отнеме повече от шест години в пълния период от 2005 до 2011.

Най-интересното е, че новото правителство не развали договора, когато дойде на власт, което е най-вероятно част от политическата сделка за толерантност между управляващите три партии. Странно защо, при положение че от Европа ни усетиха, че концесията за магистралата въобще не е концесия, а зле прикрит опит за държавна помощ към частен играч на пазара. Ето ги и четирите критерия, които Европейският съд е определил за даване на компенсация за извършване на обществени услуги и която не представлява държавна помощ:

  • Предприятието получател трябва реално да е натоварено с изпълнение на обществени задължения и тези задължения трябва да са ясно определени.
  • Параметрите, на основата на които се изчислява компенсацията, трябва да са зададени предварително по обективен и прозрачен начин, за да се избегне предоставянето на икономическо предимство, което може да облагодетелства предприятието получател сред конкурентни предприятия.
  • Kомпенсацията не може да надвишава необходимото за пълно или частично покриване на разходите, направени при изпълнение на задължения по обществени услуги, като се вземат предвид съответните постъпления и допустимата печалба.
  • Когато предприятието, което ще изпълнява задължения по обществени услуги, в конкретен случай не е избрано чрез процедура за обществено възлагане на поръчка, и това би позволило избор на участник в конкурса с възможност да осигури тези услуги на най-ниска обществена цена, нивото на необходимата компенсация трябва да се определи въз основа на анализ на разходите, които типично предприятие, добре управлявано и адекватно осигурено с транспортни средства, за да изпълни необходимите изисквания за обществени услуги, би направило при изпълнение на тези задължения, като се вземат предвид съответните постъпления и допустимата печалба за изпълнение на задълженията.

Съмнявам се някое от тези условия да е било изпълнено някога за концесията за автомагистрала „Тракия". Ето защо концесионерът няма да получи финансова помощ от Евростат, но печалбите така или иначе ще са му високи (иначе защо правителството да направи анализ на приходите и разходите за магистралата?), за да си позволи финансиране от частни банки макар и при по-висока цена на ресурса. Решението за излизане от тинята е едно единствено – скъсване на концесията и провеждането на нов конкурс.

Икономическата ефективност от сделката, въпреки изгубеното време, би била по-висока, та дори и приходите в бюджета. Степента на прозрачност и конкурентност на всякакъв вид правителствени процедури подобряват благосъстоянието на хората, а с това и подадените гласове на изборите. Поне за това трябва да се мисли дългосрочно, нали?

 


Свързани публикации.