По-малко от 2 часа стигнаха на депутатите да обсъдят Националната програма за реформи и Пакт „Евро+”

Съвместното заседание в сряда мевропейската и бюджетните парламентарни комисии премина без особено напрягане за депутатите. След като се разписаха в присъствените листове, малко от тях останаха телом и духом в дискусията. Още след първия час повечето депутати се бяха изнизали от заседанието, което наруши кворума и гласуването на последните точки. Конфузната ситуация беше преодоляна с бързи издирвателни действия от секретарите, които успяха да върнат в залата част от депутатите. Вялата депутатска активност вероятно се дължеше и на скучния дневен ред, доминиран изцяло от обсъждане на стратегически документи, регламенти и директиви.

За да спести време (и усилия) на депутатите, председателката на европейската комисия предложи първите две точки от дневния ред да бъдат разгледани заедно. Това бяха точките, свързани с представяне и обсъждане на Националната програма за реформи (2011-2015 г.), и приемане на доклад по 5 регламенти и 1 директива. Последните определят новите законодателни инциативи на Съвета и ЕП, насочени към по-ефективно прилагане на Пакта за стабилност и растеж (ПСР) и подобряване на наблюдението и координацията на икономическите политики.

Докладващ по двете точки беше Боряна Пенчева, зам.-министър на финансите, която в понеделник представи НПР и на „широка” обществена дискусия в Министерски съвет (от 3 часа среща за обсъждането беше отделено 45 мин.). Трябва да се отбележи, че програмата за реформи е ангажимент, произтичащ от членството ни в ЕС и обикновено минаваше без много шум и обсъждания през последните години. С приемането на новата европейска стратегия „Европа 2020”, Брюксел даде заявка, че ще следи по-изкъсо изпълняването на ангажиментите (националните цели) от страните-членки, дефинирани в НПР.

В хода на изложението бяха представени петте национални цели, които България трябва да постигне до 2020 г. (за повече информация виж становището на ИПИ по Европа 2020)

Ето какво чуха депутатите от г-жа Пенчева:

• националните цели на НПР са достатъчно амбициозни и реалистични за постигане.
• НПР отразява и заключенията на наскоро публикувания ЕК Годишен преглед на растежа.
• Бюджетната процедура за 2012 г. ще бъде променена, като законът за държавния бюджет ще бъде приет по-рано и това ще става едновременно с НПР и Конвергентната програма (КП). Идеята за изместване на бюджетната процедура съществува отдавана, но поне засега говоренето надделява над действията. НПР ще се изпълнява в условията на засилена макроикономическа координация и наблюдение..
• Относно Пакта „Евро-  идеята за обща корпоративна данъчна основа е „фигурирала само в първоначалния вариант на Пакт”. Той вече е изменен и в момента се говори за данъчна координация. Вероятно идеята за общата корпоративна данъчна основа ще бъде предмет на отделна директива, която България може да не я подкрепи.
• За връзката между Пакта за еврото и ЕСМ -ако всички страни се присъединят към еврозоната, българското участие би било 0,43% от внесения капитал или около 344 млн. евро. Около 2,6 млрд. евро пък ще бъде останалата вноска на България (капитала при поискване). Така общата стойност би била малко над 3 млрд. евро. Предвижда се за страните с под 75% от средния БВП на ЕС да ползват 12 годишен преходен период.

Менда Стоянова в края на обсъжданията заключи, а Пенчева потвърди, че Пакта за еврото и ЕСМ са две различни неща. Евро+ е политическа декларация за съгласуване на икономически политики, ЕСМ е финансов инструмент за гарантиране на стабилност на еврозоната. Същевременно беше потвърдено, че съществува възможност след юни 2013 г., когато ще заработи ЕСМ, страни които са извън еврозоната да се присъединят ад хок към механизма в конкретна (спасителна) операция. Именно поради наличието на такава опция няма гаранция, че България ще спази първоначално заявеното си намерение да не плаща вноските си в ЕСМ докато не стане член на еврозоната.

В крайна сметка фокусът на дискусията се измести от НПР към пакта Евро+ и ЕСМ. Подобно развитие бе напълно очаквано, след като на депутатите очевидно им бяха спестени подробностите около българското участие в тези две европейски инициативи.